- Има ли вероятност да мине идеята за осемпроцентова бариера?
- Очевидно в Народното събрание има различни настроения, които се основават навярно и на европейски практики. Известно е, че в някои от европейските страни подходът при определяне на бариерата за избиране на представители в Европейския парламент е един, в националните парламенти е друг. Но моето лично мнение е, че днес да се отиде към вдигане на бариерата за националното ни събрание на осем процента би било грешка по три причини.

Първо – в очите на широката публика това така или иначе ще изглежда като репресивно действие към някои коалиции. Като казвам някои коалиции, очевидно става дума за възможния, или разпадащия се съюз между СДС и ДСБ. Все едно, това е техен въпрос докъде и как ще стигнат в диалога помежду си. Никой няма интерес от такава стъпка освен те самите, защото такова действие, възприето като репресивно към тях, ще бъде в тяхна полза.

Аз не го казвам като човек, който им мисли лошото. Напротив - винаги съм казвал, че България се нуждае от адекватна силна десница. В България за традиционна десница днес можем да говорим днес само в лицето на СДС. Така че предприемайки една такава стъпка, тя ще бъде възприета по този начин. Това ще катализира, ще мобилизира…

- Десен протестен вот?
- И десен протестен вот.

- По модела на Симеон Сакскобургготски, който като не успя да получи право да се кандидатира за президент, генерира вълна на практика в своя полза?
- В общи линии, въпреки че аз не бих правил пряка аналогия между двете събития, но така или иначе така ще бъде възприето от широката публика и каквито и обяснения да се дават с европейските практики, със стремежа да се изчисти в добрия смисъл на думата политическото пространство, те нито ще бъдат чути, нито ще бъдат разбрани.

На второ място такава стъпка буквално в навечерието на изборите, такава генерална промяна в правилата не мисля, че ще е коректно от страна на едно управляващо мнозинство. Което и да е то. Тук въпросът е принципен. Тук не става дума за някои промени, които са продиктувани от обществени нагласи, настроения, очаквания или обществени интереси. А тук става дума за генерална промяна в правилата и за невъзможност да се търси конфигурация, която да даде резултат за едни или други политически сили.

- Но предложението не идва от мнозинството. То идва от опозиционна партия.
- Аз не казвам откъде идва предложението. Аз казвам, че би било некоректно от страна на едно управляващо мнозинство да излезе с такава стъпка. Разбира се, че има аргументите кой е вреден за държавата, кой колко е бил вреден, когато е бил на власт, кой какво отношение имал. Тези въпроси също не бива да бъдат избягвани. Но да бъдат решавани по този начин, не мисля, че е добър жест. Откъде идва това предложение? То идва от странен политически субект (Яне Янев, бел. ред.), от странна личност, която трудно може да бъде коментирана в рамките на един сериозен разговор.

- Защо да е странна? Тя събира гласове.
- Вероятно ще събере гласове. Тук естествено възниква въпросът кой има интерес такъв тип партии да съберат гласове, защото очевидно е, че лицето е говорител на едни или други тези.

- На чии тези е говорител?
- Трудно ми е да кажа днес на чии тези е говорител, но има едно странно съвпадение между някои действия и някои анонси, правени от г-н Янев.

- Действия на какво?
- Действия на определени институции.

- На ДАНС ли?
- Аз няма да коментирам. Не е моя работа. Но, че някой има интерес да внесе г-н Янев в парламента, това също мисля, че е вън от съмнение.

- Какъв интерес би могъл да има ДАНС?
- Е, вие считате, че е ДАНС. Аз не мога да кажа дали е ДАНС или не е.

- А кой тогава? Каква институция? Президентската?
- Няма да можем да стигнем до отговор. Очевидно не е президентската. Това е несериозно.

- Те институциите са конкретни.
- Да, институциите са конкретни. Това, което казвам, също е достатъчно конкретно, но не бих се наел да влизам в детайли и подробности. Според мен при такъв тип разсъждения всеки може да си направи своя анализ и своите изводи.

- В интерес на истината има ли логика Държавна агенция за национална сигурност да иска да има политическо представителство в парламента?
- Не. Аз считам, че това е абсурдно.

