(За кредитите и лихвите).

Идеята на вице-премиера и финансов министър Симеон Дянков за влагане на част от фискалния резерв в търговските банки с цел постигане на по-висока доходност е повече от добра. И много странно ми звучат критиките на бившия финансов министър Иван Костов за това колко лоша идея било това. Единственото обяснение за мнението му би могло да бъде това, че все пак той стана финансов министър от битността си на асистент по политикономия ( на социализма, да не забравяме това), и едва ли мнението му би трябвало да се взема на сериозно. Но конкретно по въпроса – какво предложи Симеон Дянков?

Симеон Дянков предложи ЧАСТ от фискалния резерв (между впрочем и резерва на НЗОК, защо не?) да се вложи в търговските банки, срещу по-висока доходност. Кратка и бърза сметка показва, че само лихвеният диференциал при депозирани около 2 млрд. лева в търговски банки а не в БНБ, би донесъл около 100 млн. лева повече от лихви. Това би била само едната от многото възможни ползи. Друга полза би бил натискът върху търговските банки за сваляне на лихвите по кредитите, които като следствие биха дали допълнителна глътка въздух на реалния бизнес. Такова едно действие би имало ако не същият, то поне подобен ефект върху реалния бизнес, като действията на администрациите в САЩ, Великобритания, Германия, Франция и някои други страни, които наляха милиарди долари и евро ДИРЕКТНО в доста банки, именно с цел да завъртят отново колелото на икономиката. Защото стара максима е, че финансовите институции (финансовите „потоци” ) са кръвоносната система на реалната икономика.

Не бих искал да влизам в теоретизиране, но азбучна истина е, че ако не искаме колапс на икономиката в период на криза, единственият начин е силово, под налягане, въвеждане на свеж финансов ресурс в реалния сектор. Единствено дискутируеми са методите и средствата за това. Дали това ще бъдат големи инфраструктурни проекти финансирани от фиска, ( виж. Ф.Д. Рузвелт и излизането от голямата депресия в САЩ, виж. Германия в началото на 30-те и строителството на магистрали, ако щете вижте и плана Маршал от края на 40-те.) или директно финансиране от фиска на закъсали банки и/или на големи структоро-определящи предприятия (виж действията на американската администрация ( последните месеци на Буш-младши и първите реални действия на Б. Обама – изкупуване на закъсали банки, за да се избегне ефектът на доминото, директно финансиране, чрез изкупуване от фиска на контролни пакети акции в реални структоро-определящи отрасли в икономиката на САЩ – автомобилната индустрия, подобни действия във Великобритания, Франция, ако щете и последните „проблемни” действия на правителството на Ангела Меркел в Германия,свързани с продажбата на ОПЕЛ. Всичко това показва активни действия на администрацията, по просто казано на държавата, с цел управление на процесите.

България няма тези възможности – нито имаме толкова стотици милиарди, нито автомобилна промишленост! Но това, което се опитва да предложи Дянков е добро, и за съжаление май единствено възможното, освен ако не смятаме увеличаване на данъците или рязкото орязване на разходите в бюджета. Въобще не говорим за печатане на пари – слава Богу сме във валутен борд! И всякакви опасения за това, колко било рисковано такова едно действие, като депозирането на част от фискалния резерв в търговските банки са просто смехотворни. Какво щяло да стане, ако фалира някоя банка, в която са депозирани такива пари? А какво ще стане, ако банката фалира, но там не са депозирани пари от резерва? Нали пак държавата ( на базата на закона за гарантиране на влоговете – изменен преди година, ще плати на всеки гражданин влоговете до 100 000 хиляди лева? Нали тези влогове ( до 100 000 лева,т.е. влизащи в зоната на гарантирани влогове) са над 97% от всички влогове на фирми и граждани.

Да не говорим, че има елементарни способи за диферсифисиране на риска и премиерът Борисов спомена за един от тях – търг за ресурса. Разпределението на този свободен финансов ресурс в десетина банки, и то на неголеми „депозитни порции”, ще даде подобна сигурност на парите от резерва, депозирани в търговските банки, еквивалентен на сигурността, която имат нашите, на гражданите, влогове в същите тези банки.

А като допълнителен бонус, ще се получи ясна картина, кои банки ( не, че не се знаят) и защо, поддържат такива високи лихви по кредитите, след като в банките майки в Европа лихвата е в пъти по-малка. И нали всички знаем, че проблемът не е в „калкулирането на високия риск в България” – той е горе-долу като във всяка друга европейска страна, а в липсата на законова регулация, ( това е един от основните подходи, които световните лидери се опитват да въведат, за избягване в бъдеще на подобни кризи), както и в желанието на някои „топ” банкери в България, да заработват големите си бонуси за сметка на всеки един от нас.
Август Мичев/ http://koritarovonline.hostzi.com/