Изнемощялото от очакване дясно политическо пространство в България най-сетне дочака звездния си час. Новата политическа партия, партията на някогашния кандидат-член на БСП и също някогашен седесар Иван Костов, вече е реалност. Има си устав, има си ръководство, има си и официална песен дори, която предизвиква лекокрила радост и ритмично в неподправената си спонтанност пощракване с пръсти от страна на учредителите.

ДСБ...Де-си бе?, като че ли скандираха хората в залата, очакващи онзи, който ще ги поведе към политическите висоти. Е-то ме!, отговори им единственият и неповторим кандидат за национален лидер, господин Костов.

Е-то ме! Аз искам предсрочни избори! Аз няма да допусна безпринципни коалиции! Аз ще се справя сам с метастазите на комунизма. Аз ще разкажа играта, ей с тия две ръце, на сенчестата икономика, руския шпионаж и разпищолените ченгета. Аз искам да спечеля изборите. Аз ще ви водя. Аз, защото съм най-големият демократ, ще направя България силна. Аз съм наследникът на управлението на ОДС, а чрез мен – и всички вие! Питате Де-си бе?, отговарям Ви: Е-то ме!

Нищо, че за добро или лошо, в момента е несериозно да се твърди, че предсрочните избори за Народно събрание са твърде възможни. Нищо, че според социологическите проучвания, ако такива все пак бъдат проведени, при сегашното разпределение на силите предстои те да бъдат спечелени именно от БСП с нейните ченгета, сенчести бизнесмени и проруски шпиони. Нищо, че управлението след Виденов не бе лично управление на самия Иван Костов, а управление на няколко отделни партии, групирани в коалиция. Ако пък той разглежда това управление като свое лично, нека го каже в прав текст, вместо да намеква, че само НЕГОВИТЕ съмишленици, чрез почти сакралната си връзка с НЕГО, могат да бъдат разглеждани като достойни наследници на онова правителство.

Нещо повече, ако онова правителство е било лично негово, това може би обяснява защо така или иначе, въпреки безспорните успехи, предстоеше то да си отиде, независимо от появата или непоявата на царя. Тогава то просто щеше да бъде заменено от социалистическо управление. Такъв резултат сочеха всички проучвания, които днес така удобно някои хора предпочитат да забравят, докато питат: Де-си бе? И докато изслушват предизвестения отговор: Е-то ме!, твърде силно напомнящ за поизвехтялото “Пак сме тук!”, с което преди години безочливо ни замерваха наследниците на БКП.

Де-си бе? – питат и симпатизантите на Командира във Варна и района.
Е-то ме! – отговаря депутатът, влязъл в Народното събрание благодарение на СДС, а днес представител на демократите, които ще направят България силна, господин Благой Димитров. Ето ме тук, ето ме там, цъфтя навсякъде, където не съм посяван, срещам се, опитвам се да привличам сини структури на своя страна, само че нещо не ми се отваря парашута толкова, колкото ми се иска, а понякога даже се случва лоши хора да ме гонят по начин болезнено неучтив. Това не пречи да пращам оптимистични доклади за (не)свършената от мен работа.

Де си бе? – оглеждат се дясно- и десноцентристки ориентираните граждани на Варна, като търсят местен представител в националното ръководство на новата партия.

На този въпрос само мълчанието може да отговори. Такъв представител няма. Защо ли? Един ли достоен за високата чест не се намери между някогашните митевисти? Дали пък някой не ги използва, за да свършат черната работа - тъй както умеят, а значи калпаво - но после не ги възнагради с хубави позиции? Кой знае. Да попитат господин “Е-то ме!”, защо вече вторият по значимост български град остана без представителство в националната структура на новата дясна партия. Но да питат учтиво, защото иначе въпросът им може да бъде прехвърлен към Контролната комисия, Страшния съд, или както там се наричаше арбитражно-наказателната структура, оглавена от големия български хуманист, от строгия, но справедлив Йордан Соколов.

Данчо Соколов, Класната, Муравей, Командира, видните им последователи... Всички те отлично осъзнават, че пред тях има един единствен път. Да се преквалифицират в скачен съд на СДС в градовете на България, да изцеждат при всяка възможност силите му, за да разширяват собственото си влияние. С друга потенциална база те просто не разполагат. Но как можем да определим хора, които могат да черпят сили единствено и само от чуждите сили - и които са готови да го правят съвсем съзнателно и целенасочено - освен като паразити?

Този път обаче сметките, най-вероятно, ще излязат криви.
СДС научи своите уроци от миналото. Самият факт, че Иван Костов вече не е част от СДС го доказва.

Жоро Георгиев