Централните банки правят всичко възможно, за да увеличат инфлацията в неграмотен опит чрез нея да стимулират икономическия растеж и да понижат размера на дълга, пише икономистът Даниел Лакайе в нова статия. Изглеждащи като шофьори на Ferrari, каращи по инструкции за Ford T, централните банкери подават газ до дупка, гледат в огледалото и крещят: "По-бързо, още не сме се блъснали!"

Първият проблем при изчисляването на инфлацията от страна на правителството е, че индексът в огромна степен подценява някои важни фактори. При цените на жилищата не се включват нито наемите, нито действителните ипотеки. Разходите за здравеопазване и образование съставят едва 8,5 и 6,5% от индекса, въпреки че обикновено са най-големите пера в бюджета на едно домакинство.

Затова не е изненадващо, че протестите срещу покачващата се цена на живота се разпространяват във все повече точки по света, докато централните банкери обсняват как няма инфлация. Скорошният опит на Китай също е симптоматичен - индексът на потребителските цени нарасна с 5,4%, но свинското поскъпна със 116%, зеленчуците - със 17%, а транпосртът - със 7,2%.

Инфлацията в Германия и Франция, където протестите срещу цената на стандарта на живот нараснаха в последните години, показва същото разминаване. В Германия индексът на цените на храните се покачи с 40% над официалната инфлация, докато брутният вътрешен продукт едва се размина със спада си до рецесия. Във Франция храните и услугите поскъпнаха съответно с 90% и 30% над официалната инфлация.

На цетралните банкери това може да изглежда като ниска инфлация, но цените на жилищата, наемите и храната растат значително по-бързо от заплатите. Затова и потребителите днес са по-внимателни с разходите си, тъй като очакват цените да продължат да растат.

Протестите ставаха все по-масови и в Китай, преди епидемията от коронавирус да се разпространи в страната. От Иран до Чили, от Никарагуа до Франция или Испания - това не е изолиран случай, а протестите съвпадат с ревизиите на икономическия растеж в посока надолу в много държави.

Защо икономистите и инвеститорите трябва да се интересуват от стагфлацията? Защото централните банки нямат инструмент, с който да я контрират, а фискалните политики също не помагат. Конвенционалните им действия - печатането на още пари, понижаването на основните лихвени проценти и увеличаването на правителствените разходи само влошават стагфлацията.

Нещо повече, когато тя настъпи, властите обикновено започват различни интервенции в икономиката, например ценови контроли, които обаче водят до понижаване на инвестициите и увеличаване на инвестиционния риск за икономиката.

Никое правителство няма да признае, че поскъпването на стоките от първа необходимост е пряко следствие от финансовата и фискална репресия, а историята ни учи, че това, което властите правят в подобна ситуация, е да увеличат финансовата репресия. Стагфлацията е думичка, която повечето представители на правителството избягват, но тя може да се превърне в действителност съвсем скоро. /money.bg