В повечето партийни централи и офиси на новите сдружения във Варна човек може да чуе люти закани за откъсване на тлъсто парче от местата в бъдещия общински съвет на Варна. С повод и без повод, всички се плюнчат по темата, загърбвайки иситнската битка – тази за кметския стол. Интересното в случая е, че в масовото съзнание изборната длъжност общински съветник все повече се олицетворява с позиция, осигуряваща привилегии, доходи и престиж, а не с... работа. Още по-малко пък, някой говори серизоно за... провеждане на политика.

В крайна сметка случва се очевидното!
Чрез добри позиции в бъдещия ОбС – Варна, политическтие централи и новите сдружения се надяват да балансират, да укротят, да смекчат и т.н. силните позиции на Кирил Йорданов и неговия управленски екип. Всеки непредубеден наблюдател на процесите в Морската столица ще отбележи, че към днешна дата варненският кмет има достатъчно силно собствено излъчване и пред местните политици (и новопоявилите се кандидати за такива) все по-остро стои въпроса за... необходимостта. Някак си всички вкупом трябва да оправдаят съществуването си. Едно от сравнително благонравните обяснения е именно това – съществуваме, за да балансираме мощта на кмета. Между другото, самият кмет има нужда от подобен коректив. Просто таква е човешката природа – всеки има нужда от коректив. Отделен е въпросът, доколко това е единствената и най –важна цел в живота на бъдещите общински съветници.

Защото за никого не е тайна, че в бъдещия ОбС-Варна (както в настоящия и миналите) ще се отстояват финансови интереси. Към днешна дата е достатъчно само да се замислим за сумата от всички средства, които се усвояват, разпределят, преразпределят, инвестират, влагат, разходват и т.н чрез общинския бюджет. Следват сделките със собственост, управлението на общинските фирми и прочее. И накрая -черешката - бъдещият ОбС-Варна (за разлика от настоящия и миналите) ще усвоява пари от еврофондовете. Като се замисли човек, няма нищо ненормално в това крупните финасови интереси да изострят амбициите и в кметския епип, и в политическтие централи, плюс офисите на новите сдружения. Препоръчително е все пак, да си останем хора. Някак от само себе си се налага видението за глутница вълци, ръфаща месата на глутница хиени, които малко преди това са разкъсали глутница чакали. Образно казано, добрият апетит не би трябвало да изключва добрите обноски.

Не бива да изключваме, разбира се, и наличието на местен политически елит, който играе с по-висока топка. За това малцинство участието в бъдещия ОбС – Варна, е наистина позиция. Позиция, позволяваща да разшириш кръга от приятели и съмишленици, да предложиш, да прокараш и да отстоиш кауза, полезна както за партиината централа, така и за града. За подобен род широкоскроени хора, общинският съвет е прост трамплин и нищо повече. Обикновенно към средата на мандата (когато се зададат парламентарни избори) те напускат съвета и тръгват по стъпките на не едно и две известни вече в национален мащаб имена на политици. Именно по този (доста сходен) начин от варенския общински съвет се изидгнаха Стефан Минков и Апостол Димитров.

Възможно е (макар и малко вероятно) да има и съветници с други нагласи и цели. Възможно е даже да има такива, които няма да знаят какво правят в бъдещия ОбС -Варна и защо са се насадили на такива пачи яйца. Някой отнякъде ги е сложил на едно проветриво място и всички вкупом се наслаждават на гледката – измъчен човечец, надскочил далеч нивото на собствената си некомпетентост. Колкото и невероятно да звучи, от 10 ноември 1989 г. насам, във всеки Общински съвет на Варна се намират и такива екзотични птици. Като че ли с годините процентно посредствеността намалява, но и това е спорно. Наблюдател с безкомпромисни критерии вероятно ще оспори даже и това предположение. Просто е - във всяка политическа централа имат нужда от застраховка. Безличието е пример. Не беше толкова отдавна времето, когато мнозина се чудеха как е възможно една депутатка да е толкова тъпа? При това се чудеха на парче – от една страна как е възможно да е депутатка, а от друга - как е възможно да е толкова тъпа? За съжаление, двете неща са взаимосвързани. Депутатка е, защотото е тъпа. Примерът е поучителен за хилядите умници с големи амбиции - даже толкова тъпо същество може да бъде депутат, стига да е безмозъчно лоялно към когото трябва.Така е не само с депутатите. Така е и със съветниците. Всички сме ги виждали.

