Българската политическа система се променя, а обществото е все така недоволно от работата на политическите си представители и от основните партии.
Така създаването на собствена политическа идентичност, с която една партия да се приближи повече до избирателите си, започва да изглежда все по-важно. Но три месеца преди деня на вота все повече партии търсят математически формули за да си гарантират участие в следващия парламент.

Десницата е на път да се яви на изборите с две коалиции плюс считаната от някои за дясна партия на Иван Костов. Неспособността на десните да начертаят обща перспектива пред избирателите ката-лизира процеси на фрагментация към цялата политическа система.

Тук СДС имаше важната роля да модерира сближаването на десните около ясни правила. Вместо това председателят на СДС Надежда Михайлова си спечели но-минация за създаване на най-лоша предизборна коалиция. Тя набута СДС в една кошница с партии, които имат толкова подкрепа в национален мащаб, колкото доскоро СДС получаваше само в Пловдив.

Десните партии носят моралната отговорност за това предизборните коалиции да излеждат повече като търг с гласове, отколкото като политически проект. Но десницата дава и единственото изключение в тази тенденция. Това е коалицията Български народен съюз на БЗНС, ССД и ВМРО.

Различното тук е, че между избирателите на трите партии има политическа и светогледна съвместимост. На трите партийни ръководства вероятно няма да се наложи да насочват енергия за потушаване на вътрешни спорове. Затова коалицията има добра основа за растеж, ако отправя качествени послания. Този потенциал обаче засега не се пълни с политически позиции. Пасивността на инак успешната на вид дясна формула може да й изиграе неприятна шега на 25 юни.
Последните сигнали от дясно са, че е възможно обединение между ОДС и Български народен съюз.

Това обаче би било против логиката на развитие на дясното пространство. След като повече от 2 г. лидерите разделяха десните избиратели, днес те трудно могат да изглеждат истински в говоренето си за партньорство и обща дясна коалиция.
Нещо повече, явяването на избори заедно с летящото към земята ОДС много бързо ще намали потенциала на коалицията между ССД, БЗНС и ВМРО. Сдружаването им би пренесло конфликтите от софийската дясна коалиция в следващия парламент. А стоящите в политическия ъгъл ДСБ ще получат по-висока политическа разпознаваемост.

Лявото също не дава добри примери в полза на предизор-ното коалиране. БСП, която традиционно се опитва да натъпче всички лявоцентристко под една шапка, този път има повече проблеми, отколкото вероятно е очаквала. Опитът за събиране на социалисти, откровени комунисти и социалдемократи в едни и същи листи превръща "Коалиция за България" в политическа гротеска.

Трудно е да си представим, как антиновски настроените комунисти и социалистите с по-умерени виждания ще говорят без да се скарат по теми за външната политика, Ирак, партньорството със САЩ и ЕС.
Явно левицата ще трябва да каже твърде много лъжи на избирателите си в изборната кампания.

Най-вълнуваща за медиите коалиционна тематика обаче се върти около това как НДСВ, ДПС и Новото време ще се явят на изборите. ДПС и Новото време започнаха да говорят за общи листи. Поставя се цел - победа на изборите. Изглежда примамливо, но е изключително погрешно и може да изиграе лоша шега и на трите партии.

Защо?
Като основен аргумент за предизборно коалиране се изтъква запазването на Либералния алианс, който прекрати кризата сред управляващите и запази правителството. Тук и трите партии трябва да си дават сметка, че постигнатото споразумение е временна политическа формула,
чийто хоризонт стига до изборния ден.
Влизането на трите партии в предизборна коалиция може да намали желанието на избирателите им да гласуват.

ДПС няма никакъв интерес от коалиция с НДСВ. Хората на Доган имат самочувствието, че могат да преброят електората си. Те не веднъж са заявявали амбиция дори да увеличат присъствието си в следващия парламент. Защо тогава ДПС трябва да поема "политическия риск" да се яви в коалиция в НДСВ и да съобразява посланията си с тези на НДСВ?

Ако ДПС се яви на изборите заедно с НДСВ, ще е малкият партньор и ще изгуби ролята си на политически балансьор, която движението играе от създаването си. А и едва ли иска да отреже пътя си към евентуално партньорство с БСП.
Пред ДПС има и друг проблем. Подписването на договора за ЕС слага край на уникалната роля на движението като пазител на етническия мир и гаранция за политическото представителство на турския етнос.

Ако се запази в този си вариант, ДПС се превръща в политически плевел. Затова и утвърждаването на ДПС като либерална партия е толкова важно за хората на Доган. Те обаче трябва да намерят сами новата си политическа идентичност. Иначе на ДПС предстои да се свие.

Предизборна коалиция с НДСВ не е добър вариант и за "Новото време". То стана разпознаваемо благодарение на позициите си на "вътрешна опозиция на властта".
Които харесват "Новото време", го възприемат като нещо различно от НДСВ и биха го подкрепили тъкмо заради това.

Нововремци се еманци-пираха политически при последната криза и според социолозите си създадоха собствена елек-торална подкрепа.
Но връщането им към НДСВ и влизането им в общи листи ще размие тези граници и практически ще ги унищожи политически.

По-добре да търсят друг партньор или да се явят самостоятелно на изборите.
НДСВ също няма сметка от предизборна коалиция. То успя да обърне негативната тенденция в доверието, нещо, което нито една управляваща партия не бе правила.
Нещо повече, управляващите се утвърждават като единствен сериозен конкурент на БСП и алтернатива на левия проект. Три месеца преди изборите обществото е благосклонно настроено към НДСВ и очаква положителен сигнал от тях. Ако жълтите лидери не отговорят на това очакване, е съвсем възможно да започнат да губят доверие.

Предизвикателство за НДСВ е да наложи собствената си физиономия в центристкото пространство и да остави отворени врати към партньорите си за сле-дизборно сътрудничество.

От всички коалиционни формули засега само една изглежда приемливо.
Затова преди да търсят подкрепа от избирателите на други партии, основните политически играчи трябва да запазят и увеличават собствената си електорал-на подкрепа.

Разликата между принципна предизборна коалиция и търгуване е видима за избирателите и те ще санкционират всяка политическа конструкция, която изглежда нестабилно.

Димитър Аврамов
в-к “24 часа”, 5 април 2005г.