Някакъв инициативен комитет (ИК), създаден от жители на град Варна, организира набиране на подписи за премахване на скулптурата на двата бронзови дракона изложени до басейн “Приморски”.
Тази разтърсваща новина стана повод даже за някакво подобие на дискусия! Та рекох и аз да се включа!

Все ми се струва, че далеч по-зловещо е посланието от съветския шмайзер на другаря Альоша, изтъпанен насред самата морска градина на Варна. За сведение на православните фундаменталисти и драконоубийци: под дулото на автентичния съветски шмайзер бяха разрушавани църкви и осквернявани манастири. Освен всичко друго, т.нар. Пантеон има спорни естетически достойнства.

Другият паметник, наречен от варненци не случайно “паметник на глупостта”, е този на несъществуващата (по-обективни причини) българо-съветска дружба, намиращ се на едно от най-високите и красиви места в града. Тук вече спор няма. Грозен е. Само болното съзнание на раболепен български комунист, докопал се до безгранична 45 годишна власт, може да роди подобна грандоманска простотия.

Обаче никой не протестира. Няма комитети, няма и инициатива.
Виж, върху нещастните дракони, ще си излеят злобата.
Смешно е!
И тъжно!

Човек наистина трябва да внимава какво си пожелава. Тоталното доминиране на путинско-съветския манталитет, обладал варненските управляващи начело с кмета и камарилата му, и усърдното му налагане във всяка една област на живота във Варна вече дават своите резултати.
Цялата обслужваща провинциална псевдо-интелектуална сган вече няма работа.
Никой не спори. Никой не мисли даже да спори.
Все някъде трябва да се насочи тази бликаща посредственост.
Защо пък да не е срещу драконите?

Я по–добре да ги заменим с две… мечки. Две благи (с кротко излъчване) сибирски мечки.
Ама скулптура да внимава докато ги извайва – има няколко вида мечки, които живеят в САЩ.
Симпатични руски мечки ни трябват на нас – американските гризлита са в графата “огнедишащи дракони”.
Антон Луков