През юни месец миналата година със заповед на Върховна касационна прокуратура прокуратурата във Варна започна проверка в Регионалния исторически музей, а бургаската прокуратура – в Бургас, заповедта за проверка се отнасяше и за останалите музеи в страната. Реално бяха проверени само два музея и сега се правят генерални изводи.

Проверката, която завърши през юни, всъщност установи дребни документални нарушения, в смисъл, че не са спазени някои процедури например при описването на предметите в инвентарните книги. Проверена беше цялата документация на музея и действително се установи, че в РИМ – Варна, включително Природо-научния музей, Етнографския музей, Музей за история на Варна, Аладжа манастир, Римски терми, всички тези музеи, които са към Регионалния музей, в това число и в Археологическия музей са установени липси. Тези липси не са били прикривани и се знаеха още от миналата година, юни месец.

Странното в случая е обаче, защо се съобщават сега тези липси като един факт, че тези неща са откраднати от Варненския музей едва ли не вчера. Това са липси, които са получени в музея в продължение на неговото 120-годишно развитие. Има инвентарни номера, които са записани още по времето на Шкорпил. През годините са правени многократни такива проверки – на всеки три години РИМ – Варна, прави пълна проверка, и са установени липси, които са констатирани за първи път през 1986 г. Тези предмети са били засечени като липси, като кражби с протоколи на полицията, като откраднати от експозицията – отново със съответните протоколи, като повредени – например изгнили птици, пеперуди, бръмбари, т. е. паметници от всички музеи, вписани в централния фонд.

Това не означава, че става въпрос за паметници от злато, сребро или други изключително ценни предмети. Но щом са записани в инвентарна книга, те се отбелязват като национални паметници, които липсват. И сега е моментът всъщност във Варненския музей да се установяват липси на над 1 000 бройки, не са само 200, както бе казано, а ако трябва да бъдем точни, те са 179 по протокол. Но от това съобщение на прокуратурата излиза, че до сега са били скрити и сега изведнъж ги установили.

Има части от каменни статуетки, части от предмети, от шийки на амфори, има дребни керамични фрагменти, това са огромни количества такива предмети, които все някога трябва да се отпишат от инвентарните книги. И със заповед на министъра на културата тази година започна поредната голяма проверка на Варненския музей, както на всички музеи в страната. Целта е да се съберат в един фонд в София всички липсващи предмети, да се установи чия е вината, дали някой ги е откраднал, дали са изгубени по някакъв начин и ако трябва да се отпишат от министъра на културата. Защото само той има право да издаде заповед тези предмети да бъдат отписани и да се започне на чисто – в продължение на 30 г. ние влачим едни и същи работи.

При всяка настояща проверка се отчитат липсите от миналата, имаме предмети, които ги няма от 1969 г., има такива още от времето на Шкорпил, има изпочупени при многократното пренасяне на музеите. Но с изключение на един пистолет, откраднат от Музея на революционното движение тогава, във Варненския музей няма кражби. От 1983 до 1986-а се пренася музея и тогава се прави една голяма проверка, като се установява, че много каменни плочки са изпочупени при пренасянето. А това е един фонд от 70 000 предмета, които се пренасят. И при положение, че всички тези неща не са отписани, ние ги влачим в продължение на години. Тази цифра, която изнася прокурорът в София, се отнася всъщност за липсващите предмети през цялото съществуване на музея и то само от античния фонд. Обаче информацията не бе изнесена много коректно и не е много ясно защо точно в този момент и то в двата музея, които са единствените проверени, а се оказват най-големите нарушители.

Идваха хора от прокуратурата, зам.-окръжният прокурор на Варна беше в музея, запозна се с материалите, показахме всички протоколи, които са направени и се видя какво е положението. На 15 януари по заповед на министъра на културата аз трябва да занеса всички тези неща в София и вече трябва да се вземе решение на министерството на културата дали тези паметници трябва да бъдат отписани, и ако не се отпишат ние ще продължаваме да ги влачим. Надявам се, че тази година това решение за бракуване на тези паметници и отписването им от инвентарните книги ще бъде прието.

Д-р Валентин Плетньов, директор на РИМ – Варна