Може да звучи някак си зловещо, но част от фактите са такива!
На този фон, едва ли ще е излишно да поразсъждаваме какво всъщност се изисква от един общински съветник. Защото войнстващата посредственост би трябвало да има граници. В края на краищата, освен всичко друго, иде реч и за работа. Работа, която трябва да се върши. За предпочитане - не от дебили.

Общинският съвет, най-общо казано, има контролни функции по отношение на дейността на кмета и администрацията. Съветниците гласуват най–важните решения за развитието на града – бюджета на общината, наредби за реда и търговски дейности на територията на общината, приватизационните сделки, сделките с общинска земя и собственост и накрая, но не на последно място, съвета често е арена на бурни социални спорове. В зависимост от Закона за местното самоуправление и местната администрация към съответния момент, съветниците в по-големите общини могат да избират районни кметове (районните кметове могат да бъдат избирани и пряко от народа, както беше през 1995г.). Освен всичко друго, общинският съвет гласува и структурата на общинската администрация, както и щатните бройки на общинските чиновници. По принцип се счита (а и законът така регламентира), че председателят на общинския съвет е равнопоставен на кмета, взима същата заплата, има собствена администрация, като първият е орган на законодателната власт в общината, а вторият – на изпълнителната.

Тоест, средностатиситческият общински съветник трябва да е достатчно подоготвен, за да разбере скритите механизми на общинския бюджет, да борави умело със закони, да има собствено мнение по социални проблеми, касещи хиляди хора. И още нещо - при това много важно! Заседанията на общинския съвет са открити, а споровете и дебатите - публични. Това налага общинския съветник да е достатъчно комуникативен и нерядко скоростно да взема решения в движение.

Но и това не е всичко. На съветниците често им се налага да не се съгласяват с институции и личности. Част от работата им е да контролират кмета. За това се иска... смелост. Просто и тази работа е като всяка друга - винаги се стига до един момент, когато всичко зависи от това какво ти е дал Господ. Качества като смелост и бързо намиране на верни решения в сложна обстановка не се учат – с тях (или без тях) се раждаш!

По принцип историята на варненския Общински съвет помни всякакви примери. Едно е сигурно - през всеки мандат изпъкват най-много няколко общински съветници. Останалите са фон! Още през мандат 1991-95 г. имаше възможност да се разреши един от най-важните проблеми на града – т.нар. “Дупка” в центъра на Варна. Общински съветник, близък до проф. Чирков лансира предложение на първокласен германски инвеститор за строителство на Търговски дом. Всичко вървеше добре до момента, в който тогавашният председател на съвета - Пламен Герасков, не стартира невинната на пръв поглед дискусия за... произхода на инвеститора. В един от вестниците тогава цъфна следното заглавие “По-добре да гледаме свине в дупката, отколкото да я продадем на германци”. Коментарът в случая е излишен. Смешното в случая е, че тогава на Герсков му помагаше общинска съветничка (вече бивша), която днес си вади хляба, продавайки морални заклинания на килограм. С две думи казано, инвестицията, предложена от германската фирма, бе провалена. При все, че по него време нямаше никакви пречки относно собствеността. Колкото до цената – добре би било един прекрасен ден, след години, да се припомнят тези неща. Ако експерт се наеме да изчисли само пропуснатите ползи (от тогава има-няма близо 15 гофдин минаха), току виж се оказало, че някои тогавашни общински съветници трябва да бъдат обесени на градския площад. Поне онези, които разбраха за какво става дума, де. Защото още по него време имаше такива, които... гледаха “умно”. Както и да е – такива, както всички ние знаем, винаги е имало и вероятно винаги ще ги има.

Имаше (и има) разбира се, и позитивни примери. Съветници, които често пъти бяха по в час от администрацията и кмета. Не случайно адвокат Юлиян Гендов направи кариера от съветник, през зам.-областен управител и днес ръководи успешен бизнес. Още като юрист към районна администрация, Гендов спаси половин дузина районни кметове от... затвора. Спаси ги не чрез някакви ходатайства или велики конспирации, а като ги накара да си оправят документацията и административните актове и ги предпази от особено груби грешки. Безспорно е, че през мандат 1995-99г., Юлиян Гендов беше човека, който дирижираше оркестъра на сините съветници. Не е редно днес на него да се приписват някои особено обсъждани сделки от онова време (примерно за приватизацията на ресторант “Димят”), просто защотото всички (без нито едно изключение) от тези сделки бяха инициирани от кръга на тогавашния областен управител - Добрин Митев. От другата страна на баркадата основен опонент на Гендов в онова време беше Пламен Начков от БСП. Начков безспорно натрупа огромен опит и като началник отдел в администрацията на тогавашния кмет - Христо Кирчев, но за разлика от Гендов, той така и не успя да се включи в игрите с общественото мнение. Може пък и просто да не го е искал. Начков и до ден днешен е общински съветник и никой не може да отрече неговата компетентост.

