По време на посещението в РДВР–Варна, на вътрешния министър Георги Петканов и на гларусите, накацали по керемидите на РДВР–Варна, им направи впечатление, че ген. Веселин Петров изглеждаше като излязъл от сокоизстисквачка. И приличаше на смлян червен домат. Особеното психическо състояние на шефа на РДВР–Варна, се дължало не само на усещането му, но и на информацията, която имал, че Петканов идва “стопроцентово да го сваля”. До последния момент генералът - любител на лова в Долен чифлик, не знаел какво точно ще му се случи. И почти не повярвал, че и този път е оцелял.
Въпреки че го спука от бъзик, вътрешният министър Георги Петканов и този път го остави да ръководи РДВР-Варна.
В последната минута, твърдят източници на “167 часа Варна”, председателят на БСП - Варна Апостол Димитров се е срещнал с Георги Петканов и дълго и упоително го е убеждавал, че Варна е райско и спокойно място благодарение на ген. Веселин Петров.

Естествено, че не Апостол Димитров е спасил и този път зачервената глава на ген. Веселин Петров, но със сигурност е бил последната капка в чашата, която е натежала.
Малко преди това друг не по-здрав екип също е бистрил как да спаси “благодетеля на РДВР-Варна” ген. Веселин Петров. Поводът този път – измислен твърде помпозно пиарски, е откриването на онко-артцентър по егидата на съпругата на кмета Елена Валеева. Иначе заетият до безбожност главен секретар Бойко Борисов пристига във Варна веднага и според достоверни източници на “167 часа Варна” се спретва спешна и делова среща между Кирил Йорданов, Веселин Петров и него с една точка в дневния ред – как да бъде спасен от сваляне генералът от Сливен.
Тук любопитното е друго. Преди доста време не друг, а именно Кирил Йорданов беше един от хората във варненската власт, които почти не криеха антипатиите си към ген. Веселин Петров. Не друг, а кметът Кирил Йорданов заедно с шефа на “Обществен ред и сигурност” бяха влезли в кабинета на вътрешния министър Георги Петканов. По онова време лично кметът лобираше новият шеф на РДВР – Варна, да се казва Павлин Павлов. И възползвайки се от познанството си и добрите чувства на Петканов към него, откровено режеше главата на ген. Веселин Петров задкулисно.

Номерът на Кирил Йорданов тогава не мина. Докато миналата година, внезапно или не толкова, почти едновременно с афиширането си към една мощна групировка Кирил Йорданов стисна ръка с ген. Веселин Петров, плеснаха и направо се прегърнаха.
Злите езици в РДВР – Варна, довериха на “167 часа Варна”, че ген. Веселин Петров е продал апартамента си в столицата с цел окончателно да се засели във Варна.

Историята помни подобни случаи и с предишната софийска бригада, която така хареса Варна, че тихомълком продължава да се подвизава тук. Всички бедни ченгета, дето живеят единствено от заплатите си, си купиха жилища във Варна и днес работят “на тихия фронт”. Ген. Веселин Петров върви по същите стъпки.
Защо е тази неистова битка на кметския приятелски кръг да запази на поста му ген. Веселин Петров? Какво толкова направи шефът на РДВР-Варна, че трябва да бъде тук за вечни времена, и се използват всякакви маньоври, само и само да коли и беси във варненската вътрешна дирекция? И какво толкова е свършил генералът на червените, за да го пазят така ревностно?

Софийската бригада навремето я държаха тук, за да опъва чадър над определени контрабандни канали и това беше обществена тайна не само сред ехалето, но и сред служителите на РДВР – Варна. Днес какво ли пази ген. Веселин Петров, че е толкова необходим?
Истината е и друга – по време на управлението на ген. Веселин Петров в РДВР – Варна, нито една служба не си позволи да работи по темата корупция в общината, например. Нито една служба не се зарови в далаверите на общинарите. По времето на управлението на ген. Веселин Петров някои мощни групировки си живеят живота в морската столица абсолютно необезпокоявано. Същото правят с червените дойни крави. Как тогава да не оправдаем кметския приятелски кръг, че сън не спи, че ген. Веселин Петров може да си отиде?!

Май месец обаче във Варна се очакват тотални рокади в съдебната власт, които отсега вадят от равновесие кметския отбор. Надали по това време за пореден път ще бъде спасен и ген. Веселин Петров.

Шефовете на Варненския окръжен съд, на апелативния съд, шефовете на апелативната и окръжната прокуратура си отиват. Някои от тях станаха известни единствено с факта, че се подлагаха по всякакъв начин на кметския приятелски корпоративен кръг. И опъваха не само чадър, а направо платнище над зулумите му. Тези рокади ще разтърсят из основи управленското спойствие на Варна. В такава ситуация надали главата на ген. Веселин Петров ще оцелее и този път. Впрочем кой знае? И кой ли може да каже колко ще са пачките в съответното куфарче, на което не може да се устои?

На този етап нещата остават такива. “Спокойна Варна” под управлението на ген. Веселин Петерв ще се смее с глас на поредните хванати печатници, ще цвили от радост, като заловят някое “корумпирано” ченге, и ще гледа с умиление как се краде с пълни шепи по високите етажи на властта и никой от правораздавателната система не си мърда пръста.

Впрочем след като и ген. Веселин Петров се заселва окончателно във Варна, наред е главният секретар на МВР Бойко Борисов. Той и без това е защитил дипломна работа в Симеоново на тема: “Разгъване на маркучи в гориста местност”. Ще си разгъват с ген. Веселин Петров маркучи в гористата местност на Долен чифлик и това е.

Андрей Миланов
в-к “167 часа Варна”