Само преди седмица “ДНЕС+” публикува интервю с Илко Димитров, депутат от БНД и зам.-председател на Парламентарната комисия по отбрана, във връзка с покупката от Белгия на две фрегати клас Е-71 „Вилинген“ и минен ловец клас „Флауер“. Днес тази тема изглежда по-актуална от всякога. Ако преди седмица някой е имал съмнения относно целесъобразността на мерките, водещи до укрепване на черноморския ни боен флот, то ескалацията на конфликта в Южна Осетия би трябвало да действа точно в обратната посока – мобилизращо.

На другия край на Черно море се води свирепа война. Към днешна дата (8 август 2008г. 10,00 часа) това е най–точното определение на случващото се в размирния район на Осетия. Току що изтече новината, че и Русия се е намесила атакувайки с авиация Грузия. И всичко това става покрай бреговете на едно почти затворено море с не особено големи размери.

Въпросът вече не е дали са необходими нови бойни кораби на флота, а достатъчни ли са закупените.

Вторият въпрос на някой може да се строи провокативен, но всъщност е очеваден – имат ли българските морски стратези планове за превантивни мерки срещу евентуални провокации от страна на която и да е от участничките в конфликта.

Освен всичко друго, източната граница на България е и граница на Европейския съюз(ЕС), а се очаква именно европейските институции и дипломация да изиграят сериозна роля в потушаването на конфликта и постигането на траен мир. Тоест, както често се случва, възможно е в една или друга степен помирителите също да се превърнат в мишена.

За никого не тайна, че районът на бойните действия е вулкан от страсти и омраза, а жителите на Осетия, Грузия и Русия са видели какво ли не през тежкия си исторически път. От тях може да очаква всичко. Под всичко да се разбира наистина всичко! Даже това, което си мислим, че е немислимо.
Антон Луков