- Г-н Михайлов, освен народен представител, вие сте и психиатър по професия и като такъв предполагам или много се забавлявате, или много се гневите на публичните прояви на партийния елит.
- То е нещо средно, но във всички случаи размесено с тъга. Аз споделям общото настроение на българските граждани, участвайки в това, което причинява тази тъга все пак, така е. Вижте, вие сте съвършено права да констатирате, че тези разменени реплики, извън политическия код и добрия вкус, както се изразихте, са елемент на предизборната борба в България. Това, което протича между Борисов и Станишев напоследък, е. .. трябва да бъде прочетено тъкмо като диалог между двамата, нещо като начало, антре на техния политически спор, който обещаха да се състои
публично. Само че. . .

- Ама, той все още не е политически спорът, като че ли.
- А, вижте, аз иронизирам тук тази реч. Станишев произнесе по повод на Бойко Борисов публичната тайна. А Бойко Борисов реши, че трябва да си позволи да съобщи засекретената тайна на Станишев, така, както той си я представя. Единият е ни повече, ни по-малко спонсор на политическия хомосексуализъм, а другият е директна мутра, изпълзяла от подземието. Това, разбира се, е крайна политическа и човешка агресия.

- Знак за какво е обаче, д-р Михайлов, фактът е, че в политическия предизборен арсенал се включват все по-често лични обиди и все по-малко критики за политически и управленски тези и практики.
- Без съмнение. Вижте, как да си разменят в този контекст това, което преживяваме, съдържателни реплики? Как лявата партия да се разсърди на ГЕРБ, че практикува корупция в Столичната община, при положение, че тази партия е генетически свързана с българската корупция, нека кажем така. И обратното, Бойко Борисов губи, разбира се, всякакъв кредит да може да се сърди по принцип, защото собственото му партийно войнство по места практикува това, което се нарича корупция. Това е видимо вече с просто око. Тази ситуация в Столичната община със заснетия разговор по повод разпределението на. . .

- На транспортните линии.
- . . . на транспортните линии е едно към едно провал за ГЕРБ. Тук смълчаване на тази тема не може да има. Тя трябва да бъде запомнена. Нещо много трудно обаче за българската публика, която. . .

- Виновният обаче е. . .
- . . . забравя.

- . . . отстранен и всичко е чисто.
- А, как ще е чисто? Че то сега започва разговорът, ако в България има хора, които са склонни да го водят. Въпросът е обаче, че никой няма същински кредит, политически и морален, за да започне убедително такъв разговор.

- Добре. Ако разговорите сега, седем месеца преди изборите, започнаха по този начин и ако процесът се задълбочава и е в същата агресивна посока, какво да очакваме, докъде да стигнем? Та ако продължава по същия начин политическият, в кавички, диалог, те изборите ще се обезсмислят. Или най-малко мисля, че избирателите до такава степен ще се омерзят, че едва ли ще имат желание да отидат да гласуват.
- Знаете ли, по този въпрос мисля следното, една много голяма част от българското население се защитава от политическата травма като не участва, съвсем пряко разбрано, не наблюдава политическия процес по телевизията. Това означава, че тези, които са интензивно ангажирани да правят, както се казва, политика или да я анализират, са въвлечените жертви в процеса. Населението не се интересува същински. Има падане на тиража на вестниците, това е ясно, има нисък рейтинг на публицистичните предавания, относително нисък.

Следователно хората са търтили, тъй да се каже, да бягат от домораслата политика, следователно те ще се явят на урните в последния момент, едва ли не през механиката на едно упражнено поведение да гласуват, защото имат спомен за ангажимента си да го правят. Поне половината от имащите право на глас правят това. Иначе българската политика е дълбоко, бих казал, радикално деморализирана.

- Кои тогава са механизмите, които ще решат резултатите от следващите избори, ако избирателят е търтил да бяга от, нали, политическия живот?
- Наблюдава се една изнервена, бих казал, истерична тяга към коалициите в дясно. Доколкото това са едни миниатюрни остатъчни партийни организации с оцеляващи лидери, които трябва през мигването на коалиционната процедура да се дотътрят до следващия парламент като прескочат тази летва. . .

