Д-р Александър Йорданов е роден във Варна на 13 февруари 1952 г. През 1976 г. завършва българска филология във Висшия педагогически институт в Шумен, а от 1979 г. е аспирант в Института по литература при БАН. През 1986 г. защитава дисертацията "Литературната критика на българския модернизъм", а след това е научен сътрудник І-ва степен в Института по литература при БАН.
Александър Йорданов е член на Съюза на демократичните сили от 1989 г., като представител на Радикалдемократическата партия. През 1990 г. става главен редактор на седмичника за политика и култура "Век 21", издание на Радикалдемократическата партия в България и на вестник "Кръгла маса" - издание на СДС. Също така г-н Йорданов участва в работата по изготвяне на Заключителните документи на Националната кръгла маса. Същата година г-н Йорданов става говорител на ПС на СДС във Висшето народно събрание.
В периода 1991 г.- 1993 г.той е заместник-председател на СДС и председател на парламентарната група на СДС в 36-то Народно събрание.
Александър Йорданов е народен представител от СДС в 37-то и 38-то НС.
През 1998 г. г-н Йорданов е посланик на България в Полша, а през 1999 г. е назначен с указ на президента за посланик на Република България в Литва, Латвия и Естония.
През 2001 г. Александър Йорданов е назначен за посланик на България в Република Македония. Сега е член на НИС на СДС.

- Г-н Йорданов, на рожденния си ден човек обикновено прави равносметка. Спомня си миналото, обмисля настоящето и отправя поглед в бъдещето. Голяма част от миналото Ви е свързана със СДС. Казвате, че сте нишка между отделните седесета. Кое според вас пречи на СДС, за стане европейска партия в истинския смисъл на думата?
- Да, в определен смисъл, аз съм свързан с миналото, част съм от настоящето и бих желал да бъда и в бъдещето на СДС. Може би, защото винаги съм вярвал, че в истинската политика трябва да има кауза, последователност, надежда и достойнство. Има обаче нещо, което е по-важно от СДС, от всички български политически партии взети заедно. И това е България и нейното настояще и бъдеще. Аз винаги съм работил за моята родина. А СДС беше само средството чрез което България отиде там, където винаги съм мечтал да бъде. А това, което все още пречи на СДС е настъпилата през годините подмяна на ценности и принципи. Вместо да работят за България редица ръководни дейци на СДС в последното десетилетие работеха лично за себе си. И тъй като хората в България не са глупави, те разбраха това и останаха при България, напускайки СДС. Сега е време СДС да покаже, че може да се завърне при България, при българите, при гражданите.


- Какво според Вас щеше да се случи, ако СДС не се бе превърнало в партия?
- Убиването на коалицията СДС и трансформацията й в „единна партия” с „един лидер”, при това „безгрешен”, бе самоубийството на СДС. От съюз на демократични сили, СДС се трансформира в една от многото партии в България. И постепенно стана неразличима. Това бе направено или от глупост или от политическа недалновидност. Ако СДС не бе станало партия, а бе останало като широко демократично политическо ветрило обединяващо партии от целия политически спектър, днес все още СДС щеше да управлява България и хората щяха да живеят много по-добре. А отделните партии в коалицията щяха да бъдат като своеобразни амортисьори – да поемат и омекотяват негативите, но и да стабилизират успехите на едно управление.

- Кои са според Вас трите най-големи грешки на лидерите на СДС в първите години на неговото създаване?
- В самото начало това беше нерешителността на политици като Желю Желев, Петко Симеонов, д-р Петър Дертлиев, д-р Петър Берон, Димитър Луджев, чиито имена тогава символизираха СДС. Твърде бързо те избраха политиката на компромисите, която практически съживи бившата комунистическа партия. За много дейци на СДС разбирателството с политици от БСП се превърна в изгодна сделка. След това дойде грешката с трансформирането на СДС в партия и въвеждане на своеобразно „единоначалие” и централизация. Тогава партийните апаратчици станаха политици и това съсипа образа на СДС като национално движение за демокрация. Именно тази „командирско-апаратна” партия опрости престъпленията на БСП, не реализира лустрация, загърби идеята за справедливост, подменяйки я с тезата за „национално съгласие”. И третата грешка – войната между популярните личности в СДС, която ги показа в друга светлина – като дребни хора, които са готови да съсипят една благорадна идея, за да задоволят личните си амбиции и капризи.

- От 1991 г. до 1993 г. сте бил заместник-председател на Съюза на демократичните сили. Коя е вашата лична поука от това време?
- Това беше периода, в който стигнахме до изборна победа, съставихме първото демократично правителство на България и след това загубихме всичко. Поуката за мен е, че пред комунисти нито вот на доверие се иска, нито оставка се дава, нито власт се предава.

- Израстна ли СДС или загуби желания и очакван от хората облик?
- Трансформирането на СДС в партия превърна довчерашни приятели и съмишленици в партийни съперници и дори врагове. Стана дори и по-лошо. СДС започна да се отъждествява не с хората и техните желания, а с физиономиите на своите лидери. А това е прекият път към саморазпадането на една партия. Парадоксалното бе, че идеолозите на превръщането на СДС в партия после сами си създадоха свои партии, за да се раздроби максимално дясното пространство, което е стратегическа грешка. Аз и досега си мисля, че това е или сценарий или политическа глупост.

