Реакциите след посещението на Сергей Станишев във Варна са изненадващо истерични.
Защо?
Да не би да е спорен отговора на въпроса „Кой управлява морската столица“?

Понеже, каквото и да си говорим, отговорност за дейността в община Варна носи кметът.
И никой друг. Кметът, например, си назначи за зам.-кмет комунистически динозавър от ерата на „Великия ръководител“ Ким Ир-сен.
И никой гък не каза.

Истината е, че ако градът е в упадък никой друг не е пряко виновен освен Кирил Йорданов!
И хората прекрасно знаят това. Нищо, че никой не обърна внимание на фактa как един ден преди да освиркат Бойко Борисов в зала „Арена“, голяма част от публиката в Двореца на културата и спорта освирка поздравителния адрес на Кирил Йорданов за фолклорен ансамбъл „Филип Кутев“.

До тук историята изглежда горе долу в нормален вид. Идва във Варна един политически лидер (Сергей Станишев) и започва да критикува властта във Варна.
Прагматичният поглед върху събитието би определил тази критика даже като... услуга за Кирил Йорданов. От най-високо място се посочват други виновни (и отговорни) за унизителното състояние на Варна. В случая ГЕРБ.

Кирил Йорданов обаче нямаше да е Кирил Йорданов, ако допусне подобно публично игнориране на неговите едва ли не семейни права върху властта. Все едно Ким-незнам-кой-си да допусне някой в Северна Корея да обясни, че има следващ Ким, който се гласи за нов Капо.
Затова не закъсня истеричната реакция срещу тандема Станишев - Гуцанов.
Това, което изкара от шортите Йорданов и чакалите му, бе, че ги игнорираха като властови фактор. Нали се сещате – в момента, в който някой каже, че Павел Димитров е кмет в сянка, има опасност всички... да повярват. Затова и сме свидетели на най-естествената реакция – систематично се обяснява как всички са лоши. И как никой не е достоен. И как Варна не може да излъчи достоен заместник и прочее дивотии.

Така спорът (ако изобщо има такъв) придобива съвсем друга посока.
Никой не се интересува от реалното състояние на града и гражданите му – всички погледи са вперени в някакви династични битки, които на всичкото отгоре НЕ съществуват.

На последните местни избори моделът Варна* се възпроизведе! Дали това се харесва на някой или не се харесва, няма никакво значение.
Кирил Йорданов си царува, градът се загробва, и толкова!
Нищо кой знае какво ново не се случва.
В момента, в който местните ГЕРБ-ери проявят малко по-открити претенции за по-голямо парче от властта, ставаме свидетели на абсолютно същата истерична ревност и шизофренични реакции. Не че на Павел Димитров и компания не им се иска, просто към днешна дата такива са реалностите.

И все пак, остава открит отговора на един любопитен въпрос!
Случайно ли тандемът Станишев - Гуцанов оспори величието на паун номер 1 във Варна?
В прав текст да заявиш, че опашката на Павел Димитров е по-красива... това направо си е кощунство.
Ако такава им е била стратегията и „грешката“ е в кавички, тогава просто трябва да калкулират ползите и загубите от упражнението.
Ако обаче грешката е без кавички и тези най-отговорни сред другарите наистина мислят това, което говорят, тогава Господ да им е на помощ.
Антон Луков

*“Моделът “Варна” - Особено успешна олигархо-ченгеджииска форма на паразитиране, наложила се Варна след 1999 г. Важно е да се отбележи една много характерна черта - патологичната обремененост с пост-съветски, панславистки и великоруски черти, на мафиотската Купола представляваща модела “Варна”.
Едва ли са много местата по света, където можем да наблюдаваме в толкова изчистен вид истинска примитивна КЛЕПТОКРАЦИЯ в действие. Нещо като реалния социализъм в действие … но наистина реален! Сбъднатият сън на комуниста! Днес и сега!Краде се нагло,безнаказано и повсеместно. Куполата е под могъща закрила от проверени през годините приятелски връзки, ,финансови зависимости, информационна осигуреност и не на последно място общи идеологически пристрастия. Някой от тези връзки вече са семейни и се превръщат в родови.
На практика лицето на модела “Варна” Кирил Йорданов е недосегаем.Той вече е над групировката ТИМ и във Варна не съществува властови, икономически или силов ресурс съпоставим с неговия.
И въпреки всичко!Може да звучи парадоксално но същността на моделът “Варна” не са печалбите, ако и те да са крупни.Те са по –скоро следствие.
Моделът “Варна” обслужва руски геополитически интереси и стратегически нужди, различни( често и противоположни на) от Евро-атлантическта ориентация на Република България.
Докато този най-ревниво пазен в тайнственост аспект от същността на моделът “Варна”, не бъде осмислен сериозно и възприет от обществеността с необходимото внимание, предпазната мрежа от мафиотски олигархо-ченгеджииски връзки ще успява да се справи безпроблемно с предизвикателствата на неукрепналата българска демокрация./bel4ev1959.blog.bg, 07.02.2010”