Познато ли ви е усещането, точно така усещането, а не само изразът, „Това не се случва с/ на мен!”... „Това се случва на другите...!!!”. Усещането, което съпътства онова другото, което е заседнало на топка в гърлото ти, онова състояние на шок, когато стискаш здраво очи само и само като ги отвориш да се окаже, че си сънувал кошмар, но за съжаление реалността става само по-реална.

„Това се слува на другите”. Такива неща не могат да ми се случват на мен. Като „на мен” означава и на всички, които обичам. Аз се запознах с усещането „Това се случва на другите” когато един приятел се самоуби. Тогава не ми се вярваше, че това ми се случва на мен, на мои близки и изобщо е ситуация, която не дават по телевизията или не четеш във вестника. Няколко пъти се е случвало да го изпитвам, но сега няма да се спирам на тях.

Това се случва на другите е някаква реакция. Може би защитна. Или може би самовлюбена. Може би зависи. Това се случва на другите, е когато някой се одави в охраняем или неохраняем водоем – защото не е можел да плува, защото спасителите са мудни, защото се е ударил и не е могъл да се придвижи, защото е паднал от лодката при буря,защото не му е било мястото там, защото ... така се е случило. И това винаги се случва на другите.

Както се случва на другите да катастрофират, да блъснат някого или да бъдат блъснати. Това нигкога не се случва на нас. То се случва на другите. На тези, които не знаят как да карат, когато са пили.. за разлика от нас. На тези, които нямат последен модел колки и съответно еърбег на всеки квадратен сантиметър. На тези, които не са имали късмет, на тези попаднали на неподходящото място в неподходящия момент.

Това се случва на другите, както се случва на другите да се разболят от нещо почти неличимо, както се случва на другите да станат жертва на престъпление. На другите се случват всички нещастия измислени досега от цивилизацията. На другите им се случва да им се родят деца с малформации. Винаги е на другите..

Докато един ден не се случи на теб. Тогава вече е друго. Тогава си даваш сметка къде живееш и как държавата се случва .. на другите.

Тогава разбираш, че живееш в „Българската Коледа” под патронажа на президент атеист, който може би измива съвсетта си по този начин, макар че аз не вярвам да има толкова чисти подбуди. Тогава разбираш, че живееш в държавата, където си купуваш шофьорска книжка за 200 лв. защото катострофите се случват на другите. Тогава разбираш, че живееш там, където ракът не минава по клинична пътека, за разлика от козметичните операции. Тогава разбираш, че живееш там, където за нещастие ти се е родило детенце със синдрома на Даун и държавата, социалната държава, чиято цел е да има по малко деца в домовете, същата тази държава те съветва да го оставиш, защото ако не го... няма кой да ти помогне. И в държавата няма условия за интеграцията на това дете. Тогава разбираш, че живееш там, където можеш да стопанисваш плаж без да имаш спасител.

Живееш там където корупцията се случва на всички...
А държавата се случва на другите... /divini.blog.bg