- Кой спечели и кой загуби парламентарните избори?

- Спечели българската „нормалност” в лицето на Бойко Борисов, каквото и да означава това, загубиха царят и левите. Нещо от наглото ляво самомнение отпрашва в историята заедно с Кобургготски и неговата „толерантна” свита. Това е добрата новина. На населението му дойде до гуша от Доган. От друга страна, и от левите, които крадат и бленуват като хитри сомнамбули, като угоени плъхове с възвишени мисли... Ако бъдат оставени на собствения им почин, апетит и дарования, със сигурност биха ни довършили въпреки „добрите инвестиционни показатели”. Отравят въздуха. Няма нищо по-отблъскващо от левия политически романтизъм, от поезията на „Защо сме социалисти”, комбинирана с нагъл грабеж. ГЕРБ спечели, но то прилича на пирова победа. Костов и Янев не са надеждни коалиционни партньори независимо от декларациите им за крайно политическо себеотрицание. Ще играят с пожарникаря сложна властна игра със садо-мазохистичен привкус, която Костов умее и обича. Опасявам се, че накрая шията на телохранителя ще бъде споходена от „оная секира”, с която ни плашеха от телевизора. Кръв по ръцете на десните няма да има обаче, или ако има, няма да се забележи. Някой да е забелязал кръв по ръцете при екзекуцията на СДС?


- Дясно-центристко ли ще бъде следващото управление?

- “Икономедия” е дясно-центристка фирма, мисля си.

- Защо Бойко Борисов успя да се наложи като единствена
алтернатива на БСП?

- Защото преходът погреба алтернативите на БСП, защото не съществува десница. За масовото съзнание БСП и неговите алтернативи са един дол дренки. Ако питате мен, в това ангросистко твърдение има много истина. Партиите от прехода са в нокаут, сега ги изнасят от ринга една по една. Бойко Борисов е улична реплика по адрес на прехода, шут, адресиран наляво и надясно. Този човек не идва отляво или отдясно, а отдолу, и разбира се, от собствените си нарцистични сънища. Неговата идеология е властно-самоусладителна, примитивно-игрова. Забавлява се от обстоятелството, че е попаднал в собствената си кожа и че се къпе в погледите на всички съсловия и на всички български блондинки. Борисов излъчва чаровен юношески нарцисизъм. Изречението: “Цецо, дръж ми часовника”, е победа за наш’та махала. Сега има и счупено краче. В начина, по който страда от глезенната травма и от това, че му пречат да строи магистрали, има нещо сърцераздирателно. Аз мисля, че театрите ще опустеят по причина на този актьор и реполитизираните му фенове.
Това, което става, е срам и позор. Ударили сме дъното на глупостта и безсилието. Впрочем да става каквото ще, но защо тази предколедна радост!
Бойко Борисов е „небрежен” феномен, дете на българската непретенциозност. Ще кажа още по-остро: “Бойко – премиер” е шедьовър на националната ни некадърност, на дълбинната ни политическа неадекватност. Шедьовър на дясната некадърност в частност. Възклицанията на десния медиен истаблишмънт по повод на това очевидно безобразие са оценъчен срив, загуба на умствено равновесие. Дясната клиентела е зажадняла за реванш и социални гаранции. Това е положението с дясната клиентела.
Доган спечели електорат, но загуби стратегическата линия. Неговото отстраняване от изпълнителната власт се превърна в национална кауза. Ще скара българите и турците накрая.


- Къде ще се позиционира Георги Първанов в новата ситуация?

- Георги Първанов ще бърка в социалистическата партия, за да извади Станишев от председателското място и за да монтира на неговото място някой от едрите разбойници на тази партия. Станишев се готви за бой, но е по-слаб отвсякога. Подкрепата на Първанов за Борисов зависи от тънката игра по хармонизация на задкулисните интереси. Първанов и неговите хора имат интерес към руините на социалистическата партия, за да строят евентуално някакъв ерзац, и към енергийните проекти, които освен корпоративно-финансов са и геополитически въпрос. Накрая, нещо много, много банално. Големите нарциси на прехода ще скроят шапката на Борисов, защото му завиждат на рейтинга. Има двама-трима, които няма да се помирят с неговото случайно извисяване. Ако възразят, че психологизирам, ще припомня, че страстите владеят света. Съперничеството е велика политическа страст. Чакайте и ще видите. Ще бъде отвинтен.



- Пътят на БСП оттук нататък? Лидерството на Сергей Станишев?

- Това БСП пред погледа е произведено от Луканов и Лилов като политическа инфраструктура на левия капитализъм и като идеологически монумент на тоталитарната партия след 89-а. БСП е ляв монструм, невротично творение на една фалирала идеология и безскрупулни леви капиталисти. БСП е тежко деморализирана организация, просмукана от гузност. Мъкнат я от избори на избори инстинктите на третата възраст и смътните родови ангажименти на децата и внуците. Лява европейска партия е много труден проект, защото предполага скъсване с тоталитаризма в отделно взетата лява душа. Неосъществимо емоционално условие. Станишев ще удържи трудно лидерската си позиция. Но ще опита. След фалшивата оставка на Иван Костов фалиралите лидери се научиха да се преизбират в акт на крайно „себеотрицание” и подновена „отговорност”. Царят се кани, доколкото разбирам, на сродна маневра. Ще каже: “Олеле, така ме е възпитала майка ми”. А може би не. Може би ще се евакуира в Мадрид, защото „така го е възпитала майка му”.


