Вчера в Италия арестуваха един от най-опасните мафиотски донове в света. Според Ройтерс става дума за един от 30-те най-опасни и издирвани босове на калабрийската мафия Ндрангета, Пиеро Криако.

Можете да се обзаложите, че днес всички италиански медии коментират тази акция като успех на полицията и държавните институции като цяло.
Ако нещо подобно се беше случило в България, първият въпрос, който щеше да възникне, е “…кой от останалите 29 най-опасни и издирвани босове е натопил… 30-тия?” Не че и в Италия подобни теории са малко вероятни или обсъждани, но като че ли в тази много по-засегната от пипалата на октопода страна хората имат доверие на полицаите и държавните институции далеч повече. И причината е проста - вярно е, че италианците са създали най-могъщата мафия в света, но също така е вярно, че най-добрите антимафиози също са италианци. Те си имат легенди! Някои от тях - като съдията Джовани Фалконе - дори платиха с живота си за раните, които нанесоха на мафията.

България няма своите герои, нито сред полиците, нито сред магистратите!
Нещо повече! На онези от тях, които се стремят да си свършат почтено работата, най-често им изграждат (за благодарност) имидж на объркани хора, които са сгрешили и времето и мястото.

И на всичкото отгоре след всеки арест се оказва, че няма и… мафиоти.
Просто едни болнави хорица биват вкарвани в ареста. Не след дълго лъсва голата истина, че тези съсипани от безброй болести нещастни български граждани освен, че не са никакви мафиоти, ами са и най-обикновени доносници (пардон - сътрудници) на българските служби. Вследствие на което, се изисква истински полет на въображението, за да изстискаш нещо героично от такава нелепа ситуация.

Е, как тогава българските ченгета да сътворят легенда?
Излиза, че в България мафия няма! По–скоро иде реч за някакво събиране на болнави хорица с общи интереси. Нещо като не правителствена организация или клуб на чудовищата и злодеите, родени с най-малко пет наследствени и трийсет и пет придобити болести.

Ако предположим, че всички арестувани в България болнави хорица НЕ са никакви мафиози, кой, по дяволите, тогава е? И понеже отговорът на така поставения въпрос е обвит в тайнствено мълчание, логично е до достигнем до извода, че всъщност законът “Омерта” не касае българската мафия, а… българската полиция.

Странно, нали? У нас всичко е наопаки!

Можем, разбира се, да потърсим опора и в корените на народното ни творчество. Нещо от рода на “Болен, здрав носи” в българската, така наречена мафия, би свършило не лоша работа.

Ами Вивалди!?! Този истински праотец на разследващата българска журналистика. Написал човекът “Годишните времена”, преписал ги 400 пъти и накрая в творческия му актив има повече от 400 инструментални концерта. Разбира се, българският вариант както винаги е… обратен. Първо се налага да прочетеш 400 пъти едно и също, за да се насладиш (евентуално) на тържествения реквием, вариация на “Затворнически рок”.
А защо да не се опрем на творчеството на балканския гений Костурица – българските полицаи се борят с нещо несъществуващо…, сътворявайки свой собствен и напълно реален… ъндърграунд. Красиво! И някак си правдиво!

И все пак! Да не се отклоняваме от горчивата реалност в последните дни на 2008г.!

На каквато и патерица да подпрем този материал, изводът е само един - някак си болнави са ни мутрите и свенливи са ни полицаите.
И как ще я караме така в Европа, с толкова много мъка… Ако някой знае, да се обади!
Излиза, че онези от ЕС, наистина не са прави.

Чиновниците от Брюксел, преди да ни критикуват, че сме имали мафия и корупция, най–добре е да ни оправят здравеопазването. Ако може с повече финансови инжекции и по-малко визитации на място. А за стриктен лекарски контрол върху инжекциите от страна на Брюксел въобще да не говорим, че ни втриса. То е ясно! Българите не крадат – само усвояват! При това, само някои от българите усвояват. И само малко!
Време е да перифразираме Сталин – няма болни, няма и мафия.
Да здраствует, Bg логика!
Антон Луков