Залозите са високи преди насрочения за утре (днес) първи от общо три дебата, в които лице срещу лице ще се изправят двамата кандадати за президент на САЩ - Джордж Буш и Джон Кери. Анализаторите предричат, че дебатите могат да бъдат решаващи за това кой ще управлява страната идните 4 години.

Утрешният дебат в опустошения от урагани Маями ще даде на избирателите шанс да оценят кандидатите, изправени един срещу друг и отговарящи на взаимните си критики - една война на думи, която в миналото се е оказвала от особено значение за кандидат-президентите. Според експертите дебатите са играли важна роля при пет от последните седем президентски избори и е възможно дори да са били решаващ фактор през 2000 г., когато Буш победи Ал Гор.

Въпреки че според изготвените правила кандидатите не могат да си задават директни въпроси, устни нападки и от двата лагера няма да липсват. Първият дебат е посветен на външната политика и на вътрешната сигурност. За Кери, който изостава според повечето проучвания на общественото мнение, дебатите могат да се окажат най-добрата възможност да настигне Буш преди изборите на 2 ноември. Кери засили нападките си срещу Буш през последните седмици, обвинявайки президента, че живее в измислен свят що се отнася до ситуацията в Ирак, и че крие истината за разходите за здравно осигуряване.

Да бъде победен Буш обаче, който е известен с гафовете си и понякога неправилен английски, не е лесно нещо, както той е показвал в миналото. Буш удържа победа през 2000 г. срещу Ал Гор и през 1994 г., когато стана губернатор на Тексас. Кери също се счита за силен в дебатите, което той демонстрира през 1996 г., когато се кандидатира за сенатор на Масачузетс. "И двамата са добри. Буш никога не е губил дебат", заяви стратегът по предизборни кампании Чък Долън пред в. "Вашингтон пост". "Той е много спокоен и подхожда към дебатите по много по-различен начин от повечето други политици". Буш е известен с това, че свежда сложните въпроси до прости, което му помага да комуникира ефективно по време на дебати. Кери от друга страна използва дълги и сложни изречения, съдържащи и най-малки подробности, което ги прави по-трудни за следене. Какъвто и начин за водене на дебати да предпочетат, и двамата кандидати ще се стремят към простите лозунги, които избирателите ще запомнят, а телевизиите ще излъчват в дните след дебатите.

Това, което ще се опитат да избегнат на всяка цена са някои от грешките, направени в миналото.

Дебатите се предават на живо и винаги има възможност нещата да се объркат, както показва историята. Ето някои от нещата, които трябва да бъдат избягвани: - Кандидатите не трябва да гледат часовниците си, както направи президентът Буш през 1992 г. Той загуби изборите от Бил Клинтън. - Кандидатите трябва да цитират фактите правилно. Джералд Форд заяви през 1976 г., че не е имало съветска доминация в Източна Европа.

По-късно той поправи грешката, но изгуби надпреварата. - Кандидатите не трябва да предоставят удобна възможност за опонентите си. През 1984 г. Роналд Рейгън, който се бореше за втори мандат срещу по-младия със 17 години Уолтър Мондейл, заяви: "Възрастта няма да бъде сред обсъжданите въпроси в тази кампания. Няма да използвам за политически цели младостта и неопитността на опонента си". Публиката се разсмя, дори Мондейл се разсмя, и по-късно заяви, че е разбрал точно тогава, че ще загуби изборите.

Начало на телевизионните дебати са дава през 1960 г., когато един срещу друг застават президентът Ричард Никсън срещу Джон Кенеди. Дебатите се ръководят от двупартийната Комисия за президентски дебати, създадена от Републиканската и Демократическата партия. Излъчването на дебатите по телевизията прибавя още един фактор - шоуменство и актьорски умения. Специалистите ще анализират всеки детайл - от облеклото на кандидатите до сценичното им присъствие, които могат да бъдат също толкова важни за избирателите, колкото обсъжданите въпроси.
Кой изглежда като президент и кой като губещ? Буш даде на Гор урок по сценично поведение през 2000 година. Гор стана от стола си и застана много близо до Буш, докато той отговаряше на въпрос. Буш, известен с богатия си репертоар от изражения на лицето, погледна Гор и направи физиономия, която сякаш искаше да каже: "Какво за Бога правиш в моето пространство?" Публиката избухна в смях и Гор си седна обратно на стола, разбирайки, че опитът му да притесни Буш се е провалил.
Волкър Бардженда, dpa
в-к “Монитор”, 30 септември 2004г.