- Ще повтори ли БСП съдбата на СДС след 2001 година?

- Опитите за реформация на една партия от прехода със стаж в управлението е най-надеждният начин да бъде довършена. Преходните партии не подлежат на усъвършенстване, а на екстремен групов цинизъм и видиотяване, това знам от собствен опит. Всеки опит за възстановяване на техния политически кредит и опресняване на лидерския авторитет предполага амнезия за миналото и нагла неразкаяност. В това отношение приличат на бившия Съветски съюз, който приключи курса благодарение на реформаторските усилия на Горбачов. Никакъв полезен ход. Разговорите за връщането към на началата и апелите за „повече морал” вбесяват преходните партии. Имат го като дискурс за въже в дома на обесения. Оцелелите лидери са каналии и не подлежат на никакво усъвършенстване. Това са монументи на лукавството. Възможен е катарзис на оттеглянето, но това е трудно до невъзможно и става само принудително. Тук е мястото да се възхитя безусловно на инженерното изкуство на бившия ми лидер. Начинът, по който беше конструирано лабораторното чудо, наречено Синя коалиция, е наистина уникален. Вижте траекторията, фазите и резултата. Проваляш СДС, създаваш ДСБ. Проваляш ДСБ, създаваш СК. Скачаш от една партия в друга, за да закриеш и двете, като образуваш трета. Влизаш в парламента и даже в управлението. Бинго. Казваш, че ще получиш 16 процента, получаваш 6. Нищо.Обявяваш резултата за феноменален успех. Цялата операция придобива привкус на издевателство, ако си дадем сметка, че за тази коалиция на „автентичната десница” са гласували и екзекутираните седесари, осиротели без партия, но лоялни до смърт на синия вот. Това ми напомня знаменития възглас: “Да живее Сталин”, на осъдените на разстрел от него самия. Всяка десница има лидерите, които заслужава, това казвам.

- Има ли синя вълна?

- Има синя илюзия, няма синя вълна. Резултатът в 23 МИР е повече от инструктивен. Кадиев победи мажоритарно в „синята крепост”. Беше постигната мажоритарна победа на ляв политик в привилегировано десен район. Победи един откровен и честен човек, необвързан с „ценностите” на партийната лоялност. Сблъсъкът на Кадиев и Костов завърши фатално за политическия макиавелизъм и представлява пречупване на автоматизирания десен вот. Унизителна ситуация, каквото и да говорят, както и да тълкуват. Мисля дори, че това беше единственият мажоритарен сблъсък на тези избори. Въпреки своя невероятен апаратен възход Иван Костов катастрофира в челото на един почтен и по тази причина леко юродив човек. Любопитен хепънинг. Едно от събитията на тези избори. Макиавелизмът не съумя да постигне морална победа. Не му се удаде символичен триумф.

- Синята коалиция вероятно ще влезе в управлението на страната. Победа ли е това?


- Зависи от гледната точка. От конфесионалната принадлежност, тъй да се каже. Ако им вярваш, е победа и даже екстаз. Ако не им вярваш, е комична претенция за производство на събитие с историческо значение за „общото благо”. Ако Мартин Димитров стане министър на икономиката, това ще бъде победа за Иво Прокопиев, Шулева и прочее. И за RЕ:TV.

- Какво е бъдещето на ДСБ и СДС? Би ли успяло сливането им под проект за нова синя партия, както се заговори напоследък?

