Очевидно е, че за нас – българите – класическата дилема да се смееш ли, да плачеш ли… не е на дневен ред. Не ни е оставен дори и този простичък избор. Можем само да се смеем. Да се смеем неистово, докато ни потекат сълзи от смях.

Кметът на София и предполагаем фаворит за бъдещ премиер-министър, неформалът Бойко Борисов, плъзна в сапунените сериали. Като че ли не му стигаше дежурно да участва в сутрешни TV-блокове и да се включва телефонно, по собствена инициатива, в предаванията на всички знайни и незнайни канали. Разбира се, в сапунката бат’ Бойко изигра самия себе си. Та смее ли някой друг – формален или неформален - да изиграе бат’ Бойко?!

Все още премиерът на България, започнал трудовата си история именно като премиер на България, младежът Станишев, дефилира в телевизионно риалити шоу рамо до рамо с жената, с която – според Църквата – би могло да се каже, че живее в грях. Но при условие, че неотдавна представител на същата тази наша Църква публично го определи като “пич”, вероятно можем да предположим, че индулгенцията за този грях, така или иначе, си кротува в задния джоб на панталона му.

Бившият министър-председател на републиката, командирът Иван, разпрати до депутатите безпросветно писмо-призив за създаване на единна проевропейска опозиция. Което писмо, според съчинителите му, се очаква да бъде подписано и от “ултраевропейската” партия АТАКА, а така също от някого, който да си тури сигнатурата от името на ВСИЧКИТЕ така наречени независими народни представители (само за момент се замислете що за легислатурен, лингвистичен, семантичен и какъв ли още не абсурд е това, да се изисква от един “независим” депутат да се подпише от името на глутница “независими” депутати).

Меглена Плугчиева пък гордо обяви, че се била уговорила твърдо с представителя на ЕК Майкъл Лий - вече заедно да гледат само “напред”. Мила ми Меглено, това, което се съзира “напред”, са нови санкции от страна на ЕК, ако Вие и правителството, в което участвате, не осъзнаете, че сте допуснали отвратителни безобразия в онова доста близко “назад”, към което не Ви се ще повече да поглеждате.

Слугата на ДС – и по съвместителство президент на България – Гоце отстрелва всичко мърдащо, което му попадне на мушката. Включително животинки, публикувани в Червената книга на застрашените видове. След което се оправдава – ами те сами ми ги сложиха пред зеещото дуло на чифтето.

Други двама слуги на ДС – Димитър и Алберт, известни още като Кеворкян и Коритаров – в захлас спорят помежду си в, както и извън ефир, а така също пускат апетитни анонси, че възнамеряват да включат и клетата Темида (която у нас е не просто сляпа, а и напълно обезсилена) в безпредметния си спор.

Министърът на образованието, от своя страна, погна БАН (в което, вероятно, е напълно прав), но без да е предложил дори бегла идея как науката и научните разработки да отидат там, където им е мястото – в университетите.

Междувременно научаваме, че голяма част от полицаите ни са заклети пушачи, които усърдно се уговарят помежду си в интернет-форумите да дръпнат по един фас пред сградата своето министерство.

Варненският кмет не закъсня - реши да бори агресията сред децата с шахмат, с което е на път да превърне морската столица в едно ново Васюки, без да е наясно – очевидно – че накрая любителите, включително еднооките, ще го гонят с лодка и ще искат да го бият.

Наляво да погледнеш, надясно да погледнеш – в публичното ни и политическо пространство ще съзреш набедени писатели, рокери, шахматисти, треторазрядни актьори, още по-набедени писатели, танцьори, втренчени “напред” Меглени, кандидат-съзидатели на бъдеща единна проевропейска опозиция, разрушили и окрали самата сегашна опозиция, ватмани-лаици, кметове-батмани.

Започваме да губим представа за понятията.

“Жълтата” преса в България става все по-сериозна, “сериозната” преса отвръща на удара като става все по-жълта. Мастити социолози-голфаджии катадневно ни обясняват как трябва да мислим и ни убеждават, че вече няма “ляво” и “дясно”. Забавни – сами по себе си – финансови потоци преразпределят телевизионното, вестникарското и всякакво друго медийно пространство, а ние всички продължаваме да си въобразяваме, че живеем в демокрация.

Няма нищо демократично в демокрацията тогава, когато демосът нито е готов за нея, нито я смята прилагането на нейните правила и процедури за осъзната необходимост.

Междувременно смиреното малцинство, от чието име си позволявам сегиз-тогиз да шепна в този сайт, има една единствена утеха.

Да се смее.
Жоро Георгиев