България не веднъж през най-новата си история е била управлявана от популисти.
И все по един начин - “со кротце, со благо и со малко (или малко повече) кютек”.
По принцип всичко е ясно! Било е преживяно от нас, от бащите ни или от техните бащи.
Просто в България всяко поколение има право на своя глупост.

Само не ми е ясно профанизацията на политическия живот у нас, съзнателно провеждано, дългосрочно мероприятие ли е или просто ние сме си такива?

По време на криза англичаните си избират Чърчил, французите Де Гол, американците Рейгън, а ние… поредния човек от народа. През вековете другите народи пренасяли факелът на знанието, а ние… бай-Тошовия пролетарски каскет.

Мине не мине някое десетилетие и току коронясаме поредната умна глава с този символ на правешката интелектуална мощ. Накрая, естествено, всички се чудим как все става така, че онзи с каскета (Бай Тошовия пролетарски каскет) е скроил шапката на… всички.

На това някои му викат народопсихология, други предпочитат да говорят за исторически карък, трети подозират шайката дърти комунистически ченгета киснеща в софийски ресторант, четвърти са готови да се закълнат, че всъщност шайката от дърти комунистически ченгета дерибейства във Виена и т.н.

И вероятно всички ще се окажат прави.
Тук и сега, предели за профанизацията на политическия живот в България наистина няма.
До пълното тържество на “Идиокрацията”* остава само една крачка.
Нека да й се насладим!
Антон Луков

“Идиокрация”*- американски филм, който си заслужава да бъде гледан.