- Г-жо Димова, от вчера официално сте директор на ОФД – Варна, каква е атмосферата там?
- Да, от вчера, 21 декември, имам заповедта, с която фактически влизам в длъжност и естествено, след пътуването ми от София до Варна днес, 22-ри, е моят първи работен ден, така да се каже. Първото, което направих, беше с любезното съдействие на областния управител на Варна Данчо Симеонов. Още сутринта в 9:30 той дойде в сградата на Операта да ме представи пред административния екип, което е напълно достатъчно за малкото предпразнични и предновогодишни дни, които предстоят, за да мога да вляза в дейност. Първото, което ще направя в следващите работни дни на януари относно работния колектив на Операта, е да запозная моите колеги от художествено-творческия състав с програмата, която предстои заедно да осъществим. Дано в началото на годината да успея да фиксирам програмата за следващите 6 месеца. Но това ще стане известно на 25 януари.

- С „подписката” срещу Вас какво стана, доста емоции се изхабиха, включително и в нашия форум?
- На мен не ми допадат тези начини на общуване, още повече, когато има официален резултат от конкурс със съответната комисия и не един кандидат за мястото – в случая бяхме петима. Не гледам сериозно на това по простата причина, че текстът борави с доста широки понятия и се правят някакви квалификации. Не искам да коментирам стила, в който е написано, но най-важното е, че под това т.нар. отворено писмо стоят просто изредени едни имена на музиканти без техните подписи. Нали всички знаем какво означава подпис! Много хубаво, че споменахте за форума, аз съм изключително благодарна, че го имаше в „ДНЕС+”, защото на мен дори не ми се наложи да казвам нещо в своя защита, или да оборвам това писмо по някакъв начин. Вместо мен това го направиха хората, които са уж цитирани по-горе като съмишленици.

- Като едно недоразумение ли ще остане това писмо за Вас?
- Не, то не е недоразумение. Зад всяко едно действие стоят обективни личности, но в случая става въпрос за трима-четирима души, които на фона на колектив от 260 човека не заслужават това внимание. Ако те искат по този начин да се конфронтират с мен, аз няма да тръгна да ги спирам.

- Ако те нямат достойнството да се оттеглят, след като открито заявиха, че не могат да работят с Вас, Вие как ще работите с тях?
- Нека се запозная с документацията, да видя кой какви отпуски е пускал, напускал и пр., и тогава ще мога да кажа как ще вървим оттук-нататък. По принцип съм консенсусен човек и мисля, че щом се направи крачка напред, може да се направи и крачка назад. Освен ако тази крачка напред не е към пропаст. А пък не ми се вярва чак пропаст да има.

От друга страна обаче, от чисто човешка гледна точка считам за крайно нередно това писмо да се пуска от PR-а на Операта, който е в трудови взаимоотношения с ексдиректора. По всички правила на етиката това е низко, да се руши умишлено по този начин авторитета на една институция. Защото ти си в трудови взаимоотношения с тази институция, за да изграждаш нейния имидж. Как така в същото време ще пускаш нещо, което е написано в много нисък стил и под което реално не се е подписал никой? Каквито и хубави чувства да съм питаела до този момент към този PR, аз вече съм длъжна да го освободя.

- Кои са основните цели, които си поставяте в началото на мандата Ви като директор?
- Доста неща съм оформила като виждане за развитието на ОФД – Варна в предстоящите три години. Естествено, Операта е утвърден институт със съответната история, постижения и награди, но може и трябва да се надгражда над тази основа. Това, което ми се иска да постигнем с моите колеги, един директор не може да направи нищо сам, ако няма подкрепата на целия колектив и на съгражданите си дори, та ако всичко това е така, както искам и се надявам да бъде, Варна би трябвало да заеме позиция на главен оперен театър и филхармония в Североизточна България. Ние се явяваме единствената културна институция в тази форма в региона. В Шумен и Добрич имат камерни оркестри, симфоничен оркестър, други форми, но оперно-филхармонично дружество, такъв екип от толкова хора, които могат да изнесат балетно представление, опера, оперета, мюзикъл – няма. Освен градско и областно положение този културен институт трябва да заеме и полагащото му се регионално място. А нали гражданите на Добрич и Шумен имат същото конституционно право на достъп до култура, образование и т.н. Защо това да не се разработи и те да имат възможност да получават култура от най-големия институт на тази територия? Сега например имаме покана от община Разград, където ще отидем да играем „Българи от старо време”. Нищо, че Русе им е по-близо, сега нас са харесали и ще отидем. Трябва да се даде шанс на мобилността, ако не в България, то поне в региона. Това е в национален план, което мисля, че би трябвало да можем да го направим до края на този мандат.

Другото се отнася до европейското измерение. От българските 5 ОФД-та и Националната опера само тя, Националната опера е член на Opera Europa. Защо Варненската опера да не се пребори с критериите и да не успее да стане асоцииран член на организацията за европейска професионална опера и фестивали? Целта е осъществяване на оперна продукция с още два европейски театъра, за да можем да имаме развитие на реален оперен туризъм чрез други европейски програми, които да използваме. Това са начините на едно модерно менажиране на оперен театър. За да се стартира цялата тази програма, разбира се, е необходимо време, но се надявам да можем да го направим. Дори само да станем членове на Opera Europa, без да сме реализирали някакъв съвместен проект – например с френски и немски театър, или румънски и немски... Това са високи цели, но аз съм привърженичка на източните философии, а Лао Дзъ е казал, че пътят от хиляда ли започва с първата крачка. Мисля, че вече е крайно време да се направи първата крачка и ще бъда много щастлива, ако по време на моя мандат ние успеем да я направим. Нали говорим, че Варна иска да стане културна столица?

