Политическото напрежение във властта ще се засилва“, твърди социологът от агенция „Скала“ в интервю за Bulgarian Post. Цветозар Томов казва, че ГЕРБ ще има намаляващ или изчезващ ресурс след изборите за Европейски парламент. „Гладът на българския избирател е за нови лица в политиката, които не са "оцапани" с власт“, казва социологът. Той смята, че СДС трябва да мобилизират традиционните си избиратели с новата си по-умерена, по-малко идеологизирана политика.

- Какви са предположенията ви за разпределение на местата в Европейския парламент на предстоящите избори?
- Рано е за прогнози. Със сигурност мога да кажа, че хората се интересуват по-слабо от тези избори, отколкото от които и да е други в последните 15 години. Причините са две. Едната е, че повечето хора не виждат особена връзка между живота си и това кой точно ще отиде в Брюксел. Тези избори се разглеждат по-скоро като начин да се изпратят българи в европейски "местенца", като едва ли не разпределение на награди за политиците.

От друга страна има латентен интерес. Хората не могат да си представят какви трябва да бъдат българските депутати. В такава ситуация може да се стигне до необичайно ниска избирателна активност - да гласуват под два милиона българи.

- Кой би спечелил и кой - загубил от такава ниска активност?
- Биха спечелили партиите, които лесно могат да си мобилизират електората си. На първо място това е ДПС, след това БСП, "Атака" и донякъде ДСБ. Може и да не стане така.

В момента не мога да преценя избирателната активност. Ако се приеме някакво средно положение - например да се допусне, че 40% от българите ще гласуват на тези избори, най-вероятно борбата за победа на изборите ще се води между БСП или ГЕРБ. Тези партии ще имат най-много депутати. След тях ще има борба и за "бронзовите медали" между ДПС и "Атака". Предполагам, че тези четири партии ще си разпределят 13-14 места от 18-те.

Очаквам пет или шест места за БСП и ГЕРБ, три или четири за ДПС и "Атака". При положение обаче, че останалите партии прескочат бариерата от 5.56%. Това е другият неясен момент. Тези, които имат потенциала да я прескочат, са НДСВ, СДС и ДСБ.

При НДСВ и СДС е трудно да се прогнозира финалният резултат, защото там има доста широка периферия от хора, които, общо взето, ако гласуват, ще гласуват за някоя от тези формации. Извън тези седем формации не се вижда някакъв реален шанс на друга формация да вкара депутати в ЕП.

- Кои според Вас са интересните кандидати в предизборната кампания?
- От обявените досега имена за мен най-интересен е казусът с Биляна Раева, която оглави листата на НДСВ. Съвършено неизвестна е в публичното пространство, но веднага се появиха компромати срещу нея, които се свеждат до това дали е отговаряла на някакви бюрократични критерии, все неща, които не интересуват българина.

От друга страна Раева е полиглот, млад човек, съответстващ на профила на новия политик, който българският избирател би искал да види поне абстрактно. Този тип кандидатури са особено интересни, тъй като гладът на българския избирател е за нови лица в политиката, и то за хора, които не са свързани с биографии във властта, не са "оцапани" с власт, които биха могли да бъдат възприемани като нормални и прагматични хора.

Такъв тип кандидатура може да се окаже много неуспешна или много успешна. Това зависи от личните качества на човека, от начина, по който той се определи в медийното пространство.

- Как партиите, които са на ръба на изборната бариера, според Вас, биха могли да мотивират избирателите си да гласуват?
- Проблемът на СДС и НДСВ е да мобилизират потенциалните си избиратели, които не са малко, но са доста разколебани. Проблемът на ДСБ е дали мобилизираните избиратели на партията, които обаче са малко, ще бъдат достатъчни, за да осигурят място на водача на листата в ЕП.

Границите между НДСВ и СДС са съвсем размити. През 2005 г. много традиционни избиратели на СДС гласуваха за НДСВ, но голяма част от тях впоследствие се оказаха разочаровани, че НДСВ се оказа в коалиция с БСП и ДПС. Не е ясно поведението на тези колебаещи се избиратели, част от които не харесват и това, което става в СДС.

При СДС проблемът е свързан с връщането на част от традиционните избиратели на партията, с това те да се опитат да възприемат офертата, която партията отправя - за една по-умерена, по-предвидима, по-отворена политика към други формации и сравнително по-слабо идеологизиране.

Сянката на ГЕРБ виси и над НДСВ. Електоралният потенциал на НДСВ е много по-висок, отколкото в момента измерват социологическите агенции. В същото време голяма част от него - около 50-60%, се колебае между НДСВ и ГЕРБ. Те се колебаят, защото разглеждат ГЕРБ като втората "царска" партия. Хора, които са отявлени монархисти, и преценяват своето политическо поведение през фигурата на Симеон Сакскобургготски, не са много наясно дали да се гласува за него означава да се пусне бюлетина за ГЕРБ или за НДСВ.

Главният проблем на ДСБ е дали една относително стабилната подкрепа ще стигне за спечелване на едно място в Европейския парламент. С типа политика, воден от партията в последните две години, ДСБ трудно може да увеличи броя на избирателите си. Партията ще успее при ниска избирателна активност - ако тази абсолютна бройка, която едва ли ще падне под 120-130 хиляди души, се окаже достатъчна.

