Скандалите около ДАНС, зверският побой срещу журналиста Огнян Стефанов и незаслужената репутация на т. нар. уеб сайт "Опасните" и Фрог Нюз показват нещо много неприятно за България. Държавата ни се е превърнала в арена на сблъсък между криминални интереси. И дали една част от тях са представени в ДАНС, а друга в т.нар. медии като "Фрог Нюз е само догадка, която може да служи единствено за спекулации. Спекулации, които не могат да бъдат доказани. Ясно е само едно - сигурността на хората в България днес не е гарантирана от институциите.

Обществото е объркано между симпатията към зверски пребития г-н Стефанов и отричането на факта, че обикновен човек може да бъде зверски пребит. Традиционно нихилистично настроени към държавата, много българи бързо подхващат конспиративната версия - "Хора от ДАНС, които са атакувани от "Опасните" и "Фрог Нюз" си отмъщават. Тази теза сама по себе си е скандална. Тя казва, че българите допускат, че органите на държавната власт могат да бъдат използват престъпни методи, за да елиминират частни конкуренти на ръководителите си.

Ще кажа с прости думи - "Едни хора, които политиците избрани от нас назначават да се грижат за сигурността ни използват държавата, за да покровителстват престъпност или да създават престъпност, в своя полза!", това в общи линии е резюмираното обвинение на обществото.

Има и друга версия. В битовите разговори хората я изразяват с думите "Той си го е заслужавал". Такива изказвания изразяват разбирането, че всеки срещу когото и извършено посегателство по някакъв начин е свързан с престъпността, тоест "направил е нещо лошо" или поне е свързан с "лоши хора". Това разбиране е също лошо за обществото, защото то е следствие едновременно на дълго консумиран страх и на недоверие в обществената система. Страх, защото много хора се чувстват по комфортно като вярват, че невинните не ги бият и тормозят. Защото, ако последното не е вярно, то тогава е вярно друго, че здравето и животът им са перманентно застрашени от престъпността.

Другото, недоверието пък поражда пасивност. То се изразява с затваряне на хората в личния свят. Общественото мнение се разпада на входната врата на жилището на всеки и хората не се самоорганизират, за да защитават интересите си.

Аз не знам каква е истината, не знам нито коя версия е най-близо до нея. Знам само, че у нас стават неща, които са немислими в една правова държава. Като например това, че частната таксиметрова компания известна като "1280" заявява, че ще съди за милиони левове техническо лице, в случая системен администратор, който "бил поставял" компрометиращи материали срещу въпросната фирма и срещу г-н Алексей Петров за когото се твърди, че е един от собствениците й. Това или е гигантска глупост или е официална заплаха тиражирана чрез медиите. Надявам се да е първото.

ДАНС - засега неуспешен опит за сигурност

Името на Държавната агенция за национална сигурност (ДАНС) трябва да всява респект и ясно да казва на всеки, че ако е достигнал дотам с него да се занимава тази агенция, то е въпрос на време да прекара сериозна част от живота си зад решетките. Вместо респект обаче ДАНС всява всякакви други чувства - от страх, през усещането за поредната провалена институция или до съмнението, че политици отново използват държавата за себе си.

Набъркването на на ДАНС в целия скандал около "Опасните" и "Фрог Нюз" е дълбоко неправилно и аз не съм съгласен с него. Но не, защото взимам страната на ДАНС. Агенцията очевидно не се управлява добре, прави излишни показни акции, подслушва журналисти и като цяло вече си е изградила имидж по-скоро на официализирана силова групировка, отколкото на институция, която пази националната сигурност. От нея днес се страхуват повече обикновените граждани, журналистите и политиците, вместо хората, които работят като нарушители на закона.

Това разбира се е дълбоко неправилно. Имам предвид както начинът, по който работи ДАНС и така и опитите агенцията да бъде атакувана и разрушена все още в зародиш. Тези две тенденции се виждат от всеки, който следи публичния живот. Първата е свързана с това, че ДАНС видимо работи неправилно и в нея се пренесени много от лошите навици на институционалните й предшествениците. Второ, срещу агенцията вероятно работят политически и престъпни лобита.