- Не. Синята коалиция е, както казах, макиавелистки шедьовър, голямо художествено постижение, но има нищожна политическа стойност. Тази лукава коалиционна инсталация няма да издържи дълго. Изборният резултат е наказание за сектантите вдясно, не е лошо да погледнат цифрите. Провалът на Иван Костов в 23 МИР е символично поражение. Загубиха София коалиционно струпани, при максимална мобилизация и след една чудесна „подписка”. Накрая се оказаха затрупани от бюлетините на голямата сестринска партия от ЕНП. И от бюлетините на Кадиев. Няма енергия за синя партия. Блудството по спешност за удовлетворяване на нагона за оцеляване не е брак и не е меден месец. Закриха две партии за периода на едно смигване, за да оцелеят двама-трима плутократи –„парамасони”, както се изрази преди време скъп на сърцето ми духовен роднина. Синята коалиция е комплот на един кръг хора, уязвени от световната финансова криза, на закъсал водач от нещастния ни преход и на изгладняла дясна клиентела. Текущата ода на радостта е в основата си прозаично вълнение. От никаква Азия няма да ни спасява Синята коалиция, въоръжена със „златния ключ” към управлението на Мутрата, от когото трябваше да ни спасява, за да ни спаси от Азия.Този, който си въобразява, че олигархичната инфраструктура на официалната политическа власт ще бъде разградена от управлението на ГЕРБ, СК и Янев е малоумен и блажен. По-скоро ще бъде повторена идеята на Костов от периода на неговото управление и осъществена от Бонев, а именно да събере на чай лидерите на подземието Корлеоне, Бардзини и Таталия и да им каже окуражителната мантра, произнесена със сипкав глас: “Момчета, по-кротко, трябва да си върнем еврофондовете”. Междувременно ще арестуват няколко души, защото са досадили на всички. RE:TV ще им покаже белезниците в едър план. Победа на синята вълна.
Апропо, хрумва ми въпрос към ДСБ, сега наричани СК, и лично към г-н Костов: Получихте ли отговор от Главния прокурор на писмото, което му изпратихме, с настояване да започне незабавна проверка на твърденията, съдържащи се в швейцарския доклад до Държавния департамент на САЩ, които се отнасят до миналото на Бойко Борисов и свързаността му с „тридесет неразкрити поръчкови убийства?”. Какви мерки ще предприеме СК в рамките на операция „Чисти ръце”, за да узнаем истината по този въпрос? Или не ви е интересно вече? А?

- В управлението на България влизат нови лица, значи ли това, че ще бъде променен моделът на управление?

- Не знам. Дянков от Световната банка ми се струва интересен. Дълъг стаж на Запад, изглежда излекуван от мисловния балкански сумрак. Излъчва компетентност и рационално простодушие. Уважава фактите и логическия закон за непротиворечието, което може да му коства много, ако не се приспособи към нормативната подлост. Ако упорства в очевидностите, има риск да придобие фиксирания поглед на Кадиев. Впрочем юпитата на царя се приспособиха отлично, но сега пък ги виждаме хвърлени в неизлечима тъга. Без парламент.
Много сериозно казвам, че изходът е внос на хора с модернизирано съзнание и постепенна експертна и политическа еманципация от патологичните лъжци на прехода. Българската политика подлежи на дебалканизация. Българският политически въпрос е антропологичен въпрос. Никакво сливане на политически фирми, никакви сини коалиции няма да решат въпросите. Коалициите са отвратителни, защото са лицемерни и не ентусиазират никого освен “Икономедия”, ще се повторя. Един френски мислител казва, че живеещият с чувство за незаменимост, е негодник. Сигурно е вярно, защото около човека с комплекс за незаменимост простосмъртните придобиват статут на заложници. Ако мръднеш, ставаш враг на историята. Има нещо налучкано в това изречение на Сартър...

- Какво мислите за поведението на партийните лидери по време на пресконференциите?

- Борисов беше бръснат двойна контра, спокоен и хармоничен като току-що излязъл от някакъв тайландски масаж. Излъчваше овладяна власт, демонстрира умерен флирт с репортерките, с Божидар и с Цецо. Идеята да посвети победата на дядо си, “убит от комунистите”, беше напълно безвкусна, защото беше лицемерна. Казват,че убийството е станало в кръчмарска свада. От друга страна, да не беше „разтривал ушите на Живков”, щом е така.

Станишев беше овладян, а можеше да бъден разтреперан. Опита се да излъчва достойнство и постигна максимума предвид обстоятелствата. Говори гладко и леко невменяемо. На Станишев му куца осъзнаването, плаши се от суровите прозрения. Добрият вкус изисква, ако си лидер и ако до тебе задълбочено крадат, да се сепнеш и да дадеш знак, че ти е неприятно. Това е минимум. При по-изявена политическа дарба, физиономията ти трябва да придобие разкаяно-трагичен нюанс. А той стои като учител по история, преподаващ урок за подвизите на Суворов. Не може така.
Доган има едно, както би се изразил Местан, “метапослание”: “Аз съм велик, вие не сте, ще трябва да свикнете с тази „асиметрия”. Постъпвате разумно, ако нямате претенции. В обратния случай работите срещу етническия мир, НАТО и ЕС”. Доган е хитър, некултурен и екстремно властолюбив. Напоследък се изпуска по нарцистична нужда, прави едри гафове от дребна суета. Хвали се неудържимо в селска обстановка, че през него минават всички пари. Жадува митологизация приживе. Старее милият, а и алкохолът, както казват, не прощава.
Сидеров е лицемерно разядосан опортюнист, обкръжен от углавно бездарни люде, които мълчат дълго и после нещо им хрумва. Най-трудна за понасяне в 40-ия парламент беше неговата група. Имаше хора с физиологично мислене, с изригване на идиотски възмущения, закани и угрижености. Един щеше да се сбие с Олимпи Кътев. Идеологията на Сидеров става монотонна и се превръща в общо място. С Доган са във взаимна индукция, подпомагат се витално. “Атака” се изчерпва, струва ми се.
Иван Костов и Мартин Димитров са наши хора. Приятели на наши приятели. Говорят хубаво.
Яне Янев е това.

Д-р Николай Михайлов пред "Гласове"