- Всеки ден. . .
- . . . от 4 процента.

- . . . чуваме в публичното пространство поне две-три идеи за възможни коалиции, които ако сутринта са подадени, са лансирани като идеи, до вечерта те вече са се отрекли. . .
- Разбира се.

- . . . и така всеки ден.
- Ако ме питате мен, като наблюдател от късо разстояние, аз мисля, че наличните лидери от миналия век са готови да се коалират и с гущерите в зоологическата градина, ако това ще им гарантира политическо оцеляване. Това е абсолютно безпринципна, облечена обаче в една фразеология за неизбежност да се създаде алтернатива на тройната коалиция, практика на коалиционно поведение. Вие много добре казвате, че сутрин е едно, следобед - друго. Това са перманентни заседания на кафе, импровизирани разговори на четири очи, за да се случи някакъв формат, в който тези лидери биха могли да се укрият и следователно да попаднат в следващия парламент. Това е жанрът на българската десница към днешна дата.

- Казвате всичко е възможно, и от това да разбирам ли, че по никакъв начин не сте готов да предначертаете кое според вас е най-доброто и какво би трябвало да се случи?
- Аз много пъти съм казвал при подобни интервюта, че за мен г-н Бойко Борисов не представлява никаква алтернатива на нищо. Аз имам нещо. . .

- Обединение в дясно без ГЕРБ, така виждате вие нещата.
- Ами, вижте, предизборна коалиция с ГЕРБ няма да се случи по причина на това, че ГЕРБ не желае такава коалиция и по логиката на политическото поведение ГЕРБ действително няма интерес от такава коалиция. Следователно те ще се явят сами. Останалите партии в някаква вероятно коалиция няма да имат доблестта да се състезават самостоятелно със собствените си идентитети, произнесени думи и убеждения.

- Понеже изразихте твърда убеденост, че ГЕРБ ще се яви самостоятелно, каквато убеденост изразяват и от самата партия…
- Да, да, аз съм сигурен. . .

- Е как ви се струва това, което прогнозира, мисля, че миналата седмица, един политически анализатор, че след изборите можем да имаме управленска коалиция на наведените глави? Тоест коалиция БСП - ГЕРБ, които в момента така здраво са се хванали за гушите.
- Това никак не е изключено. Ние имаме вече един прецедент между Сакскобургготски и г-н Станишев. Това може съвсем спокойно да се случи. Вижте какво, Бойко Борисов има крайно нестабилно поведение. Той е буквално непредвидим, в рамките на едно денонощие той може да произнесе думи от сорта на - да, на целите на възродителния процес, Хитлер и Сталин са за своето си време меродавни люде, защото са успешни. След това да произнесе нещо от сорта на това заподозиране на политическия елит в хомоеротизъм. На следващия ден да се отрече лично и през собствената си партия - официално. Това днес - да, утре - не, и обратното, за българската политика въобще не може да бъде претенция. Никой не се чувства ангажиран с произнесените думи.

- Ами то така, такава е българската политическа практика, като че ли вече традиционна станала, д-р Михайлов. Не е. . .
- Знаете ли. . .

- . . . неформалният лидер на ГЕРБ единственият, на когото може да бъде вменена такава вина.
- Аз бих се съгласил с това, което казвате, само че през 90-те години имаше някакъв идеологически срам. Извънредно много рискуваше този, който не удържа някаква идеологическа и политическа предвидимост. А сега това не е никакъв ангажимент за никого - чиста конюнктурност, пределна, без всякакви ограничения утилитарност на поведението, с оглед оцеляването на хора, на единици.

- Да. За да завършим нашия разговор, д-р Михайлов, идеологически срам и политическа предвидимост, това ли са рецептите за нормализиране на политическия живот у нас, месеци преди изборите?
- И е добре все пак да нараства нетърпението на гражданите, доколкото ги има в България, за да различават, както се казва, духовете на сцената.

- Да различават духовете.
- Да.

Интервюто е излъчено в предаването “Преди всички” на програма “Хоризонт” на БНР