- А тогава с каква институция се прави връзката?
- Аз пак казвам – всеки е достатъчно грамотен и би могъл да си направи своя анализ и съответните изводи. Аз не съм този, който ще разсъждава нито от името на институциите, нито от името на обществото.

- Тук обаче малко се отклонихме. Няма смисъл да правим такова отклонение. Въпросът е в принципа. Вашите аргументи против осемпроцентова бариера като че ли…
- Аз казвам моите лични аргументи.

- Личните ви аргументи. Вашите лични аргументи като че ли се различават от аргументите „против”, изразени от президента Първанов.
- Какво странно има в това?

- Не, няма странно. Въпросът е да очертаем разликите. И двата типа аргументи са против.
- Аз не бих търсил непременно разлики и прилики.

- И то не, за да правим противопоставяне, а за да очертаем колко интересна е конфигурацията на аргументите.
- Аз съм далеч от мисълта, че с тези мои кратки разсъждения изчерпвам всички аргументи „за” или „против”. Всеки сериозен политик, когато разсъждава на тази тема, вероятно има какво да добави и в двете посоки – и за осемпроцентовата бариера, и против нея. Защото един от аргументите „за” осемпроцентовата бариера е, че по този начин партии-етикети всъщност ще бъдат декласирани и то по един убедителен, демократичен начин.

Но пак казвам, без да имам претенциите за изчерпателност и по никакъв начин за единственост, мисля, че това са достатъчно сериозни аргументи, които поне трябва да бъдат на нашето внимание тогава, когато взимаме решението.

- Вие подчертахте, че това е Ваше лично мнение. Това в един момент може да се окаже много важно уточнение, тъй като доста сондажи подсказват, че не малко гласове биха подкрепили една такава идея.
- Така е. Влизането в пленарна зала според мен прави много трудно предсказуем резултата.

- Включително и от страна на БСП ще има такива гласове?
- Включително и от страна на БСП. Тези аргументи аз ще ги изложа и пред нашата парламентарна група, разбира се, но в крайна сметка ще се съобразя с решението, което ще вземе групата. Аз не съм самодеец.

- Не са ли респектирани обаче от заканата, да се изразя така, на Георги Първанов, да наложи вето върху закон, който е с осемпроцентова бариера?
- Това във всички случаи е много тежък аргумент сега, защото налагането на вето и връщането в зала всъщност още повече скъсява времето за нормална изборна работа и кампания. Ние така или иначе сме закъснели. Мисля, че това е видно за всички. Като казвам „ние”, нямам предвид БСП.

- Това е целият парламент. Реалистично ли е да се мисли за възможност за референдум?
- Най-малкото не бива да бъде отхвърлено като възможност, защото аз също считам, че при внасянето на такъв въпрос в пленарна зала, трудно би могло отсега да се прогнозира отговорът му.

- Как ще реагира БСП, ако наистина Георги Първанов направи такова предложение?
- Това е въпрос, който трябва да бъде обсъден в групата.

- Защото Станишев категорично се противопоставя, макар и под формата на уточнения, какви условности крият референдумите, заради формулирането на въпросите.
- Това е дълбоко принципен въпрос - как ще бъде формулиран въпросът, с който се отива на референдума.

- Как върви обсъждането на мажоритарния елемент?
- Това също е въпрос, по който няма единодушие в парламента. Някои от политическите партии достатъчно ясно заявиха своите позиции. Поне моето впечатление към днешна дата е, че ако всеки един от вносителите на законопроекта, свързан с този въпрос и въобще с изборите, твърдо и категорично отстоява внесения си текст до край, няма да стигнем до промяна в системата.

- Т.е., напълно е възможна хипотеза да не се стигне до общо решение?
- Поне не е изключено.

- А това ще бъде сериозна провокация към обещанието на Георги Първанов да предложи референдум?
- Не знам дали трябва да се гледа в този аспект на стремеж за провокиране на президента. Напротив, аз мисля, че този президент е показал изключително висока степен на диалогичност в работата си с две поредни правителства, с два поредни парламента, с две поредни парламентарни мнозинства. Също и Народното събрание е показало стремеж за коректност и взаимна работа с другите институции, в това число и с президентството. Така че да се мисли за някакво съзнателно търсене на решение за провокиране, според мен не е адекватно.

