Кабинетът на Бойко Борисов се изтощава от скандалите с изнесените СРС-та на членове на неговия екип. Това заявява в интервю за Дарик психиатърът и теолог д-р Николай Михайлов, който беше и депутат от ДСБ в 40-тото Народно събрание. Според него политическата умора в ГЕРБ се дължи на това, че управлението функционира върху погреб от тайни, които излизат наяве. По думите на Николай Михайлов правителството е заподозряно от европейските институции, че не успява да опази от контрабандата южните граници на Европейски съюз. Скандалите обаче ще се задълбочават заради идващите избори за президент и местна власт, смята той.

Подслушването и постоянното изнасяне на стенограми от СРС-ра чертаят картина на абсурда в България. Българинът обаче зяпа случващото със способността си да консумира щастие и заради това е щастлив в това, което живее, казва психиатърът:

ГЕРБ вече повече от една календарна година са на власт. Може ли да се постави диагноза на това управление и каква е вашата?

Това управление е популистко по характер, видимо е от фигурата на неговия патрон, от фигурата на министър-председателят. От оловни инстинкти не може да се очаква златно поведение. Ние преди да бъде формиран този кабинет, заем биографията на премиера в пълнота. Тя циркулира и до ден днешен в интернет и може да бъде прочетена. Популистко е защото е волунтаристко, защото е управление на волята, а не на разума. Освен това то е изцяло управление на частния дневен ред. това, което има значение, е собствената фантастика, въображението на Бойко Борисов да остави следа, да се прослави, да бъде в историята, да се докаже. То е изцяло и от самото начало кодиран като един самодоказващ се, самонаправил се човек. Той се ласкае да това. Но през това усилие текат както интересните страни на този персонаж, доколкото това е наистина постижение – да тръгнеш от кофата с помия, както той се изразява, с която е хранил домашните животни, до мястото на максималната отговорност е постижение. Представлява една зашеметяваща кариера. Не случайно казвам зашеметяваща, защото този преход е много рязък. Той не е преход през образование и постепенна систематична промяна на настроението, включително и на характера, а е по-скоро производство на една конюнктура на едно внезапно по силата на тукашната особеност на българския политически пейзаж, кариера, случила се ето така просто. Той произлезе от ръкава на Сакскобургготски и след това след едно шеметно движение през българските медии, които са до голяма степен феминизирани и в този смисъл любопитството към неговия шерифски силует е максимално и трае до ден днешен. Той съумя да еротизира българската публичност, да постави националния разум в режим на своеобразна амортизация, на отказ да се мисли ясно и членоразделно по този въпрос и така успя да стигне там, където иначе, по политически ход и стриктна логика, не би трябвало да стига. Това забелязват и на запад. Има иронични текстове,, има под сурдинка ирония на наш гръб,заради спецификата на първия човек на държавата. Това емблемата, естетиката етиката, интелекта на това управление, видимо от ден първи. Не можеше да се очаква друго при положение, че политическата система е малко или повече руинирана. Това, което знаем от началото на прехода през етапите на максимално усилие и на круширали управления по един или друг начин – всички бяха във фалит. Това разочарова фундаментално голяма част от българските гласоподаватели и те пожелаха да имат за себе си нещо сродно, простонародно, добродушно по начин на говорене, просторечево и в този смисъл Бойко Борисов беше добре дошъл.

А защо подслушването и СРС-тата така настъпателно навлизат в обществения дебат, който водят политиците?

Първо, Бойко Борисов и хора около него, Цветан Цветанов и други, идват на горния етаж на управленската пирамида с шлейф от врагове до момента на тяхното стъпване във власт и врагове, които съумяха да си набавят докато осъществяваха тази власт от година и половина. Така че те са заложници както на собственото си силово минало, така и на начина, по който се държат докато са на власт, а този начин отново е силов. Това, което прави Цветан Цветанов, не е в срок правоохранителна активност, а е някаква сценична дейност със силов характер, която в началото имаше откровено кинематографичен облик. И поставяше на колене маса хора –хвърляше ги на земята, снимани от всякъде, компетентно и художествено завършени. Това заедно и с начина, по който беше третиран бизнеса,твърде недоволен, с изключение на няколко протектирани фирми, както стана отвътре ясно, е готов да се сражава с управлението, не обича ключови негови представители и търси реванш. Освен това, вътре в гарнитурата на Борисов, Танов и други, търсят самозащита през обходни пътища и не случайно има предположения, че тези специални разузнавателни средства и техните разпечатки идват от инсайдери, от хора, които са вътре в кабинета и водят такъв тип самозащитна борба.

В едно свое интервю казвате, че българския свят не е направен за тънкокожите хора, защото тънкокожите стенат тихо и е без значение ако те подслушват дебелокожи. Вероятно сте се запознали и със стенограмите от разговорите на Ваньо Танов, Симеон Дянков и Владислав Горанов. Те от тънкокожите ли са или от дебелокожите?

Тънкокож политик не съм виждал. Ако сте тънкокож по природа и попаднете в политиката ще получите много бърза дерматологична реакция и кожата ви за кратък срок от време ще стане дебела. Само че тези разговори са симетрични на това, което чухме в Горна Оряховица по своето умствено и фактическо безобразие. За какво се говори – за крупна контрабанда, за протектиране на ключови фирми за това управление от политическата власт, специално от Цветан Цветанов, и ни се прояснява, че съществува един политически чадър, опънат над тази практика съвсем откровен. Сега, когато ни предлагат да размишляваме върху това от къде идват тези подслушани разговори, при положение, че сам Танов казва, че те са автентични, те всъщност правят опит да скрият най-важния въпрос – дали южната граница на България е граница на огромна по размери контрабанда каквото европейски проучвания твърдят.