Даниела Стойнова е популярен варненски общественик и журналист, кореспондент на БНР. Завършила е българска филология и журналистика. Два пъти заместник-председател на СДС – Варна, общински съветник от синята партия от 1991-ва до 1999 г., председател на постоянната комисия по култура – мандат 1995-1999 г.

- Г-жо Стойнова, Вие сте била председател на комисията по култура към ОбС – Варна, в най-трудните години на българския преход, стигаха ли тогава парите за култура и какви бяха приоритетите Ви?
- Парите за култура никога не са достатъчни, не само в началото на т.нар. преход, но и сега, когато с настъпилата криза се оправдават всички финансови липси. Тогава естествено беше много по-трудно, защото не само че нямаше никакви възможности за финансиране по проекти, но и икономическата ситуация беше повече от критична, особено по време на втория мандат, свързан с управлението на Жан Виденов.

Най-важното според нас тогава беше да се съхранят традициите на града, свързани с международните фестивали (като „Варненско лято”, Международния майски хоров конкурс, Биеналето на графиката и т.н.), както и културните институти на територията на Варна. Беше наистина трудно, но и аз, и колегите работехме с много ентусиазъм и желание да осъществим истинска промяна не само в облика на града, но и в манталитета на хората.

- Как Ви изглежда ситуацията днес, 10 години след като напуснахте местния парламент, какво се промени? Чувал съм мнения, че на практика важните промени, случили се в другите обществени сектори, всъщност са подминали културата и там положението си е същото, каквото е било и преди 20 г. – централизация и почти феодално отношение към творците.
- Въпреки, че в момента не съм съветник, не съм престанала да се интересувам както от развитието на културата във Варна, така и от съдбата на творците, които тук са не само с национална, но и с международна известност. Именно те със своя талант правят популярен града, именно те трябва да се стимулират от институциите и от варненската публика с признание, с отличия, а и финансово. Промените, за съжаление, не се отразиха особено положително на културата, ако не се смята отпадането на идеологическите клишета и репертоари, свързани с тоталитаризма.

Що се отнася до централизацията, забелязвам, че държавата все повече абдикира от издръжката на културните институти и прехвърля по-голямата част от задълженията си на общините. В нормална ситуация това е положително, но тъй като ние почти перманентно сме в икономическа криза, общините просто се задъхват от прехвърлянето на тези държавни функции.

- Стана ясно, че проектобюджетът за култура на община Варна тази година е свит с около 60 на сто в сравнение с миналогодишния. Оказва се, че при наличието на криза това е първото нещо, от което могат да се икономисат средства. Считате ли, че това е нормално и че културата и изкуствата са някакъв лукс, без който спокойно можем да минем?
- За да дам оценка на проектобюджета за култура през тази година, се информирах подробно от общинските дирекции какво точно е съкращението на средства. Оказа се, че не става дума за 60 процента, а за 44, което също не е малко. През 2008 година средствата за култура са били 7 008 000 лева, а през тази са 5 506 250 лева, намаляване на средствата обаче има във всички функции.

С 44 процента по-малко са и средствата за спорт през тази година. Това, което разбрах е, че най-важните фестивали, които са свързани с традициите на града, се запазват. Надявам се, колегите от комисията по култура да настояват за запазването на всички важни културни прояви, защото имаше случаи, когато се орязват средствата за престижни фестивали, а се отпускат средства на отделни автори за издаване на личното им творчество, което в условия на криза не е нормално.

От общината ме увериха,че всички средства за заплати на работещите в културните институти са налице, дори има заделени 80 000 лева за отопление, защото проблемът възниква всяка година. Искам обаче да посоча, че наистина трябва да се направи от експерти и творци съвременна оценка на продукцията на варненските културни институти, въпреки че в сферата на културата винаги е рисковано да се раздават присъди и оценки без дистанцията на времето. Да се дават обаче и без това оскъдни общински средства за спорни прояви и произведения е кощунство, което не трябва да се допуска.