- Обективно може да стане така, че той да бъде изправен пред избор – да си изпълни обещанието или - не. Според Вас решен ли е той да го направи?
- Поне тези години, в които съм имал възможността да работя отблизо с Георги Първанов, ме карат да си мисля, че той, както е диалогичен, както е човек, който е показал, че е готов да прави разумни компромиси тогава, когато това е продиктувано от обществения и националния интерес, така и е достатъчно категоричен, когато е преценил, анализирал и взел определено решение.

- Въпросът за осем или четири процентова бариера, освен въпрос на политическа етика е и въпрос на политическа конфигурация в следващия парламент.
- Това е третата причина, поради която аз мисля, че не е най-добрият ход парламентът да бъде конфигуриран чрез изборната бариера.

- Защо?
- Най-малкото, защото пак казвам, че в такава промяна, наложена в последния момент, според мен не е добър тон, не е добър знак.

- Добрият тон си е добър тон. От гледна точка на конфигурацията обаче осем процента какъв парламент предполага като състав?
- Е, нека не гадаем. Изборите са съвсем близко. Ще имаме възможност да видим и с какъв закон ще влезем в предизборната кампания, и как ще се конфигурира парламентът. А ще имаме възможността, ако бариерата остане четирипроцентова, да направим анализ какво би станало при осемпроцентова бариера, въпреки че трудно може да се счита, че резултатът, който ще има при четири процента бариера непременно ще бъде същият и при осем процента. Защото при осем процента една част от традиционните гласоподаватели на десницата може би биха взели друго решение за гласуване.

- Биха гласували за друга дясна партия?
- Или поне за представяща се за дясна.

- С други думи, при осем процента, вероятността традиционни десни гласоподаватели да дадат вота си за ГЕРБ става много голяма?
- Най-малкото не е изключено. Защото, когато един човек е мотивиран да участва в изборния процес, той ще търси реализация на гласа си. И един интелигентен, разумен човек ще предпочита да материализира „гласа си”, отколкото да го остави под бариерата.

- Кое е по-вероятно да се случи според Вас при осем процента – да се генерира десен протестен вот, който изненадващо да вкара коалицията на СДС и ДСБ в парламента, или да има отлив от традиционни десни гласове, които да направят така, че ГЕРБ да се доближи до абсолютно мнозинство?
- Много зависи какви ще бъдат публичните действия и на ГЕРБ, и на СДС, и на ДСБ. Поне моята прогноза е, че ДСБ ще търси разширяване на коалицията със СДС, включвайки представители на земеделски, а може би и други формации.

- От какво БСП се безпокои повече – от това да има четирипартиен парламент или от това да има пъстър парламент, при който при наличие на друг десен субект, ГЕРБ да бъде в състояние да направи правителство?
- БСП е целенасочена, целепоставена партия. Нашата цел е да спечелим изборите. И мисля, че имаме всички шансове да търсим такъв резултат на изборния процес. БСП не е партията, която ще се стреми към политическо инженерство с цел конфигуриране на определен състав на парламента. Ние имаме своите политически интереси безспорно, но политическото инженерство не е патент на БСП.

- Но тук разсъждаваме. Кой е по-добър вариант – четирипартиен парламент от ГЕРБ, БСП, АТАКА и ДПС или парламент с още политически субекти, които дават възможности по-лесно да бъде съставено правителство?
- България се нуждае от стабилен парламент. Един възможен предсрочен вот, и то в кратък период от време след предстоящите избори, ще бъде много лош за България. Той ще бъде изключително лошо оценен от чуждестранните инвеститори. Няма да бъде добър знак за българската икономика. Политическата нестабилност ще повлияе още повече в условията на тежка финансова и икономическа криза в света като цяло, в Европейския съюз. Така че България преди всичко се нуждае от стабилен парламент и стабилно мнозинство, което да излъчи убедително правителство. Останалото са разсъждения, които всеки от нас има на базата на собствения си или общ анализ.

