Стратегически пост като този - на Председателя на варненския ( и/или на другите най-важни градове в страната) общински съвет, не може да бъде заеман без благословията на Правителството и конкретно на Премиера. През годините след 10 ноември 1989г. това твърдение се превърна в многократно доказана аксиома.
Различното във Варна е, че имаме някои специфични особености, който обаче водят до едни същи последици. В морската столица има ясно изразен властови център в лицето на подкрепяния от БСП Кмет - Кирил Йорданов и Председателя на Общинския съвет - Борислав Гуцанов (председател и на БСП - Варна). Имаме и разбита опозиция, раздирана от противоречия. От трета страна, Община Варна разполага с един от най – богатите бюджети в страната. Тоест, не би трябвало да има чак толкова ясно изразена зависимост от централната власт.

Всъщност, ефектът е обратен! И Кмета, и БСП имат какво да загубят. Още повече, че по-внимателните наблюдатели са наясно, че към момента подкрепата между кмет и председател на общински съвет е двустранна. Съществува един център на властта, който е с две глави – всяка, от които обосновава съществуването си с другата. Въпреки преобладаващото мнение, че Кирил Йорданов е водещият в тандема, съвсем не са рядкост моментите, в които Борислав Гуцанов, в буквалния смисъл на думата, “пази” Йорданов.
Или казано с думи прости - в нито един от големите провинциални градове на страната ( Пловдив, Бургас, Русе) няма съсредоточена толкова дълго практикувана управленска традиция, която да дава основания за определяния от рода на “управленски модел”.

“Моделът Варна” беше изграждан повече от 10 години и вероятно има много, претендиращи за бащи, но майката винаги е била само една - БСП!

Правителството обаче, вече не е на БСП.
Очевидно е, че ни очаква интересен старт на предстоящия политически сезон във Варна.
Може да се стигне даже до драма! Защото потенциалните страни в евентуалния конфликт за смяна на Председателя на Общински съвет – Варна, са - само ДВЕ!
А това ще направи мнозинството, считащи себе си за важни играчи на провинциалната политическа сцена нервни. Много нервни!
Изведнъж, в малкото заливче, пълно с баракуди, се появиха две акули и на баракудите ще им се наложи да се определят.

В град с вековни византийски традиции, думата “баланс” е едва ли не свещена. Интереси имат всички – и политици, и групировки, и ченгета, и медии. В продължение на много години, всеки получаваше своето и мирът се крепеше на нещото, наречено “Модел “Варна”.
Радикализацията на политическите процеси обаче, ще промени правилата на играта.
Вече няма да има три, четири, пет или, един Господ знае, колко групи съветници във варненския Общински съвет. Няма да има и “независими” съветници.
Ще има само наши и ваши! Това е!
Едните ще са “за” смяната на Борислав Гуцанов, другите ще са “против”.
Първите ще се ангажират пряко с БСП, а вторите - с ГЕРБ.
Тук, разбира се, съществува и обратния проблем – БСП и, съответно, ГЕРБ ще се ангажират ли с прякото афиширане на съюзниците си!
И какво ще им донесе това?

Очертава се интрига, достойна за византийския императорски двор – червените неистово искат да запазят позициите си във Варна и най – големият им съюзник, всъщност, е страхът на ГЕРБ от това, как обществеността (и не на последно място Брюксел) ще възприеме съюзниците, чрез които Бойко Борисов би постигнал смяната на варненския Председател на общински съвет.

ГЕРБ пък, неистово искат да обладаят “Моделът Варна”, създаден от БСП. И най-големият им съюзник може да се окаже именно създателите на “Моделът Варна”. Което пък си е драма за БСП. Отвсякъде!

И на всичкото отгоре тази криза!
Повечето от икономическите субекти във Варна виждат собственото си спасение като абонамент, гарантиращ доживотно усвояване на парче (или парчета) от общинския бюджет.
Абонаментът, обаче, минава през стомаха на едната от двете акули и … пак стигнахме до изнервящо малкия избор. Да те глътне БСП или да те храносмели ГЕРБ?

Гадното в цялата тази история е, че сама по себе си, тази дилема е доста съмнителна.
От едната страна другари, от другата милиционери. Направо да се чуди човек, кои са първите и кои - вторите. Още от времето на другаря Веселин Динков (за онези, които са забравили - Веселин Динков беше емблематичен зам.-областен управител на Варна, назначен от Иван Костов), принципът на по-малкото зло се оказва основен източник за стабилност на “Моделът Варна”. Няма причина да смятаме, че нещо ще се промени съществено, само защото в наши дни заслужилият другар се казва, например, Павел Димитров.

Справедливостта изисква да отбележим, че и оставането на Борислав Гуцанов на поста Председател на варненския общински съвет, едва ли ще доведе до някаква революция, контрареволюция, Ренесанс, разцвет или какъвто и да е друг признак за ... движение.

Дали пък не трябва да бъде сменен “Моделът Варна”?

Антон Луков

П.П. Тезата, гласяща че стратегически пост като този - на Председателя на варненския ( и/или на другите най –важни градове в страната) общински съвет, не може да бъде заеман без благословията на Правителството и, конкретно, на Премиера, поражда и много сериозни неудобства. При положение, че считаме действието и за неизбежно, няма как да избегнем извода, че ако Борислав Гуцанов остане на поста Председател на Общински съвет – Варна, то това задължително ще е следствие от благословията на Бойко Борисов. Гуцанов, обаче е и Председател на БСП – Варна!
Съюз в емблематичен град като Варна между ГЕРБ и БСП ще бъде, меко казано, … хайде да не прекаляваме с изводите! Току-виж накрая излязло, че другарите са в ГЕРБ, а милиционерите -в БСП :)