Продължение...

---

Разходи. Градът като едно голямо семейство има неизбежните грижи и за доходи и за образование, здраве, транспорт, спорт, почивка и т.н. За какво точно се харчат пари има нормативни изисквания и те са чл. 8 в Закона за общинските бюджети. Това, което като принцип трябва да се спазва е, че е необходимо да има баланс и прагматизъм, трябва да има грижа и добра воля при разходването им. В този контекст държа да кажа, как много от хората, с които се срещам напоследък ме питат притеснени, ако действително получа доверието на варненци, как ще се справя с параметрите на един бюджет, обременен с 3 млн. евро облигационен заем, респективно 6 млн. лв. още повече, че към тях се наслагват 1,5 млн. лв. лихви от гледна точка на 9%-ата годишна лихва, която се дължи към този облигационен заем. Това означа, че бихме могли да направим много неща с тези 1,5 млн. лева, като се отчита факта как 300 000 са дадени за здравеопазване, 200 000 за култура. Всеки един от нас е теглил заем и знае какво означава изплащането му и какви ограничения налага и как това рефлектира върху цялостния бюджет. Аз също съм притеснена, не крия своята грижа, но се надявам с помощта на експертите този въпрос да бъде решен.

Друг е въпросът, че аз мисля за рационално когато се разходва този заем, той да бъде консултиран с хората, които ще го плащаме, чрез редица възможности които дава в тази връзка закона – било то чрез допитване или някакъв референдум.

Един от хората с които се срещнах ме попита защо облигационният заем е гарантиран с бюджета, а не с общинските имоти. Преди да дочака отговор ми каза, най-вероятно ги пазят за заменки. Лично аз се надявам това да не е верният отговор. Притеснява ме и още едно обстоятелство – липсата на инвестиции в града. Това което виждаме е или въпрос на задължение, обременяване на данъкоплатеца или въпрос на частно финансиране. Безкрайно човешки и искрено като варненка се зарадвах, когато разбрах за високия кредитен рейтинг на Варна. Когато се случва нещо хубаво в нашия град – то е хубаво и точка. Няма значение кой е периода, кой е кмета – въпросът е че се случват хубави неща. Това което ме притесни, обаче малко по-късно е – когато разбрах, че високият кредитен рейтинг на Варна е с 1,1 единица по нисък от кредитният рейтинг средно за България. На Варна не и отива да има кредитен рейтинг по-нисък от този на страната. Друг е въпросът защо въпреки че имаме добра система, имаме добре развити възможности и висок кредитен рейтинг няма реални инвестиции. Трябва да се поставят тези въпроси, защо варненци имаме право да знаем техният отговор.

---

Продължава тук...