- Да, но като казвате „убедително правителство” това веднага отваря темата за партньорите. БСП и ГЕРБ в състояние ли са по принцип да съставят коалиционно стабилно правителство?
- Вие съвършено коректно формулирате въпроса - „отваря”, а не „затваря” темата за партньорите. Нека да не бързаме да я затваряме.

- Добре, но пак на нивото на разсъждението – принципно в състояние ли са след формата на дебати, който започна между Борисов и Станаишев?
- Рано е според мен да се говори за конфигуриране на управляващо мнозинство в 41 народно събрание. Според мен такъв тип разсъждения днес са непродуктивни и те по-скоро ще зацапат и без това не дотам чистото политическо пространство в България, отколкото да очертаят възможни алтернативи и възможни решения.

- Ще внесат рационалност. Хората трябва да знаят какво да очакват.
- Хората трябва да знаят какво да търсят и след това какво да очакват.

- И в този смисъл виждате ли платформа, която може да бъде обща за БСП и ГЕРБ?
- Мисля, че хората трябва да знаят какво да търсят. И трябва да търсят стабилност. Трябва да търсят предсказуемост в управлението. Трябва да търсят стабилност в управлението. А тази стабилност и предсказуемост могат да бъдат дадени от БСП и мисля, че тук никой няма съмнение.

- А такава конфигурация - БСП и ГЕРБ стабилна ли би била?
- Ние с Вас общуваме отдавна и както и да зададете въпроса, аз ще отговоря така, както съм решил.

- Въпросът е в друго. Принципно.
- Принципно – „отваряме”, а не „затваряме” темата за партньорите.

- В перспектива на плуралистичното разсъждение за възможност да се събират полюси в управлението - възможно ли е да се случи наистина такова нещо?
- Аз пак казвам – Вие формулирахте въпроса изключително прецизно. „Отваряме”, а не „затваряме” темата.

- Да допуснем, че това е отворена тема за коалиция между БСП и ГЕРБ. Така ли е?
- Въобще темата за партньорите. БСП има своите традиционни партньори. Това са Комунистическата партия на България, Земеделският съюз „Александър Стамболийски”, Движението за социален хуманизъм, партия Български социалдемократи.

- Кое за БСП би означавало изборна загуба?
- Резултат, различен от първото място.

- Ако БСП не е първа политическа сила, но е във властта, това загуба ли ще бъде?
- Нека първо минат изборите и да преценим. Всяка една партия се стреми да участва в управлението на страната и затова участва на избори. Мисля, че по същество, влизайки в едно управление една партия дава своя потенциал – и експертен, и политически, и управленски за доброто на обществото.

- И се счита, че е спечелила на практика основната си цел?
- БСП не е една от партиите в България. БСП е най-голямата, най-солидната, добре организирана. Може би не най-добре организираната, но във всички случаи добре организирана партия, която има свои позиции в местната власт и в националните институции. Така че БСП може и трябва да търси победа на изборите.

- Има ли среди в БСП, които биха изтълкували второ място на БСП, но при евентуално участие на БСП във властта, като победа?
- Сигурно. И това няма да бъде съвсем лишено от логика. Защото, участвайки във властта, ти всъщност си реализирал основната цел, с която си излязъл на изборите.

- За това говорим. А сега има и една хипотеза. Казахте, че не може да има реми. Да поразсъждаваме дали наистина не може. Да допуснем, че ГЕРБ е първа политическа сила на изборите, БСП е втора, но така се случва, че ГЕРБ не е в състояние да състави кабинет и правителство няма. Това не е ли реми?
- Това е много лошо за България. Несъставянето на правителство и отиването на нови избори ще бъде много лошо за България.

- Но ще бъде реми.
- Реми на гърба на народа не знам как може да бъде наречено точно. Затова, когато отиваме до урната да пуснем гласа си, трябва да гласуваме за този, който ще има волята, решимостта и способността за компромис в името на националния интерес, но да състави правителство. А вече чуваме декларации, че ако нямаме абсолютно мнозинство, няма да съставяме правителство.

- Това е ГЕРБ?
- Да. Когато един лидер има чувството за самодостатъчност, това е страшно, защото след чувството за самодостатъчност идва чувството за единственост.

