Варненският свободен университет “Черноризец Храбър” от вчера е домакин на IV международна научно приложна конференция “Архитектура, строителство – съвременност”. Форумът ще продължи до 2 юни, като ще бъдат представени над 90 научни доклада. Той се организира от учебно-научен комплекс “Технически науки” и архитектурния факултет. В конференцият освен български учени и експерти от практиката участват и специалисти от европейски и азиатски държави.Вчера официално в сградата на учебното заведение бе открита изложба на студентски проекти.

- Арх. Булев, какви са целите на конференцията и какви теми основно ще бъдат обсъждани?
- През последните години не сме много обгрижени с внимание от научни изследвания в областта на архитектурата и строителството. Така че ролята, която играе Варненският свободен университет, развивайки се все по-категорично като едно структуроопределящо средище на изследвания, е много важна. Като един от ръководителите на Съюза на архитектите мога да потвърдя, че това, което става тук, се следи с интерес от колегите ми и че ние сме съпричастни и се стремим да помагаме. Младежките конкурси, неотдавна създаденият академичен клъстър от ВСУ и тази конференция, която е само четвърта, вече набира много сила, защото сега има участие от Италия, Турция и други страни. Виждаме и събрани представители от академичната общност от много кръгове. Считам, че тази конференция много бързо ще се утвърди като едно средище на научните кадри и ще бъде много полезна. Във века на информацията и електронните медии, все пак най-ценният информатор си остава човекът.

- Представена е и изложба с архитектурни творби на студенти. Каква е тяхната роля и къде се вписва младото поколение?
- Най-ценното е, че в конференцията освен изявените професори и академици участват и студенти. Тяхното образование е насочено така, че да стимулира едно творческо мислене и те го потвърждават чрез участието си с различни доклади във форума.
Много студенти ще се включат съвсем равностойно с научни разработки.

- Има ли приемственост между поколенията в тази сфера?
- Наблюдава се известно разкъсване на връзката. Примерно ние забелязваме, че специалистите на възраст между 40 и 50 години са ангажирани с бизнес и трудно търсят контакта с младите, а ако правят е от гледна точка на бизнес практическата реализация. Мисля, че това трябва да се преодолее и вярвам, че постепенно ще го постигнем.

- Кои са новите тенденции на архитектурата в страната?
- Това е една от критичните бележки, които често обсъждаме и за които става дума в моя доклад “Съвременни проблеми на архитектурния и ландшафтния образ на Варна”. Този бум в строителството доведе до една спонтанна типизация и унификация на решенията. Колегите се опитват да я преодолеят с една по – голяма агресивност на архитектурния образ, но това което правят, не е движение в правилната посока. Така че мисля, че най-близкото, което трябва да се посочи като желана тенденция в нашата архитектура, е възраждането на ценностите, които пренебрегнахме в последните години. А това са търсенето на ансамбловост в градското застрояване, запазване на характерния мащаб и облик, грижа за силуета и мислене като цяло на мащабната композиция на града, а не само за нашия собствен обект.

- Само за Варна ли се отнася това, или засяга и страната?
- Като цяло Варна е град с интензивно развитие на строителството. Тук могат да се пласират и изследват много тенденции. За един период от 10 години се принизи градоустройственото мислене и градовете тръгнаха да се развиват до известна степен хаотично чрез различни присъединявания на имоти, застрояване на земеделски земи и други. Това е тенденция, свързана с прохождащите в наши дни пазарните условия и развитието на предприемачеството. Четно казано, в първия момент ние останахме стъписани и тепърва ни предстои да изграждаме правилата на това как да се съчетават по–широките обществени интереси с конкретния интерес на отделния предприемач и в това отношение не само във Варна, а Банско и Пампорово, и почти навсякъде, където мирише на пари, възникват подобни проблеми.

използвани са и въпроси на други медии