Продължение...

---

След краткия период “Батемберг”, Симеон Сакскобургготски е този, който идва да се превърне в лице на нацията и да поведе, не без известни трудности, България към съвременността. Именно тази толкова бурна история, нерядко наситена с болка, пресичана от съперничества, инвазии, бунтове, потисничество и надежди, това е историята на българите. Така че трябва да оценим по достойнство факта, че по време на драматичните събития, които през последните години раздират Балканите, тяхната страна е единствената, която не беше обхваната от насилието. България се отличава със своята етническа и религиозна толерантност. И ако Борис III така категорично се противопостави на Хитлер, то е защото отказваше да депортира българските евреи и да изпрати български войски срещу руската армия. А десетте процента мюсюлмани от българското население, останали от времето на османското присъствие, участват пълноценно в политическия живот на страната.

Какви са успехите на Симеон, откакто застана начело на правителството? Външният дълг на България беше стабилизиран, повторно разсрочен, дори намален, и тя си възвърна доверието отвън. Инфлацията беше овладяна. Икономическият растеж достигна 5%; безработицата, намалена до 13%. Корупцията до голяма степен беше потисната. Производството се увеличи, както и чуждестранните инвестиции.
И всичко това беше извършено дискретно, дори може би прекалено дискретно. Защото Симеон Сакскобургготски е добре възпитан човек, за когото да се самоизтъква и сам да се хвали е немислимо и противоречи на добрите маниери. Вероятно това е и причината за, както казват специалистите по комуникация, за наличието на известен “имиджов дефицит”. Дискретността се оказва неговият политически грях.

Той дойде на власт преди три години по силата на една романтична надежда, сякаш самото му присъствие щеше да реши всички проблеми сега и за в бъдеще. В ентусиазма винаги има и частица безразсъдство. Симеон е обичан от своя народ и това е очевидно. Но както всяка власт, която се стреми към умереност, и той има своите опоненти, както от дясно, така и отляво. Това са онези, според които той не прави достатъчно и тези, които смятат, че прави прекалено много. Усеща се и известно нетърпение, породено от все още ниските заплати и пенсии, често срещаната бедност и престъпността.

Не е никак трудно да си представим какво е дошъл да каже на Франция Симеон Сакскобургготски. На нашите министри, начело с министър-председателя, а също и на всички политически отговорни лица, с които ще се срещне, той е дошъл да каже, че България е отговорила на всички условия, поставени й от Брюксел за да бъде приета в Европейския съюз, и че можеше да стане пълноправна членка още по-рано, ако съдбата й не беше обвързана с тази на други кандидатки. От Съвета на Европа зависи каква дата ще определи, преди март 2005 г., за подписване на договора за присъединяване, който да влезе сила преди 1 януари 2007 г. Сроковете трябва да бъдат спазени.

Пред представители на организацията на френските предприемачи MEDEF и пред бивши възпитаници на Националното училище по администрация ENA г-н Сакскобургготски за съжаление най-вероятно ще каже, че Франция се нарежда едва на 14 място сред инвеститорите в България, след Германия, Италия, Гърция, Белгия и много други страни. Като че ли предприятията ни не знаят какви възможности им се предлагат там? Забравили ли сме вече, че доскоро 30 процента от българите владееха френски?

Именно тези цивилизационни връзки е дошъл да направи по-осезаеми Симеон Сакскобургготски, който не само говори френски безупречно, но и мисли на френски, чрез откриването на български културен център в Париж. България рано демонстрира желание да стане член на Международната организация на франкофонията. Заедно с Румъния тя е основният полюс на нашето духовно присъствие в Централна Европа. Ние си помагаме един на друг, за да запазим в бъдещия Европейски съюз своята индивидуалност и да дадем приноса си с незаменимото, което всяка страна носи със себе си. Затова, позволете ми да приветствам този, когото, наред с всичките му предишни и настоящи титли, можем да наречем Господин България.
Морис Дрюон
“Фигаро”"