- А след чувството за единственост идва мавзолеят?
- Аз за Вас съм прочетена книга, г-н Коритаров. Мисля, че не беше добро решение да сринем мавзолея. Ако беше останал, тогава той може би днес можеше да бъде показван на хората не като плашило…

- А като бъдещ дом? Ако ГЕРБ бъде поставен в ситуация да не може да състави правителство, те ще носят вината за провала на парламента, тъй като са най-голяма партия. Това ще даде ли аргументи на ръководството на БСП да твърди, че не е загубило изборите? Говорим за реми на гърба на народа.
- Когато говорим за нещо на гърба на народа, БСП не може да се чувства доволна.

- Но говорим за нещо много специфично. Ако мавзолеят имаше две крила, както навремето в Москва - за Ленин и Сталин, може би щяхме да имаме опция за повече от един лидер, който се чувства самодостатъчен и единствен?
- В България като че ли такива вече са двама-трима.

- Тогава какво трябва да направи една партия със своя лидер, ако загуби изборите?
- Мисля, че поне в момента такъв въпрос не стои пред БСП.

- Ако БСП загуби изборите, Станишев трябва ли да си ходи?
- Ние сме в края на един много тежък мандат, но мандат със сериозни резултати, постигнати от правителството на Сергей Станишев. Резултати – добри в социалната сфера, с ясното съзнание, че пенсиите са ниски, но трябва да знаем от каква база тръгвахме. Това е първото правителство, което в рамките на един мандат увеличава пенсиите с около 80%.

Безработицата, заетостта, пълноправното членство в Европейския съюз – това са все резултати на това правителство, но така или иначе поради огромните очаквания, а бих казал и поради огромните потребности на обществото, като че ли ще има и един негативен вот. Всеки един мандат, в една или друга степен, води до негативен вот. Към това трябва да добавя световната финансова и икономическа криза, която е привнесена в България. И мисля, че зрелите, разумните, трезво мислещите хора трябва да отчетат факта, че малка България всъщност успя да запази една много стабилна финансова система.

Ние виждаме какво стана и в Румъния и в Унгария и в Чехия. Но така или иначе едно управление генерира и негативен вот и мисля, че от днес да се размахват такъв тип твърдения е контрапродуктивно за една партия, която иска да отиде консолидирана и мотивирана на изборите.

- Едва ли един принципен отговор би разколебал консолидацията на една партия. Напротив – това би могло да я мобилизира. Затова Ви питам каква е принципната формула?
- Който търси решаване на лидерски въпрос, какъвто, още веднъж подчертавам, пред БСП днес не стои, с оглед на един или друг изборен резултат, според мен работи против интересите на БСП и против възможен добър изборен резултат на БСП.

- Възможна ли е хипотеза след изборите този въпрос да бъде поставен?
- Мисля, че отговорих достатъчно ясно.

- Не, не е ясно. Важно е да се отговори така, че избирателите не само на БСП, а въобще хората да разберат модела на търсене на отговорност.
- Тичането пред вятъра за мен винаги е било непонятно. Защо трябва ние да търсим отговори на незададени въпроси?

- Нали го задавам?
- Вие го задавате. Направете си Вашия анализ. Аз Ви казах, че който в БСП днес се впуска в такива разсъждения, работи против БСП и против изборния резултат. Това е контрапродуктивно.

- А, ако ГЕРБ загуби изборите, при тях по-сложно ли е с отговорността?
- Не, то при тях е ясно – „ние се събрахме и аз реших”.

- Една партия, която има и формален и неформален лидер някак си е много по-гарантирана.
- Тази шизофренна ситуация е проблем на ГЕРБ. Много се надявам да не стане проблем на българското общество.

- А защо БСП не е приела такава формула? Тя, между другото, е много удобна.
- За кого?

- За партията.
- Или за неформалния?

- В момента БСП няма ли символичен неформален лидер?
- БСП има лидер. Той е министър-председател на страната. И пак казвам – лидерският въпрос пред БСП днес не стои.

- Обтекаем сте. Или, защото имате планове или, защото се безпокоите.
- Вие сте твърде зорък. Виждате неща, каквито не съществуват.
Георги Коритаров
Vsekiden.com