Загубила ли е Варна 3,5 милиарда лева инвестиция, както твърдят някои колеги от местен вестник?
Може и така да е. Но дали наистина е така – това го знае само Всевишния. Как да оценим нематериалното с мерките и теглилките на материалния свят?
И все пак, няма лошо в упражнението с… несбъднати пари! Понеже нито са спечелени, още по-малко са загубени. Те не съществуват. Само виртуално в съзнанието на онзи, който реши да спекулира със собствените си фантазии.

За това, доколко съмнителна е всяка една от виртуалните претенции за извличане на политически дивидент в полза на която и да е политическа партия, ще цитираме другата страна по един наистина спорен момент - съдбата на Варненското пристанище.

Изместването на Варненското пристанище го лишава от геополитическите му предимства
Както е известно, проектът за изместване на Варненското пристанище вече е подготвен, като се правят усилия за по-скорошното начало на строителните работи. През 2008, тогавашният премиер Сергей Станишев подписа меморандум, с който теренът на Варненското пристанище, като държавна собственост, с площ от 347 дка, се преотстъпва за целта на Варненската община. На 12 юни 2009 готовият проект беше обявен за „градоустройствен”, макар всъщност да не е такъв. С него, мястото на новото Варненско пристанище се определя в „Максуда” – стръмен терен, намиращ се под ромската махала на града. От 1968 насам, това място е известно и като „Сухото пристанище”, поради пропадналия опит на тогавашната фирма „Тексим”да изгради там пристанищни съоръжения.

Въпросният терен се пресича от двойната железопътна линия София-Варна. Пред него пък, се предвижда засипването на 220 дка от езерото, с което се пресича плавателният път до Девня.

За това „изместване” на Варненското пристанище, българското правителство е подписало договор за заем от Япония, като става дума за над 200 млн. евро. В същото време, многобройните сигнали и предупреждения, че подобно изместване би имало гибелни последици, остават без отговор.

Варненското пристанище навлиза на 22 км в сушата. В това отношение, то спокойно би могло да се сравнява с големите западноевропейски океански пристанища: Хамбург, с дължина 117 км, Антверпен – 87 км, Лондон – 76 км, или Ротердам – 32 км.

В условията на българското членство в Европейския съюз (ЕС), когато черноморското ни крайбрежие се превърна в източна граница на Съюза, значително нарастват и геополитическите предимства на Варненското пристанище. Въпреки това, от наша страна, поне досега не се проявява каквато и да било „офертна” активност.

Сред предимствата на пристанището е и 7000-километровата черноморска магистрала, чието изграждане беше утвърдено с Меморандума за разбирателство за координирано развитие на черноморския магистрален пръстен между страните - членки на Организацията за черноморско икономическо сътрудничество (ОЧИС), сред които е и България, на ХVІ-та среща на външните министри на ОЧИС, провела се в Белград, през 2007. С вземането на това решение, планираната за изграждане у нас автомагистрала „Черно море”, автоматично се превърна в неин участък. В проекта за „изместването” на Варненското пристанище се предвижда трасето и да минава успоредно на Аспаруховия мост и западно от „Максуда”. Това трасе обаче е нереално, поради практическата невъзможност магистралата да продължи оттам на североизток, край Черно море, до румънското пристанище Констанца. Правилното решение за трасето на Черноморската магистрала следва да минава на 20 км западно от Варна.

За използването на природно-географските и геополитически предимства на Варненското пристанищно езерно задземие, още през т.нар. „социалистически период” се води тежка 15-годишна дискусия. В проекта за осъществяване предложението на БАН (№ 137-23 от 30.10.1964) се предвиждаше пристанищно развитие в Белославското езеро, с над 100 кееви места.

Макар че това предложение, в крайна сметка, беше прието, капацитетът на пристанището там („Варна-Запад”) бе изграден само за 21 кееви места, на западния бряг. Необяснимата и неаргументирана съпротива на тогавашния зам. транспортен министър Никола Коларов (син на известния комунистически водач Васил Коларов) доведе да многократното намаляване на кеевите места, както и до затормозяване на самото строителство. Вместо изземване на торфа (24% от всички национални запаси), тръстиката в този участък и досега е непокътната. Предвижданото хидротранспортиране за прехвърляне на изкопаната земна маса на запад, за засипване на тръстиковото блато, вместо това се депонира на южния бряг, откъдето се „свлече”, което пък наложи повторното и изкопаване, и т.н.

