През изтеклата седмица медийното пространство бе взривено от скандал с варненски магистрати и полицейски служители. Главният прокурор на републиката Борис Велчев внесе искане пред Висшия съдебен съвет за снемане имунитета на двама варненски прокурори, като твърдо заяви, че има сериозни доказателства срещу тях. На 7 март 2006 г. при извършване на процесуално–следствено действие полицейски дознател от Варненското четвърто РПУ е нанесъл телесна повреда на арестант, който се оказа, че има и сериозни здравословни проблеми – страда от болест на Бехтерев. Тепихът на изблика на „юмручно правосъдие” е служебен кабинет в сградата на Окръжна следствена служба – Варна. Публиката - недоумяващите очи на адвоката на задържания. Отупаният арестант незабавно подал жалба до Военна прокуратура. Според ВКП прокурорите Карен Бейлерян и Тони Томов се опитали да въздействат на адвокатката и неин близък да свидетелства така, че дознателят да няма проблеми с правосъдието и да бъде осуетено спрямо него наказателното преследване.

Паралелно с изказването на главния прокурор от магистратската си обител двамата прокурори демонстративно заявиха, че не са отправяли брутални заплахи срещу адвокатката и нейния клиент, не са имали намерение да потулват случая и не са очаквали издигане в прокурорската йерархия като благодарност за помощта. Това обаче го твърдят само те!

След скандализирането на обществеността в битката се включиха и началниците на прокурорите и дознателя. Въпреки образуваното следствено дело Бейлерян и Томов остават командировани в Окръжна прокуратура. Владимиров все още е дознател. „При нас вътрешна проверка по случая с дознател Николай Владимиров за побой не е извършвана, заяви за репортер на “Черноморие” пресаташето на ОДП – Варна, Калинка Пенчева. Няма разпореждане на военния прокурор за отстраняване на дознателя Николай Владимиров от работа до приключване на следственото дело, заявява шефът на IV РПУ Димитър Димитров. „Всички дознатели от IV РПУ участват под някаква форма в този процес – или като обвиняеми, или като свидетели. Ако някой се разпореди да ги махна, аз просто няма да има как да работя”, уточнява Димитров.

Общественото мнение трябваше да разбере, че независимо от усилията на главния прокурор статуквото за момента се запазва същото: дознателят побойник продължава да разследва, прокурорите медиатори продължават да правораздават. Защото според полицейския началник в Четвърто РПУ – Варна, всички дознатели участвали под някаква форма в този процес – или като обвиняеми, или като...СВИДЕТЕЛИ?! Затруднихме се в разгадаването на сложната началническо-полицейската мисъл. Никой не ви пита защо са на работа свидетелите по въпросния процес?! Резонно е обществеността да се интересува къде е и с какво се занимава дознателят Николай Владимиров, който е и обвиняем по наказателно дело от общ характер във Военен съд – Варна. Кои са свидетелите и какво са свидетелствали е работа на съда. Та от цялата работа излезе, че обвиненият в престъпление дознател си разследва. Защото, ако го махнели, как щяла да работи полицията?! Не му е лесна работата на този дознател – цялата полиция на неговите плещи е легнала.

Странностите продължават. От официалното становище на Областна дирекция „Полиция” не стана ясно и как така „вътрешна проверка не е извършвана”. При съдебното дело във Военния съд на нас ни се изясни, че военен прокурор е възложил извършването на проверка по случая с бития арестант на началника на същото Четвърто РПУ. А там проверка е извършвал служителят от същото управление Атанас Попов. Независимо че в полицейската версия „вътрешна проверка не е извършвана”. Трудни гатанки. Проверка е извършвана от служител на полицията, но според официалната версия „вътрешна проверка” не е извършвана?!

Апелативният прокурор Лъчезар Добрилов също се включи чрез нарочно следобедно петъчно интервю в „осветляването” на проблемите. Въпреки следственото дело Бейлерян и Томов остават командировани в Окръжна прокуратура - Варна. На въпроса имат ли прокурорите от Районна прокуратура – Варна, Карен Бейлерян и Тони Томов рангове на прокурори от Окръжна прокуратура, апелативният прокурор с дългогодишен професионален опит и страст към спорта срита яростно топката в трасето на неговия подчинен – окръжния прокурор. „Това ще се установи при проверката. Но този въпрос трябва да го зададете на окръжния прокурор Пламен Иванов или на прокурорите от инспектората, които ще дойдат следващата седмица.”
От отговора стана ясно, че във Варна ще пристигнат прокурори от инспектората на Върховната касационна прокуратура, които ще нищят прокурорските дела и документи на варненските прокурори. Да им пожелаем успех! Ще има доста да се трудят, ако имат желание да извадят истината на бял свят. Предполагаме, че няма да се затруднят особено с броя и обема на актовете, написани лично от апелативния прокурор на Варна.

Последното не е заяждане, но все таки повечето ръководители на институции понякога казват с няколко думи каква планина от тежести и отговорности са преодолели. Но рядко ръководители на прокуратурата. Както бе казал преди време един главен прокурор – в прокуратурата има принцип на единоначалието. Всеки прокурор има началник. На всички началник е главният прокурор. А над него е само небето. Вероятно, ръководейки се от тази максима, повечето от ръководителите на прокуратурата никога не споделят с обществеността докъде са стигнали в своята работа. Не говорим за „висящи производства”.

