След освобождението на България от Турско робство, началото на новата българска държава било белязано със страсти, много подобни на днешните. Всяко следващо правителство преследвало със злост членовете на предишното. Вероятно най-известният случай от онзи бурен период на българската история е този с лидера на Либералната партия (по-късно и на Демократическата партия) Петко Каравелов. През 1887 г. той е затворен в килия на т.нар. Черна джамия в София. През 1891 г. го обвиняват в съучастие в убийството на министър Христо Белчев и е осъден на 5 години затвор. През декември 1894 г. е амнистиран. Умира на 6 февруари 1906г. в гр. София. Погребан е в двора на църквата „Св. Седмочисленици".
Това на кратко е съдбата на този български политик. Който, между другото, е брат на Любен Каравелов, баща на Лора Каравелова и тъст на Пейо Яворов.
Именно Петко Каравелов е онзи български политик, който на журналистически въпрос дали е ял бой в Черната джамия отговаря “Българската полиция не бие, господа.”
На всичкото отгоре, според финансиста Атанас Буров, Петко Каравелов е единственият български политик, който не е откраднал дори и стотинка.
Тоест и боя, и лежането в Черната джамия са били НЕСПАРАВЕДЛИВИ.

За някои тази история може и да бъде поучителна.
Други, като бай Ганьо, ще се смеят, докато четат за себе си.

Всички обаче трябва да са наясно, че масовата кретенизация на българската политика, плод на повсеместното овластяване на милиционери, ВКР-та, разузнавачи, контраразузнавачи, реконтраразузнавачи и прочее униформени терци, няма да доведе до нещо по-различно от печалната история на Петко Каравелов. Това поне може да се прогнозира със същата степен на достоверност, като метеорологичната прогноза за януарските студове и юлските горещини.

Слухтенето не е вид работа. Поне не е в цивилизацията!
И писането на доноси не е вид занаят. Не и в нормалната държавна администрация.
Официализираното доносничество обаче е чудесно оправдание за постигане на съвършенство в нищоНЕправенето на гърба на данъкоплатеца. Изглежда на това някои среди в ГЕРБ-Варна му викат изисквания за трудова характеристика на областен управител?!?

Обаче има проблем!
Какво правим, ако предшественика е постигнал умерен прогрес в рамките на закона. Постановка? По кои правила на театралното изкуство ще е постановката – на ЕС или на КГБ???
Има и друг проблем - с имитация на работа, работа не се върши.
Има за съжаление и още по–лошо от лошото! Трети проблем! Следващите управляващи може да се окажат… цивилни. Евентуално!

Странното в цялата тази история е, че в края на първото десетилетие на 21 век пак си говорим за… цивилизационен избор. При това иде реч за буквалния смисъл на думата – цивилизация или власт на пагона.
Не е ли възхитителен начинът, по който най-новата българска история изпростява?
В началото на прехода си говорехме с философски категории, мечтаехме за свобода, за демокрация, за християнски ценности и т.н.
Днес и едно “Уво 2009” ни стига. Ама прошепнато тихичко.
Тихо, че ВКР-то ще докладва на ченгето.
Може и в обратен ред.
Антон Луков