Преди дни министрите Дикме и Велчев предложиха на правителството 6 механизма за помощ на земеделците, сред които създаване на стоков фонд "Зърно", субсидия за експортно ориентираните производители на зърно и за семена и торове. Три от тях вече са изпълнени - директна финансова инжекция от 1,5 млн. лв. за съхранение на зърното чрез фонд "Земеделие", разсрочване на кредитите на производителите от Северозападна България с 1 година и на всички краткосрочни кредити с елемент на субсидия за 3 месеца. Целта е стопаните да могат да засеят. Освен това се предвиждат 5 млн. лв. за износителите и 15 млн. лв. за качествени семена и торове. Най-простият и логичен въпрос, който се поставя в случая, е: Какво ще стане, ако тази политика даде повод и други отрасли да поискат помощ от държавата? Отговорът е също така прост - "Няма". В края на краищата това е въпрос на приоритети. По-важното е какво следва от пакета мерки за оживяване на зърнопроизводството.

Изкупуването на 200 000 т от Държавния резерв си е чиста намеса на пазара. Но е добър ход, защото държавата в случая се явява в ролята на коректен посредник. Той дори може да спечели, ако успее да продаде след няколко месеца зърното над 160 лв. за тон и да върне парите в бюджета, т. е. на данъкоплатеца. Лошото е, че тези 200 000 т са практически едва 5 на сто от общия добив. Но основният въпрос е дали търговците и спекулантите са черната овца по веригата, както по Виденово време, или това са реалните цени на пазара? Обективният анализ показва, че при тези международни цени и курс на долара търговците не са далеч от истината. Много добре би било министър Велчев да е прав за над $100 изкупна цена, но тя е "на пристанище" и на практика не се връзва с цената в региона. Всъщност, ако трябва да се говори за "спекуланти" и ниски изкупни цени, адресът не е толкова в България колкото в Украйна и Русия. Там цената ФОБ в момента е между $80 и $85 за тон. В същото време големите фирми износители у нас плащат за зърно на наше пристанище преди натоварване по 130 лв. за тон, или $65. Прибавете пристанищните такси от $15 и на натоварения кораб цената ще излезе точно $80. Отделно трябва да се прибави минималната печалба за търговеца и транспортните разходи - по 10 ст. на тон/километър, независимо кой ги плаща, и цената за производителя на полето вече е дори под 12 стотинки.

Всъщност основният проблем е изкупната цена. И точно той предопределя останалите действия и на производителите, и на министрите. При добра изкупна цена ще има и за качествено семе, и за торове. Що се отнася до субсидията за износителите това е европейска практика по-скоро трябва да бъде адмирирана отколкото критикувана. Тук лошото е, че сумата при прогнозен износ на 1 милион тона е по 5 лева за тон. Открит остава въпросът как ще се разпределят средствата - само за производители или и за търговците. Разсрочването на кредитите също не е фатално предвид ниските лихви. Виж, директното подпомагане на зърнопроизводителите от Североизточна България си е чиста проба социализъм.

Статистиката сочи, че по Татово време районът е имал солидни добиви от по около 400 кг/дка. И причината едва ли е само в сушата и кишата, за което данъкоплатецът няма никаква вина. Решавайки временни проблеми, държавата се опитва да сложи начало на качествени промени в селското ни стопанство. Защото то включва не само добива на зърно, но и зеленчукопроизводство, животновъдство и т. н. Стопаните протестират и срещу ниската изкупна цена на млякото и го изливат, доматите и краставиците се вземат на безценица и се изхвърлят, пътят към Свиленград почервеня от натрошени дини Дори гъбарите се оплакаха от падналите 10-15 пъти цени на манатарките и посочиха причината - появилата се конкуренция от Македония и Румъния. Много е лесно да продаваш и да си единствен на пазара. Въпросът е да оцеляваш в конкурентна среда. Рано или късно трябва да си признаем, че нашата продукция е по-скъпа и неконкурентоспособна. Все още над 30 на сто от населението е по селата и чака на реколтата, която обаче не може да изхрани всички. В развитите държави този процент е 7-8 на сто. Очевидно посоката е в окрупняването и обработката на земята от опитни арендатори и едри собственици. Те за разлика от хилядите кооперации ще бъдат наясно и с международните цени, и с начина на търгуване и съхранение, и с навиците на прекупвачите.

А какво ще се случи, ако прогнозите за 5 млн. тона се сбъднат, но при сегашната себестойност? Ще субсидираме отново, но този път - повече? Сметката излиза, но с добиви отпреди 10 ноември - над 400 кг/дка от 12 млн. дка засети площи. Твърде добре, за да е вярно Затова, освен добрите намерения, субсидиите имат и лек вкус на предизборна яхния. Местните избори наближават, БСП продължава да води в рейтингите, а преобладаващата част от симпатизантите им са по селата и малките градове. Заслужава си да се помисли по въпроса.

Евгени ПЕТРОВ
В-к “Стандарт”, 28 август 2002г.