Г-жо Манева, бихте ли споделили за читателите на “ДНЕС+” как бе изготвена международната програма на фестивала, какви бяха критериите при селекцията на трупите от чужбина?
Все пак фестивалът ни набира скорост като международен вече 10 години. Селекцията става на базата на информация по проучвания, театрални събития, които се случват, финансовите ни възможности да поканим спектакли на много известни, световни режисьори - в случая това са румънецът Силвиу Пуркарете, режиьорът Арпад Шилинг от театър "Кретакор", Будапеща. Съгласието им да присъстват тук, както и на англичаните, и на японците, е част от признанието на този фестивал като състоятелен форум, на който си струва те да дойдат. А иначе чрез информация, която ние получаваме от специалисти, въобще театралния обмен, който върви във време на фестивалите и театралните събития, за които ние знаем и се ориентираме.

А това означава ли, че и чуждите трупи сами ви търсят и проявяват интерес?
Да, получаваме и много предложения от различни трупи, от различни страни изпращат дискове, касети... Има много, които не влизат и остават за следващи издания. Ние не можем да посрещнем всички, причина е и времетраенето на фестивала, който е кратък, или пък не можем да ги съчетаем с техните ангажименти, тъй като тези чуждестранни трупи си имат програма, която е за 2 - 3 години напред. Но когато могат да се разположат в перспектива, така и правим.

Като брой на представленията какво е съотношението, което сте търсили?
Винаги се стремим да е адекватен броят, ако са седем селекционираните български представления, толкова да са и чуждите. Трябва да има някаква равнопоставеност и това зависи тъкмо от нас.

Беше споменато, че варненските сцени нямат необходимото съвременно техническо обезпечаване, имаше ли театри, които по тази причина не можаха да се включат в това 14-о издание на фестивала?
Не, по тази причина няма. Такъв, който да не е дошъл по тази причина, няма, всички, с които сме се уговорили, ще дойдат. Става въпрос въобще за грижа в перспектива, че няма да може въобще да се състои този фестивал в международната си част, ако ние не отговаряме на техническите изисквания - компромисите винаги са за сметка на художествената част.

Това не е ли и известно оправдание от ваша страна за отсъствието по принцип във фестивалния афиш на по-авангардни и в аудио-визуално отношение представления?
Как да се оправдавам, вие знаете ли колко крушки има във Варненския театър, знаете ли каква е техниката? ... Ние държим да са театрални представленията. Аудио-визуални, със светлинни ефекти просто няма как... Вие сте влизали сигурно на представление на Варненския театър и знаете какви са техническите му възможности. Няма как да бъдат показани. Това не е оправдание на организаторите за каквото и да било, но е едно реално затруднение, което, ако не се вземат мерки, ще се увеличава от година на година - това имам предвид.

Г-жо Манева, бихте ли посочили някой от спектаклите, който в най-голяма степен изразява Вашите лични предпочитания, знаем, че фестивалът няма състезателен характер?
Не, всички спектакли носят част от моите пристрастия. Мисля, че изданието е добро, добре са подбрани спектаклите, много е разнообразна програмата. Всичките са хубави и си струва да бъдат гледани.


Варненци ще имат възможността да Ви гледат в "Домът на Бернарда Алба" на Народния театър. Нещо да споделите за това представление?
Не само мен. И една много елитна и добра трупа. Като имате предвид, че режисьор е Възкресия Вихърова, че участват прекрасни актриси, че действието е извадено от контекста на времето, в което Лорка е написал пиесата, и се пренася във времето на 60-те години - времето на сексуалната революция, убийството на Кенеди след това, можете да си представите каква друга чувствителност е търсена, извън традиционната, не затворена в границите на строгата католишка религия. Така че е любопитно.