Видях аз щастието беше 100, 150 кила – изпяха Контрол в края на миналия век. През 480 година преди Новата ера пък 300 спартанци, 700 теспийци и 400 тиванци успяха озорят “сганта на Ксеркса” при Термопилите. Преди броени месеци окончателно изгубихме 220 000 000 евро по ФАР, а според Дъглас Адамс (1952-2001) универсалният отговор на Големия въпрос е 42.

Вероятно затова сме измислили числата – за да се ориентираме по-лесно и да търсим по-успешно отговорите на някои въпроси, които неизбежно си задаваме. Не всеки - естествено - се справя с еднаква лекота, щом се опре до числа. Признавам си, че аз лесно се обърквам, затова ми е трудно да скрия възхищението си от онези факири, които успяват майсторски да си играят с тях.

10 000 - 15 000 души са необходими, за да поемат след изборите бъдещото управление на България, авторитетно установи например депутатът от СДС Христо Кирчев. С което даде нагледен пример за висш държавнически пилотаж, завидна способност за брилянтни експертни оценки и безценен талант да прозира в бъдещето. Както и за завиден кураж, защото направи изявлението си от позицията на представител на партия, броят на чиито членове - заради блестящо и мъдро поведение през годините - днес е сведен на по-малко от 8 000 души.

Колко време и по какъв метод е правил своите съдбоносни за Татковината изчисления Христо Кирчев – това вероятно си го знае единствено самият той. Къде и как възнамерява да търси тези 10 - 15 000 бъдещи управленци – като Диоген с фенера ли или чрез обяви във вестниците – отговорът на този въпрос също не е известен… засега.
Сигурно е само, че самият Кирчев без съмнение вижда лично себе си някъде в челото на тази група. Което пък идва за пореден път да покаже, че отърсването от стари муцуни се оказва далеч по-голямо изпитание за българската десница, отколкото търсенето на нови лица.

Колкото и да се напъва новоизбраният, млад и вдъхващ някакви надежди лидер на СДС да обяснява, че стремежът е вече да бъдат предлагани реални политики и разумни решения на конкретни проблеми, за да бъде върнато доверието на обществото към политическата сила, винаги ще се намерят изпреварващи мисълта езици като този на господин Кирчев, които ще се захванат - и то публично - с балканско-бакалски сметки и ще тръгнат да ни убеждават не само, че “кадрите решават всичко”, но че и всичко може да бъде решено тъкмо от 10 - 15 000 (по подразбиране подбрани по техни критерии) кадри.

Вече започвам да си мисля, че един такъв “мъдрец” да се усети, че му е дошло времето да си почине, това би донесло много повече полза и би върнало значително повече доверие в СДС, отколкото ако утре някой като Христо Кирчев ни представи списък с вече открити поне 100 - 150 “надеждни” кадри за бъдещо управление (което я ще се състои, я не) след предстоящите избори.

Времето за приказки на едро отдавна е отминало. Днес българските граждани сме изправени пред лавина от съвсем реални и осезаеми проблеми, които – както става все по-очевидно – сегашните управляващи не просто не са в състояние да решат, но даже успяват и да задълбочават от време на време. Подобна ситуация със сигурност дава шансове на опозицията. Стига само тя да намери начина да ги използва разумно и отговорно, а не да пуска свои “видни” представители да разгръщат под носовете ни омазаните странички на съмнителните си халваджийски тефтери и велемъдро да ни обясняват с колко хора възнамеряват да управляват, ако им дойде сгода, вместо как точно имат намерение да го правят.
Жоро Георгиев