Няма да се спирам на проблемите от материално естество, те са големи. Извън тях обаче има други неща, които трябва да се поставят като цели, защото аз вярвам, че когато човек има качествена идея, средствата ще се намерят в движение. Понякога това става по-бавно и по-трудно, но когато целта си заслужава, се увличат партньорски организации и много други хора и целта все някога се постига. Правилният подход не е да зацикляме в чисто материалните проблми. Това е моето становище, но си запазвам правото като вляза в дирекцията да го променя. Може да се окаже, че трябва да стартирам с базата. (Смее се, б.а.)

- Нали вече има един спечелен проект за мащабен ремонт, заедно с Драматичния театър?
- Всички проекти, които са спечелени от Министерството на регионалното развитие и благоустройството, чакат и дофинансиране от държавата, тоест в нашия случай от Министерството на културата. Значи трябва да се освободи малко финансовата ситуация, за да може мнистерството да има този финансов потенциал и да стартира тази програма. Ние сме готови, на стенд бай и изчакваме.

- Имате ли сигнали, че това ще стане скоро?
- Не мога да коментирам, без официално да са ми казали. Свидетели сме, че още през май изпълнителният директор при старото ръководство г-н Кутин излезе с едни публикации, че еди кога си започва ремонт и т.н., пък то се случи, че излязоха проблеми, нещата трябваше да се преразгледат... И за да не изпадаме в ситуацията да пуснем бомбастична новина, която после да се окаже балон, предпочитам да изчакаме, когато нещата се изяснят, може да е лятото или есента на следващата година, във всеки случай ще сме в готовност.

- За какви помещения търсите помощ от областния управител в момента?
- По време на областния управител Яни Янев бяха върнати ателиетата на Операта, които се помещаваха в сградата на сегашния Музей на Възраждането. В момента хората работят в едни незавидни условия, на практика те са под земята, където е котелното, при минимум слънчева светлина. Крайно належащо е на първо време да се помисли за спасяването на тези хора, които правят дейността ни възможна.

- Публиката се интересува най-много от репертоара, ще издадете ли някои идеи?
- Имам идеи, но ще се консултирам и с екипа, с който ще работя и това ще стане ясно след Нова година. Това, което от сега мога да обещая на варненската публика, е, че за най-светлите християнски празници Коледа и Великден ще звучи духовна музика. Това, което съм видяла в големите европейски столици и което не е никакъв проблем, когато имаш един професионален културен институт, да се изпълни кантатно-ораториално произведение – нищо, че няма да бъде в нашата Катедрала или в католически храм...

- Защо пък да не бъде?!...
- За там имам други идеи, за там има прекрасни акапелни литургии, които ще бъдат изпълнени, точно където им е мястото. И мисля тази практика да стане регулярна, за Великден и за Коледа да звучат духовни произведения от най-хубавите музикални образци, като задължително ще следваме годишнините на авторите. Още сега мога да кажа, че предстоят две големи годишнини, даже повече, но едната е на Роберт Шуман – 200 години от рождението му. Ще бъде изненада за варненци за Великден да чуят произведение от Шуман, което никога не е звучало и то в изпълнение на професионалния състав на Оперно-филхармоничното дружество. Шопен има също кръгла годишнина и симфоничният оркестър под ръководството на Станислав Ушев ще покани може би не еднократно едни от най-добрите солисти изпълнители на Шопен, за да отбележим и тази голяма годишнина. В репертоара имаме и постановката „Борис Годунов”, която от две години не е играна, но може да бъде „вдигната” за няколко спектакъла, един или два според зрителския интерес, за да отбележим и годишнината на Модест Мусоргски.

- Какво пожелание бихте отправили за предстоящите празници?
- Да имаме една по-успешна, здрава и не толкова кризисна година! Иска ми се Новата година да дойде с нови надежди, нови цели и нови постижения!

Васил Тоновски

__________

*Даниела Димова е завършила специалност оперно пеене в ДМА „Панчо Владигеров” в класа на проф. Реса Колева. След дипломирането си усъвършенства своето певческо майсторство в Дома на изкуствата „Борис Христов” в Рим, във Виенската музикална академия и в майсторски клас на проф. Ида Фарина в Милано. Солист на Варненска опера от 1991 г., певицата е предпочитан интерпретатор на кантатно-ораториални творби от предкласиката до шедьоврите на XX в.. Гостувала е на сцената на всички български оперни театри, както и на редица международни музикални фестивали в страната и чужбина. Партньори на певицата на оперната сцена са били имена от ранга на Гена Димитрова, Веселина Кацарова, Луис Лима. Пяла е под палката на диригенти като Нело Санти, Роланд Зайфарт, Даниел Инбал, Васил Казанджиев, Милен Начев и др. Сред отличията й има първа награда от Националния фестивал за оперно и балетно изкуство в Стара Загора (1989), както и с такава от Международния фестивал на изкуствата в Корея (1992). Носител е също така на награда „Варна” 2007 – за принос в развитието на оперната и камерната музика, и на „Кристална лира” 2008 – за принос в оперното изкуство.