За съжаление това далеч не е онази агенция за сигурност, която си представям. Защото не си представям агенция, която трябва да защитава националната сигурност, но е по-слаба от престъпните групировки, които трябва да пребори и разруши. Такава агенция не ни трябва! И не искам да чувам от премиера Станишев, от вътрешния министър Миков, нито от който и да е политик групови оправдания, че срещу ДАНС имало атаки.

Защото ДАНС е за това да се справя с атаките срещу държавата. На нито един престъпник не трябва дори да му минава през ума, че може да атакува ДАНС. Такава мисъл би трябвало да е еквивалент на това крадец сам да почука на врата на затвора.

"Опасният Фрог Нюз"

При проверка на уеб адреса (домейн) FrogNews.bg излиза, че негов собственик е Боян Хаджииванов. Аз не знам, кой е този човек, но знам, че няма нищо нередно да притежава уеб адрес. Той ли обаче носи отговорност за медията "Фрог Нюз"? Тези които познават правилата, за регистрация на българските домейни знаят, че съвсем доскоро за придобиването на такъв бе необходимо юридическо основание - фирма, търговска марка, неправителствена организация и т.н.

От едни медии разбрах, че собственик на Фрог Нюз е Младен Мутафчийски, а от други, че той само подпомага медията. Това, което разбирам е, че въпросната уеб медиа има неизяснена собственост. Това е лошо за нея и намалява поне с един публичните аргументи в нейна защита по скандалите, в които бе набъркано името й. Във "Фрог Нюз" обаче все пак има ясна собственост и някой, който в крайна сметка носи отговорност заради връзката си с тази уеб медия.

За т. нар. уеб сайт "Опасните" мога да кажа само, че той прави неща, които една медия не може да си позволява. Създадени с уеб адрес на безплатен сървър, без никаква яснота за собственост, редакционен екип и без дори свидетелство за физическо съществуване, въпросните "Опасни новини" (opasnite.net63.net) са не само напълно непрофесионална медия, но и са създадени с една единствена цел - да тиражират манипулативна информация, клевети и да създават медийна корупция. И затова бе съвсем нормално този уеб сайт да бъде спрян. Но не от ДАНС, а със съдебна заповед, която да последва от разследване и дело срещу тези, които са създали въпросните уеб страници.

Учудвам сериозно, защо медиите с ясна собственост и журналистите симпатизират на този уеб сайт. И защо наричат затварянето на Opasnite.net63.net цензура. Всъщност такъв уеб сайт въобще не би трябвало да има право съществува. Във всяка развита демокрация, създателите му отдавна биха били осъдени и щяха вече да излежават присъдите си.

Искам да уточня, че правенето на медиа - от най-малкия блог, до най-големия вестник или телевизия е преди всичко отговорност към обществото и сфера на дейност, която защитава обществения интерес. Собствениците на медии нямат право да защитават личните си интереси чрез медиите, които притежават или управляват. Колкото и неразбираемо да е това твърдение за тях, но е единственият правилен подход за създаването на всяка сериозна медия. Другият е интересът на собственикът, идейните му и политически виждания да бъдат официално обявени и декларирани пред читателите, зрителите или слушателите на въпросната медия.

За съжаление като във всеки друг скандал и в настоящият между ДАНС и една малка частна медия и нейните собственици, нито едната от двете страни не е права. Агенцията реагира неадекватно и действа по недопустим и неправилен начин спрямо медиите, а въпросните медии са или с неизяснена собственост или меко казано са използвани за личните цели на собствениците си.

Това остава поредната порция горчив вкус в устата на всеки от нас. А усещането за държавност и ред отсъства дотолкова, че дори засегнатите страни биха го признали ако за момент биха си представили, че са наблюдатели, а не страни в конфликта.

За да не завършвам песимистично ще кажа, че въпреки че няма лекарство за бързо лечение на обществените ни болести, то могат да бъдат направени много малки стъпки за преодоляването им. Първата е всички, който участват в подобни конфликти да са наясно, че заемат временно постовете си - независимо дали в държавната власт или в частни институции. По временно разбирам период от няколко години, в които е по-добре да постигнеш добри резултати с работата си, отколкото да си създадеш дълъг списък от врагове без да си свършил нищо полезно.

Всичко останало, особено начинът на действие на хората, които заемат важни постове в институциите кара гражданите да си мислят, че държавата им много прилича на силова групировка. Тоест има смисъл да я използваш я максимум за личните си интереси!

Димитър Аврамов
Bulgarian Post