Ракът на щитовидната жлеза и неврологичните заболявания бяха обикновено явление в заразените от чернобилската експлозия зони в Украйна, Русия и Беларус. Сега към тях се прибавят ракът на млечната жлеза, катарактите, депресиите...

В Украйна продължителността на живота след катастрофата падна с 4% при мъжете и с 1,5% при жените, а в самия район на Чернобил е още по-лошо. Това разкрива Анатолий Романенко, бивш министър на здравеопазването. Сега средната продължителност на живота при мъжете е 65 г., а при жените 69.

Най-засегнатите от последиците от експлозията на реактора са “ликвидаторите”, онези близо 600 000 души от съветските републики, използвани, за да изчистят радиоактивните отпадъци и да построят “саркофага” около авариралия реактор. Според Медицинския научен център за радиациите в Киев, който неотдавна бе посетен от група журналисти, “смъртността при украинските “ликвидатори” е скочила шест пъти за периода 1988-2002 г. – от 1,95 на 1000 на 11,7 на 1000 души.

Бившият “ликвидатор” Пьотр се движи с мъка по коридорите на диспансера. Той е на 64 г., но изглежда с поне 10 повече и страда от възпаление на ставите, от сърце и главоболие. Много от приятелите ми вече са мъртви, отбелязва той. Според министъра за спешните ситуации на Украйна Володимир Холоша 94% от все още живите украински “ликвидатори” страдат от различни болести, а 65 000 от тях са инвалиди. Засегнато е и цялото население.

През последните шест години смъртността вследствие на сърдечно-съдови и респираторни заболявания и болести на храносмилателната и ендокринната система се е удвоила. Елена, която е на 52 г., ходи редовно на консултации в киевския център. Тя има “неврологични страдания”, а децата й са с “проблеми на кръвоносната система”. От другата страна на границата в Центъра за клинична диагностика на руския град Брянск заключенията са същите и безпокойството расте.

И наистина, след 20 г. се увеличават някои болести като рак на гърдата и катарактите, разтревожен е главният лекар на клиниката Анатолий Прохин. В заразената зона, уточнява неговият заместник, д-р Владимир Дорошенко, смъртността е път и половина по-висока отколкото в останалата част на окръг Брянск. От 1992 до 1999 г., добавя той, случаите на рак на щитовидната жлеза при децата от заразените зони са от 20 до 30 пъти повече отколкото в останалата част на Русия.

Колкото до катарактите (очното перде) увеличението им е от 30 – 40% на година. В самата заразена зона, в района на Гордеевка специалистът по вътрешна дозиметрия от Френския институт за радиационна защита и ядрена сигурност Жан-Рене Журден наблюдава 50 деца. С помощта на специално оборудван минибус той изучава при тези деца съотношението на целзий и предразположението към катаракти и сърдечно-съдови смущения (аритмия). Въпреки реалното състояние на нещата, оплакват се руските и украинските лекари, Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) омаловажава броя на жертвите.

Според Анатолий Романенко тя брои само болестите, дължащи се на облъчването. Но ние сме задължени да вземем предвид факторите, които съпътстват последиците от катастрофата (стрес, нарушени хранителни навици, липса на качествена храна...). Димитри Базика признава, че не е в състояние да даде категоричен отговор: Не можем да твърдим, че някой е умрял от радиацията. Може само да се каже, че лицето е починало от сърдечно-съдови болести. Възможно - последица от Чернобил, а може би от тютюна или алкохола.

БГНЕС