Старият трик с карамболирането на отговорността събуди съмнение. Та как така аджеба апелативният прокурор подписва заповед за командироване в Окръжна прокуратура на ценните спецове, а отговорността се прехвърля на подчинения, сиреч окръжния прокурор Пламен Иванов. Смело засилен бумеранг, който се връща при този, който го е захвърлил. С нашата неопитност в сложните хватки от административната йерархия се наложи да се консултираме с адвокат от кариерата. Анализът и оценката от законова гледна точка бе направен, но юристът помоли да запазим самоличността му. Обяснимо, след като дори в сагата с прокурорите Бейлерян и Томов сме свидетели на размерите на опитите за манипулация на общественото мнение по въпроса коя и каква е адвокатката, която е дръзнала да свидетелства против прокурори и ченгета. Опити за дискредитиране на дамата.

„Пълзящото отмъщение”, което е в ход. Вярно ли е, че братът на дознателяь обвинен в насилие, е прокурор от Районна прокуратура – Варна? А татко им бил шофьор на господин Добрилов, пардон шофьор в Апелативната прокуратура. Да, наистина се заблудихме, не бил персонален шофьор на апелативния прокурор. Простете, но обичайно виждаме шофьора да вози г-н Добрилов. Лошо няма. Съдба, но вярно ли е, че братчето е подало сигнал до окръжния прокурор срещу адвокатката, която свидетелства срещу брата дознател? Ако е вярно може би е случайно и няма нищо общо?!

При разясняване на казуса с командироването в Окръжната прокуратура на двамата прокурори се повдигна овехтялата завеса и блесна истината. А отговорът е в правните основания за командироване на магистрати съгласно Закона за съдебната власт. За зла участ (на кого ли?) в чл. 120 от закона пише „При служебна необходимост апелативните прокурори и окръжните прокурори - за своите райони, и главният прокурор - за цялата страна, могат да командироват прокурори при условията на чл. 55, 62, 70, 78, 83 и 94.” В случая конкретното основание е в чл. 62 от същия закон. „Когато длъжността на съдия от окръжен съд не е заета или съдия е възпрепятстван да изпълнява длъжността си, както и по други законни причини, и не може да бъде заместен от друг съдия от същия съд, председателят на апелативния съд може да командирова на негово място съдия от апелативния съд, от друг окръжен съд или съдия от районен съд с ранг на съдия от окръжен съд от съдебния район на апелативния съд. Според специалисти аналогична е ситуацията и при командироването на прокурори. Поради тази причина репортер на “Черноморие” зададе въпроса на г-н Лъчезар Добрилов имат ли прокурорите от Районна прокуратура – Варна, Карен Бейлерян и Тони Томов рангове на прокурори от Окръжна прокуратура? Последва невероятният отговор на апелативния прокурор, което бе не особено успешен опит за измъкване от ситуацията. Та нали окръжният прокурор е подчинен на апелативния прокурор. Можеше и г-н Добрилов да го препита. Все пак наченахме третото хилядолетие след Христа и има модерни технологии за комуникация. Мобилни връзки. Така и не получихме пряк отговор на въпроса с какъв ранг са прокурорите Бейлерян и Томов. Ами ако нямат задължителните от Закона за съдебната власт рангове на прокурори от Окръжна прокуратура? Кой и кога е следвало да изясни този проблем? Логичният отговор е това да бъде административният ръководител, който е подписал заповедта. Преди да издаде заповедите. Защо за това обстоятелство трябвало да дадат отговор прокурорите от инспектората на Върховната касационна прокуратура? В края на краищата те не са издавали заповедите за командироване на Бейлерян и Томов. Но един от неписаните принципи на бюрокрацията е „Елате вчера”. Всъщност командированите „ревизори” наистина могат да се осветлят по проблема с ранговете на Бейлерян и Томов и законно ли е било да бъдат командировани в Окръжна прокуратура. Може да се окаже интересна ситуация. Не по–малък си остава въпросът за моралната страна на проблема.

А по това морално ли е, след като срещу двамата магистрати се води следствено дело в Националната следствена служба, да бъдат командировани като прокурори в Окръжна прокуратура – Варна, отговор може да си даде всеки данъкоплатец. Но не и апелативният прокурор. Били командировани до края на годината, и то много преди да бъде образувано следственото дело. Ами прекратете заповедта за командироване! Никой не Ви пита за отстраняване от длъжност, защото това наистина може да бъде направено само от съда. Питахме Ви дали не следва да се върнат в Районна прокуратура – най-малкото, за да се покаже, че прокуратурата уважава законите като ги спазва. Или какво излиза – като заповядаше Филчев, се изпълняваше веднага, а когато Велчев прави нещо, за да покаже, че в тази страна има закони, не му обръщат внимание. И то кой!
Кучетата си лаят, керванът си върви. Дознателят побойник продължава да разследва, прокурорите медиатори продължават да правораздават. Вероятно, докато влезем в Европейския съюз. До края на годината, както каза г-н Добрилов. А тогава накъде? Е, като му дойде времето, ще мислим.
Кирил Господинов