Продължение...

---

Аракелян: Вероятно включвате там и седемте проекта, които се подготвяха по времето на г-н Кирчев вторият му мандат?

Йорданов: С г-н Кирчев съм имал възможност да говорим в личен план и да дебатираме и трябва да ви кажа, че никакви проекти не са били изготвяни. За кой проект Вие ще кажете.
Искам да отговоря на моя колега г-н Янев за крайните квартали. Много коректно трябва да прозвучи всичко това нещо. В устройствения план ние не боравим, като екип, като администрация с понятието крайни квартали.

Янев: Не съм използвал такава дума. То е зададен въпрос, но аз такъв термин не съм употребил.

Йорданов: Вие казахте не е само центъра, трябва да се обърне внимание ... да. Ето сега ще ви дам данните за районите, така както са направени разходите за 2003г. Район “Владислав Варненчик” – 796 хил.лв., Район “Аспарухово” – 978 хил.лв., Район “Младост” третия по големина – 1 107 000 лв., Район “Одесос” втория по големина – 1 654 000 лв. и район “Приморски” най-големия район, включващ, както Вие казахте, крайградските зони, вилните зони, Виница и новите селищни образувания – 2069 000 лв. Когато тези цифри се разпределят на хората, които живеят по степента на урбанизация се вижда, че в крайните квартали тази година сме дали малко повече средства отколкото в централната част на града. Създаде се това впечатление, признавам така е, междублоковите пространства остава да се решат. Но този е подхода, който ние приложихме през 2003г. илюстриран със самите цифри.

Янев: Всеки един от нас колеги, всъщност в момента изпълнявайки предизборната си функции ходи из града, среща се с хора – наслагващо е впечатлението. Аз затова го казвам, че във всички случаи е определящото впечатление. В крайна сметка хората го усещат и те казват добре де, а ние не сме ли варненци, защото устройството на територията в центъра, няма спор, всеки един европейски град има различен облик в центъра си и различен облик в кварталите, които са отдалечени от центъра. Но това е защото има различни функции. Центърът е административен, културен, бизнес и т.н. център на града, той си има специфични функции и естествено да изглежда по различен начин. В останалите квартали на града, там където живеят хората се говори всъщност за една добра жизнена и градска среда. В този смисъл поставих въпроса за баланса, защото наистина много е рязка разликата в момента между това, което виждаме в момента в централната част на града и това което е в другите квартали. Ето защо мисля, че подходите, затова казвам, че аз ще пледирам пред Общинския съвет, за една програма чрез която ние да можем наистина поетапно /на мен ми е напълно ясно, и аз никога няма да обещая на хората, че за година или две “Владиславово” или “Младост” ще цъфнат и ще вържат/ да поставим конкретни, реални неща, които могат и постепенно във времето да се виждат в рамките на една пан програма, те ще видят, че действително вече общинската власт не се грижи само за централната част, а и за другата. Не за друго, а защото, едва ли някой ще отрече, че е направено едно, второ или трето, но ако то не е заложено, и така да се каже да са запознати хората – да се каже тази година се прави това, ето тука, второто, третото – моята теза е това. Буквално им казах на хората: кажете кое според вас е приоритет – това да направим, т.е. ние да разберем приоритета за Владиславово, или за Младост или за друг квартал от самите хора, за да го разберем и го заложим. Тогава те ще усетят, че ние реално решаваме. Нямам илюзията, че ще можем да им покрием нуждите в пълния размер.

Аракелян: Искам да Ви кажа, че хората, не виждат промяна, такава каквато Вие сочите г-н Йорданов. За тях живота, който водят в районите за които говорим не отговоря на екологичните изисквания и не ги удовлетворява. Това е тяхното мнение. Аз живея и работя в центъра. Би трябвало да съм доволна изцяло. Не коментира това за което говорим като направено. Факт е, обаче, че в районите действително хората са недоволни. Във Виница бяха категорични, че осветлението трябва да си сложат миньорска шапка на главата, за да могат да минат по улицата.