Заливащата ни информация за намеренията на Община Варна да тегли нови и нови многомилионни заеми като че ли не стряска никого. И това на фона на съветите за здрав разум, пестеливост и предпазливост, препоръчвани от български финансови експерти и колегите им от Европа.

От друга страна, един проблем е важен само дотолкова, доколкото интересува пряко засегнатите. Очевидно е, че на варненските данъкоплатци им все едно. И това, за съжаление, налага преформулиране на темата.

Достатъчен ли е властовият ресурс на варненския кмет и на БСП във Варна, за да бъде окончателно развратено общественото мнение в града?

Дано да НЕ е!

Мнозина днес са забравили 1999 г. От сутрин до вечер тогавашния общински финансист Димо Стоев ронеше сълзи, как от предния мандат му били завещали първо 3 милиона, после станаха 5 милиона и т.н. и т.н. неразплатени сметки и задължения.

Днес настоящият варненски кмет не се притеснява да говори за заеми от 30 или 50 милиона лева.

На Кирил Йорданов дори не му се налага да се оправдава с кризата. Просто на никого във Варна не му пука.

Пък и какво оправдание е кризата? Преди една година нямаше криза, но пак се теглеха заеми в размер на милиони. Много повече милиони от онези, за които се сополивеха финансистите на общината през 1999г.

Още много и много може да се напише по темата. И е писано!

Лесно е да се докаже, че в много отношения управлението на СДС (1991-1999) беше по-добро от настоящото управление на БСП във Варна (1999 -2012). Трудно е обаче да се намери лидер, на когото да му стиска да се озъби на червената власт. И няма да се намери, докато опозицията - в лицето на класическата десница - не намери собствения си облик.

Дали вчерашното решение на НС на СДС за коалиция с ДСБ е правилно или не - тепърва ще видим. Това, което се видя отстрани, не беше много приятна гледка. От една страна Иван Костов беше унизен. По време на целия преговорен процес на него му се наложи да се предлага (на моменти не особено деликатно) и това се видя от всички.

От друга страна унизени се почувстваха всички онези, които възприемат решенето за коалиция като… край на унижението на Костов.

И така никой не забелязва, че най-унизени са българските граждани.
Антон Луков