В проекта на БАН се предвиждаха кееви места и по бреговете на Варненското езеро. На тях обаче, не се обърна внимание. В продължение на шест години езерните дълбочини се засипваха от отпадъчните материали (сгурта) на ТЕЦ „Варна”, а най-големите измежду тях (до 39 м), срещу „Звездец” – от строителните отпадъци на Флотския ремонтен завод. Постепенно, земите зад бреговете, на изток от кв. „Аспарухово”, се обявиха за вилни зони.

В езерното задземие на Варненското пристанище пък се засипваше плавателният канал, т.е. акваторията на „Варна-Запад”, с шлама на фирма „Солвей”. Нейното шламохранилище „Падина” завзе и селото, и задземието, където, в предложението на БАН, се предвиждаше изграждането на евроазиатска транспортна база. Стигна се дотам, че на десет места в България вече има безмитни зони, само във Варненското пристанище такава, на практика, няма. Вместо това, на въпросния терен се разпростря шламохранилище, в съседство с което се разширява национално сметище за опасни отпадъци, докарвани от „Марица Изток”.

И това са само част от загубите, пораженията и ликвидирането на едно от големите геополитически предимства на България. Като най-тежкият факт е, че цялата тази фундаментално погрешна политика се провеждаше с одобрението и на предишното правителство.
Акад. д-р г.н. Марин Деведжиев - Председател на Българското геополитическо дружество/ Списание “Геополитика”

Очевидно е, че статията на акад. Деведжиев ни дава предостатъчно аргументи за да защитим тезата, че настоящата власт (ГЕРБ) е спестила едни сериозни пари, възпирайки вредните амбиции на предишната власт (БСП). Ако решим да задълбочим спекулациите, можем да стигнем даже отвъд парите.
Едва ли е случайност заглавие, в което ключова роля играят “геополитическите предимства”. Излиза, че на практика БСП е била на път да прецака единственото голямо предимство, което е дал Господ на Варна и точно него варненските другари по най-безотговорен начин са заложили на хазартната маса.

Ами Съдебната палата? Били загубени 80 милиона лева. От кого? Понеже началото на този проект е някъде назад в десетилетията. Попитайте бе другари!Доайенът на варненската адвокатска колегия Борислав Ралчев не веднъж е споменавал пред любознателни варненски журналисти, че за първи път е чул да се говори за нова Съдебна палата в морската столица , когато е бил прясно дипломиран адвокат и се е подготвял за първите си пледоарии.Тоест остава висящ въпроса какво му пречеше на БСП-тандема Йорданов-Гуцанов да реализира 80-те милиона, например, със Станишев, когато и той беше на власт?Искат още мандати ли?А до сега защо си човъркаха носа?

Виж, споровете за френските корвети точно сега са, меко казано, вредни за българските национални интереси. Франция е Велика сила и въпросът на колегата Иво Инджев “Свършиха ли му кученцата на Борисов, че се зъби на когото не трябва” е точно в десетката. Само че, същото се отнася и за всички останали. Заради частни вътрешно партийни интереси на БСП-Варна да се спекулира на местна почва с тази толкова деликатна тема е безотговорно.
Ще цитирам отново Иво Инджев: "Въпросът е дали може да си позволи да отваря такъв дипломатически фронт в момент, когато приемането на България в Шенген виси на косъм и подкрепата на всяка една държава, която има правото да наложи вето, е безценна.”
И Борисов, и от БСП е най-добре да млъкнат по темата.
И до корветите ще стигнем някой ден, но точно сега не му е времето!
Да не говорим, че и Варна не е мястото, където ще се решават този проблем.Тоест и да имаме някога корвети, на друго място ще калкулират ползите.

В крайна сметка, истината е, че не си заслужава да се спори по спекулативни теми с виртуални доказателства.
Да броиш НЕспечелени пари в най-добрия случаи е празна работа.
Този навик, между другото, е много показателен.
Не случайно през годините, именно представителите на БСП –Варна, най-често са демонстрирали уменията си да жонглират с виртуални доказателства.
Просто е. Лявата демагогия управлява Варна вече три мандата чрез Кирил Йорданов и Борислав Гуцанов. А както всички знаят, управляващите имат най-големи възможности да облъчват електората.
Напълно нормално е общия обем глупости, сътворени от тези с по-големи възможности, да е по-голям.
Обратното щеше да е свидетелство за мъдрост.
А темата за мъдростта…
Е безкрайна! Също като глупостта човешка.
Антон Луков