- Това са първи избори за партия ГЕРБ. На какво ще заложи партията в предстоящата кампания и има ли шанс да получи по-висок резултат от БСП?
- За ГЕРБ ще се гласува през Бойко Борисов. Очаква се, че кметът на София може да бъде реформатор на политическото пространство в България, връща се носталгията по силната ръка в българския политически живот. Бойко Борисов води типично популистка кампания. В този смисъл влиянието на ГЕРБ е сходно с начина, по който възникна и се разшири влиянието на НДСВ през 2001 г.

В България има страшно много хора, които оценяват живота си през последните 10-15 години като провален и несполучлив, като това не се дължи на тях. Тези хора се стараят да сменят политическия си избор и да намерят някаква алтернатива на властващите. ГЕРБ се превърна във фокус на очакванията на тези хора за нещо ново в българската политика.

Поради това ГЕРБ може да получи потенциално висок резултат, ако запази този си образ до самите избори. Такъв вот се събира лесно и по-трудно се удържа. Големият проблем на ГЕРБ ще бъдат следващите избори, в които партията участва, защото когато породиш много очаквания и надежди, тогава засмукването на власт води до разочарование на хората, защото те установяват, че нищо особено не се променя в личния им живот. Тези хора са повече от електората на БСП, доколко ГЕРБ ще успее да ги мобилизира зависи от хода на кампанията.

- Какъв е образът на популизма в настоящата кампания?
- Водещата популистка формация е ГЕРБ. Вотът за "Атака" през 2005 г. беше в много по-голяма степен популистки мотивиран, отколкото сега.

Какво означава да водиш популистка кампания? Моята дефиниция е следната - действайки като политик, ти да се опитваш да изграждаш своя образ в съответствие с желанията на хората, без оглед на това какъв политически продукт можеш да предложиш на пазара.

През 2005 г. "Атака" събра популисткия вот, защото нямаше кой друг да го събере. След това обаче партията полека еволюира към крайното ляво - с крайнолеви политически искания, с много левичарски национализъм, например с исканията за национализация. Винаги радикално лявото и радикално дясното в политиката, а те са много близки, излизат с прости, обикновено силови, решения на сложни проблеми.

Може 80% от хората да не я харесват, но тя все пак привлича хора, които виждат собствения си стил на политическо мислене в политическото говорене на Волен Сидеров. В този смисъл "Атака" започва да формира твърд електорат.

"Атака" започва да се превръща в българската комунистическа партия. Тя ще продължи да се нарича "Атака" и да се води от някакъв много възторжен човек, който обича да говори по митинги и да ораторства.

"Атака" си създаде вече такъв имидж и по този начин ще си удържа електората. Тя разчита на отчаяните губещи в българския политически живот. Тя все повече ще се превръща, както всяка комунистическа партия, в селска партия, която ще хваща гласове от българските села.

- Какви промени в политическото пространство очаквате да настъпят след изборите за Европейски парламент?
- При успех на НДСВ на тези избори, предполагам, че това ще даде повече ресурс на партията да стои и да упорства в тази коалиция. Коалицията зависи и от това какъв резултат ще постигне ГЕРБ. Това несъмнено е организацията, която при успех ще се опитва да клати лодката на властта и да предизвика предсрочни парламентарни избори. Дори само заради това, че ГЕРБ ще има намаляващ или изчезващ ресурс след изборите за ЕП. Партията е в ситуацията на бегач на дълги разстояния, който се е откъснал с една обиколка пред групата, но не може да поддържа темпото на тези, които го гонят. Целта е състезанието да свърши колкото може по-скоро. Вероятно при един сериозен успех на ГЕРБ на изборите самата политическа ситуация ще ги тласне към търсене на варианти за провеждане на предсрочни парламентарни избори.

Ако НДСВ не успее да вкара нито един депутат в ЕП, това ще я постави в изключително тежко положение. Дотук все пак те се крепят с депутатското си присъствие като водещ партньор на БСП в коалицията. Има силно напрежение между НДСВ и ДПС, което вероятно ще се изостри.

- Смятате ли, че в десницата ще настъпят големи размествания?
- Изборите за тях са важни преди всичко като премерване на силите. Ако СДС има представителство в Европейския парламент и особено, ако наесен на местните избори партията постигне приличен резултат (за което имат по-големи шансове), е възможно СДС да започне да се държи като истинска опозиция в парламента. От друга страна не виждам причини да мисля, че СДС толкова бързо ще успее да излезе от кризата си, че да настоява за предсрочни парламентарни избори.

В крайна сметка политическото напрежение във властта ще се засилва. Междувременно в следващите месеци ще се засилва и евроскептицизмът, защото на първо време хората ще усетят, че влизането в ЕС няма да предизвика автоматизъм на нарастването на икономическото благосъстояние на българите. Смятам, че следващите една-две години ще бъдат напрегнати, но по-вероятно е това правителство да завърши мандата си. Настъпва нормализиране на политическата сцена.

Bulgarian Post