В по-нови времена коренно се промени полическата обстановка. Новият кмет Кирил Йорданов първоначално беше в опозиция на властта в София, после дойдоха нови управляващи в лицето на Царя и накрая дойде реда на настоящата тройна коалиция. Това упражнение не е ново за него.Още в качеството му на областен управител Йорданов премина през целия спектър от дясно (СДС) до ляво (БСП). През цялото това време на управление на Кирил Йорданов се наблюдава тенденция на известна (по-скоро мъчителна) професионализация на съветниците. Появиха се и такива, които наистина разбират за какво гласуват, когато обсъждат общинския бюджет, например. За съжаление, продължи и процеса на обезличаване на дясното политическо пространство. Малкото хора, които бяха в час, бяха неутралзирани чрез вече превърналата се в класика схема - донос, отлюспване, обвинения в нелоялност към политическата сила, която те отлюспва.

И въпреки всичко, кадърните хора винаги успяваха да намерят своето място.
Където е текло, пак ще тече, казва народната мъдрост, явно създадена въз основа на примери като този с не лекия житейски път на Янко Станев. Той не само че оцеля. Той успешно инвестира целия си натрупан през годините опит в “мирно съвместно съществуване” и не е чудно, че в моемнта е една от ключовите фигури в общинския съвет на Варна. Очевидно е. В момента, в който Янко Станев бе отлюспен от СДС, Кирил Йорданов остана без опозиция. Стигна се до там, днес да ни обясняват как, видите ли, кметските избори били без значение. Важни били изборите за общински съвет. Къде останаха героичните приказки за защитата на крепостта Масада така и не се разбра. То за тази работа (да защитаваш крепост) дупе се иска. А когато воюваш с такъв като Кирил Йорданов не дупе, ами дупище трябва.

Интересното е, че именно когато Кирил Йорданов остана без опозициия, новото мнозинство в общинския съвет на Варна за първи път създаде свое собствено лице. Не е случайна тенденцията към нарастване на апетите спрямо Общинския съвет. Преди хората за всичко търсеха кмета. За тях общината бе кмета и нищо друго. Именно това ново мнозинство за първи път показа че умее да работи, да защитава позиции и да решава проблеми и резултатът не закъсня - някак неусетно, работата на съветниците стана център на внимание. Безспорната заслуга за това е именно на настоящия председател на Общинскяи съвет - Борислав Гуцанов. Съвсем отделен е въпросът дали Гуцанов ще види благодарност за тази си успешна управленска дейност. Не е тайна, че в момента напълно в съзвучие с дълговечната българска традиция, среди от БСП и близки до част от едрия бизнес във Варна и група бивши ченгета преговарят за елиминиране на Борислав Гуцанов от поста председател на бъдещия Общински съвет на Варна. Само да не стане като с Янко Станев? Като махнат Гуцанов и току виж... изчезне лицето на общинския съвет? Пък и нали народа го е казал ясно - където е текло...

Ще поживеем, ще видим!
Едно трябва да е ясно на онези, които редят листите в политическите централи и офисите на новите сдружения - професионализацията налага все по-високи изсквания към бъдещите общински съветници. Не се заблуждавайте, че изборте за общински съвет са пропорционални! Точно защотото залогът е голям, вероятно всички платежоспособни ще си наемат професионални изборджии. Неизбежно е! Слабите места във всяка една верига ще бъдат безпогрешно намерени от изборните екипи. Каквото и да говорим, изборите освен всичко друго са сериозно начинание. Целта им не е да расмиват хората. Все пак, това е работа на сценаристите на Слави Трифонов.

На привършване е онова време, когато водехме в телевизионното студио, кандидат за общински съветник, който при предварително дадени от водещата въпроси и многочасова подоготовка за отоговорите, половин час... мълча и се поти. Колежката задава въпрси, отговря вместо него, пак задава въпроси, пак отоговаря вместо него, а онзи глупак даже не си даваше сметка на колко човека губи времето. Накрая, същият този малоумник, влезе в общинския съвет, че даже го направиха и шеф на комисия. Друг един (кандидат за районен кмет) пък цяла седмица не можа да научи написаното му обръщение към избирателите, при положение, че самото обръщение нямаше и 10 реда. Трети... Четвърти...

Дано Бог да опази Варна от глупаците!
Антон Луков