Крайно неубедително е твърдението, че посещението е било планирано отдавна. Първанов се изстреля към Месопотамия в момента, в който до България стигна вестта за поредния войник, убит в престрелка с иракската съпротива. Посещението трябваше да спаси репутацията на социаллиберала чрез демонстраяция на загриженост за съдбата на българския контингент в Ирак. Ако обаче Първанов е толкова ангажиран със съдбата на нашите войници, защо просто не използва правомощията си на главнокомандващ, за да ги отзове? Българите чакат вече 8 месеца да чуят кои национални интереси защитават в Ирак нашите войници? Погребението на сержант Димитров е още един повод, по който Първанов може да ги изброи.

Най-отблъскващото в сценария обаче не е президентската демагогия, с която публиката у нас свикна, а елементите на холивудски съспенс, представящи Първанов като екшънгерой. Според шефа на Националната служба за охрана генерал Владимиров, президентският кортеж бил обстрелван в продължение на една минута с автоматично оръжие от неизвестни лица, но - о, чудо!- държавният глава отървал кожата. За да обясни отсъствието на каквито и да било следи от подобно събитие, Владимиров прибягва до похватите на магическия реализъм. "Въпреки, че бронираният джип "Шевролет", в който пътуваше президентът беше уцелен, впоследствие при огледа установихме, че няма дори драскотини по колата. Нападателите са избягали, въпреки че атаката е била добре организирана", казва генералът.

Досега подобни паранормални явления се случваха само с Бойко Борисов.
Как да си обясним твърдението, че по колата е бил изстрелян откос, без да остави по нея дори драскотина, освен с някакви чудодейни свойства на иракските муниции? Версията за чудо обяснява и защо поляците не са разбрали, че Първанов е станал жертва на покушение. "Не е имало никакви директни атаки, насочени срещу конвоя на Първанов, съобщи полският ген. Биенек.

Има и други аномалии, които, ако не са резултат от чудо, могат да се обяснят само с невежеството на сценаристите за реалната обстановка в Ирак. Първо, онези, които стрелят в Ирак, не са неизвестни и обикновено не бягат, особено ако добре са планирали атаката си. Новината, че иракските партизани са обстрелвали кортеж и не са улучили никого, е сензация. Те са доста добри стрелци. Второ, какви са тези мерки за сигурност, които са оставили цял кортеж на окупационните сили да се движи из Кербала, столицата на садристите? В Ирак се води война. Срещу окупационните сили се бият иракчани от всички етносоциални групи и региони, от "шиитския" град Басра - на юг, през "сунитския" град Фалуджа в централен Ирак, до "кюрдския" Мозул на север. Там непрекъснато се стреля, ежедневно и еженощно. Да не би Първанов просто да е чул изстрели и да е решил, че някой иска да застреля него самия?

На държавния глава и неговите съветници трябва да им стане ясно едно. Нимбата на жертва около Първановата глава не засенчи факта, че в нощта на 25 срещу 26 април останалите живи български войници са били подложени на ракетен обстрел. Истински, не блуждаещ, насочен към тяхната база. Първанов дължи обяснение защо българският контингент е превърнат в мишена на иракските въстаници.
Тарикатщините на социаллиберала Първанов и неговото протеже Станишев, които започнаха със словесни пируети около унищожаването на ракетите СС-23, Скът и Фрог и минаха през увъртанията около затварянето на III и IV блок на АЕЦ Козлодуй, с въвличането на България в иракската война, придобиха мирис на пушечно месо. Те струват човешки живот, поради което не могат да бъдат игнорирани дори от най-снизходителните им привърженици. Истината е проста- на България е нужна автентична, социалистическа партия от европейски тип, а не камарила от гузни комунисти, реформирани в социаллиберали
Магдалена Ташева
в-к Монитор”, 27 април 2004г.