Вероятно по-възрастните читатели ще познаят в заглавието любимия девиз (След 9 септември 1944г.) на знаменития факир мистер Сенко. И понеже в повечето случаи илюзионистите мълчат за това как правят своите фокуси, ние - простосмъртните - може само да предполагаме, каква е истината за илюзията.

Когато няма факти,обикновено си служим с предположения! Нали така?

Предполага се, че точно сега, когато десницата е рухнала, най-доброто което може да бъде направено е …мълчанието. Не сме сигурни, но предполагаме, че друго лекарство в момента няма. И на местно, и на национално ниво, съответните лидери би трябвало да получат глътка въздух във вид на достатъчно време за сравнително дискретни разговори, преговори, договорки, уговорки и т.н. Поне така мислят повечето добронамерени хора. Най-лесната работа е да се размахват репортерски касетофони с въпроси от рода на “Как ще коментирате изказването на …”. И какво след коментарите - нима не знаем от години кой кого мрази и с кого в дясно е в комбина.

Очевидно е! Този път мълчанието е … живот.

За съжаление оказва се, че даже при сегашната смъртна опасност СДС-Варна не е пощадена от частно-егоистични интриги. Фокусът е прозрачен и въобще не е от класата на мистер Сенко. Факт е, че въпреки гласа на разума Христо Кирчев продължава да опитва ескалация на вътрешнопартийното напрежение. Обикаля редакциите на варненските медии и инициира журналистически материали срещу свой колега - син депутат (Димитър Димитров), без изобщо да се притеснява от… последиците.

Не му е сега времето за фокуси!

Най-лесната работа е да бъде питан самият Кирчев.За никого в морската столица не е тайна , че приносът на Христо Кирчев (който беше председател на предизборния щаб на СДС-Варна) в кампанията за евродепутати може да бъде намерен само след … много старателно търсене с много (ама много) силна лупа.

Ще го напиша втори път, пък дано бъда разбран! Не му е сега времето за фокуси! Ако на СДС му е писано да умре, то нека краят да бъде посрещнат с достойнство. Ако има някакъв шанс за живот(колкото и да е малък), нека поне да не се пречи.



Антон Луков