- Каква е оценката Ви за ерата Иван Костов?
- Няколко години ера не правят. Успехът на Иван Костов като премиер се дължи на силата на СДС. Без СДС той не би направил нищо. Ето, колко години вече опитва да направи нещо без СДС и не успява. Управлението на СДС в този смисъл, когато премиер бе Иван Костов, бе добро за България, след него България излезе по-силна, правилно ориентирана, с осъществени най-важните реформи. Образно казано, тогава ние поставихме композицията на България на верния коловоз и от там нататък въпросът бе само дали по-бавно или по-бързо ще се движи тази композиция. При Симеон тя продължи по инерция, а сега вече забавя ход.

- А за ерата Добрин Митев?
- Власттта главозамая Добрин Митев. Не беше лошо момче. Много бързо започна да се възприема като важен човек, тъй като имаше подкрепата на Иван Костов. В политиката обаче, високомерието винаги се наказва. В един момент Добрин забрави кой беше и от къде тръгна и катастрофата му бе неизбежна. Дано да е щастлив сега.

- Виждате ли грешки в политиката на партията сега?
- Бих искал да не грешим. Да не повтаряме грешните стереотипи на поведение от близкото минало. Сега например се дразня, когато вместо да се обръщаме с лице към проблемите на хората, ние се занимаваме с вътрешни организационни въпроси. Бих искал много по-ясно и категорично да извеждаме своите политически позиции. И да ги представяме на нормален човешки език, а не с купешки и псевдоекспертни думи.

- Така нареченото ново поколение сини лидери оправдават ли очакванията ви?
- Политиката е дълго бягане, тя е и изкуство. За ново поколение „сини лидери” е трудно да се говори. Лидер не се става за ден-два. Аз например се опитвам да помогна на Пламен Юруков при формулирането на някои позиции и тези. Радва ме неговата амбициозност, волята му за изява. Но отново повтарям, че политиката е сложно изкуство при което най-трудните отговори трябва да стигнат разбираемо до сърцата и умовете на хората. И да станат техни отговори.

- Кога според Вас за Варна ще настъпи един хубав ден за демокрацията?
- Не е далеч денят!

- Дали десните ще управляват отново Варна и кога?
- След четири години. Ако местните партийни структури имат ум в главата и сила в борбата. Ако подчинят личните си амбиции на интересите на гражданите.

- В зората на демокрацията, когато цялата власт беше в ръцете на СДС, вие бяхте председател на НС, а Христо Кирчев беше кмет на Варна мнозина помнят, че отношенията Ви бяха обтегнати. Простихте ли си?
- Сигурно сме били и млади и зелени. Всеки от нас искаше промените да стават по-бързо. Ние спорехме за детайлите, а не по същество. Различни сме като характери, но мисля, че натрупаният в годините опит сега ни прави по-разумни. Аз съм готов да простя на всеки, но мисля, че с Христо няма какво да си прощаваме. Работихме за една кауза и успяхме да преобърнем времето на България.

- Каква оценка бихте дали за коалиционната политика, която водят десните?
- Лоша. Години наред наблюдаваме не коалиционна политика, а коалиционно надхитряне и дребен балкански тарикатлък. И причината е, че мнозина десни политици първо мислят за себе си, а после за избирателите. Ако мислеха за интересите на хората, те отдавна да бяха намерили пътя към коалиционното разбирателство и единство. Та как в началото на 90-те години ние успяхме да обединим в общо национално движение 16 партии и граждански организации и убедихме хората, че те трябва да пуснат една обща синя бюлетина за успеха на демокрацията в България? А сега на десните партии все нещо им пречи – избирателната система, лидерите, принципите и не знам още какво. А истината е, че съединението прави силата.

- Правилна ли е стъпката към сближаване с ГЕРБ?
- В момента ГЕРБ е най-голямата партия в дясното политическо пространство. Като политик аз мога да критикувам лидери на тази партия, но уважавам вота на избирателите гласували за нея. И ако останалите десни партии, включително и СДС искат да управляват след година и половина България пътят за това минава през единодействие с ГЕРБ. Бих пояснил – с избирателите, гласуващи за ГЕРБ. И колкото по-рано, толкова по-добре.

- Нека кажем нещо лично за Вас. С какво се занимавате сега? Какви следващи цели си поставяте? Коя е нереализираната мечта на вашия живот?
- Наскоро погребах баща ми и мисълта за него сега ме владее изцяло. Член съм на НИС на СДС и участвам в работата на политико-експертния съвет по образование, култура и гражданско общество, както и в изработването на становища по вътрешно - политически и външно - политически проблеми ( особено ситуацията на Балканите). Опитвам се да реализирам и една стара моя мечта – да открием филиал на европейски университет в България. Пиша голяма докторска дисертация по проблеми на историята на литературната критика. Водя курс по литературни кръгове и издателски политики. Предстои скоро да издам две книги. Едната – с размисли върху политиката , културата, живота. Втората – и това е изненада – поезия. А нереализираната ми мечта – всички в България да живеят добре и болката и страданието да изчезнат от нашия живот.
* член на НИС на СДС