- Г-жо Димова, защо избрахте „Ернани“ за кулминация на оперното лято?
- Както колегите казаха, за да направиш „Ернани“, трябва да имаш първокачествени солисти, номер едно, най-добрите. Това е ранен Верди, бравурна музика, изключителна и, естествено, много висока летва за изпълнение. Когато един театър има в афиша си „Ернани“, това означава, че той има първокласни артисти. А специално за двата премиерни спектакъла съставът е световен.

- Как събрахте този звезден състав?
- С желание... И макар да е много нескромно аз да го кажа, но това е проявление на добър мениджмънт. Само по този начин могат да се съберат тези солисти в точно определен период от време, всичките заедно на едно място, за да участват и да пеят. Това наистина ще бъде оперното събитие на лято 2010, а може би и на цялата година. След като мине спектакълът и го видя реализиран, мога да отида още по-далеч и да кажа, че това е оперното събитие въобще на България за годината.

- Чие беше предложението за това заглавие?
- Спектакълът се прави по предложение на Варненска опера, което дойде от Борислав Иванов, диригент-постановчик на спектакъла. Той, разбира се, го консултира с мен и аз веднага направих проучване, за да видя какви артисти можем да съберем. Имах вече едни предварителни разговори с Орлин Анастасов, с Бойко Цветанов, и когато разбрахме, че можем да го направим с тези изключителни артисти, беше фиксиран и предложен на Международния музикален фестивал „Варненско лято“.

- А колко струва един приличен оперен спектакъл?
- Един приличен оперен спектакъл струва може би четири или пет пъти повече от това, което ние получаваме като финансиране от фестивала, специално говоря за този спектакъл с тези артисти. Затова, когато коментираме как се събират тези хора в един определен период от време, за да могат да участват и да дадат това представление на варненци и на нашите гости, мога да кажа, че, когато има много пари, солидно финансиране, тези работи стават по-лесно.

Интересно е, когато го правим, без да имаме тези пари. Това означава, че, за да правиш голямо оперно изкуство, освен финансите се иска и още нещо. Не желая да ги съпоставям кое е по-важно, и двете неща са много важни, но пак ще кажа, че, ако има правилен мениджмънт и добри контакти с точните хора, ако има едни човешки отношения, които винаги са в плюс на мениджъра, нещата се получават по-лесно.

- Кажете за инициативата „Опера в Летния театър“!
- „Опера в Летния театър“ се представя за първи път това лято, съвместно с Двореца на културата и спорта, Варненското оперно-филхармонично дружество и „Варненско лято“. Първата премиера, „Кармина Бурана“, мина при небивал успех, с препълнен театър. Очаквам да имаме такъв интерес и на двете поредни вечери на „Ернани“. През август ще представим още пет други заглавия. Това е естествен ход и продължение на политиката, която аз заявих още в началото на 2010 г.

- Но достатъчно добре ли стои тази сцена от техническа гледна точка?
- Наложително е да се направи нещо, ако с кандидатурата си за културна столица на Европа Варна гледа сериозно и на сцената „Летен театър“. А несериозно не може да се гледа, защото това е една уникално красива сцена в близост до морето с 2500 места, в която варненци и гости на града отиват с удоволствие и мисля, че трябва да се погледне дългосрочно, и да се направи това, което отдавна е направено в Бургас – един град с по-малки претенции от Варна, – да има покритие, има такива проекти и възможности. А тогава бихме имали тази сцена за 6 месеца без стрес от лошото време. И мисля, че това значително ще обогати културния живот във Варна като една по-стабилна база.

- Според Вас нужен ли е специален закон за сценичните изкуства?
- Разбира се, че има нужда от такъв закон, но той трябва да бъде първо внимателно изписан и след това подложен на много широко обсъждане, и то с артисти, певци, музиканти на най-широка основа. Когато нещата не се подложат на разглеждане и обсъждане, стига се до парадокси в законодателството и много често се налагат бързи поправки. Направен е законът и много скоро след това той трябва вече да се поправи.

- Което, за съжаление, често се случва...
- Често се случва и това показва, че не е направено добро проучване с хората от творческите колективи, които би трябвало този закон да защитава, да обгрижва и да имаме една култура на по-високо ниво, обезпечена, и в която нещата са добре регламентирани. Това определено липсва много в момента.