- Гръмко обявеният проект „Варна – Европейска столица на културата” очевидно ще трябва да почака. Впрочем той дори не е официално подкрепен с решение на ОбС, което означава и че не е сред приоритетите на местната власт. Кога според Вас политиците ще решат, че културата не е някаква глазура, служеща само за патриотични възклицания, ами част от всекидневието на хората?
- Аз съм твърд привърженик на кандидатурата на Варна за европейска столица на културата, това не е „гръмък” проект, а напълно постижима амбиция. Има достатъчно време за реализацията му и обсъдената на обществен съвет по проблемите на културата в общината програма по този повод е стъпка в правилната посока. След като програмата бъде обсъдена и допълнена от общинските съветници, тя трябва да стане и решение на Общинския съвет. Убедена съм, че това трябва да стане приоритет на всички, които творят култура в града, защото до 2019-та година трябва да се извърви дълъг път, което не може да стане без участието на цялата варненска общественост.

- Одобрявате ли политиката на община Варна за 100 % безплатен вход на проявите и фестивалите, които организира?
- Решението за безплатен вход на културните прояви дава възможност на много хора, които нямат финансови възможности, а са ценители на изкуството, да имат достъп до него. Не ми допада обаче стълпотворението пред залите, блъсканицата, за да влезеш на спектаклите, липсата на ред в тези случаи, макар че е по-добре да има тълпи пред културните институти, отколкото пред стадионите с фолкпевици. Мисля, че ако се въведе поне символичен вход (от 1-2 лева) и всеки получи билет за точно определено място, присъствието на проявите ще стане много по-цивилизовано, както се полага на истински европейски град. За социално слабите по предварителна оценка от общината може да се издават карти също с определени места.

- Какво най-много бихте искали да се промени в културната политика на местно или и на централно ниво?
- Най-много бих искала процентът за култура в републиканския бюджет да бъде като в истински развитите държави, колкото повече, толкова по-добре. В противен случай бездуховността и безпътицата, особено сред младите хора, които водят и както се вижда до жестоки престъпления, ще се засилват и ще имат още по-драстични прояви. Що се отнася до Варна, привествам това, че и по време на управлението на СДС, и сега се съхрани Общинския детски комплекс, защото там в многобройните състави участват спасени завинаги от пошлостта и престъпността деца.

Би трябвало обаче непременно да се създаде инициативен комитет от успели варненци, които заедно с общината да набират средства за изграждането на концертна зала, а и за библиотека. Решението библиотеката да се премести в сградата на градска болница, а тя да обитава сградата на бившата стоматология, е добро за момента, но в дългосрочен план трябва да има нова съвременна сграда. Може би сега това изглежда утопия, но всички „невъзможни” неща се се постигали от мотивирани и дейни хора, които са двигателите на прогреса.

Да не забравя – недопустимо е всички зрители на многобройните културни прояви в сградата на Фестивалния и конгресен център през зимата да зъзнат, защото никой не обръща внимание на многобройните искания за осигуряване на отпопление. Мотивът ,че ФК не е общински е меко казано неподходящ, защото публиката е от варненци, а те не са нито държавни, нито общински, същата е ситуацията и с двата театъра.

- А какво стана с кандидатурите на Никола Манев, Иванка Христова и кап. Иван Пашунков за почетни граждани на Варна? Имаше и подписка в тяхна подкрепа.
- Хората, които участвахме в отделни инициативни комитети за обявяването за почетни граждани на Никола Манев, Иванка Христова и на капитан Иван Пашунков се обединихме в един и предложенията бяха внесени повторно в деловодството на общината, те са адресирани до кмета Кирил Йорданов и до Борислав Гуцанов – председател на ОбС. Очакваме отговор, след като предложенията бъдат обсъдени и от общинските съветници.

Що се отнася до подписката, тя е приложена към предложенията, в нея фигурират стотици известни творци не само от града, но и от страната. Надявам се този път разумът да надделее и да се отчете мнението на толкова широк кръг от културната общественост.

Васил Тоновски