Всеки ден ми става по-мъчно за БСП. Дори съм на сантиметър от това да започна да им съчувствам. Или пък да им се възхитя на умението, с което нахлузват партийната шапка невидимка, за да не успее да ги улови нито едно социологическо проучване. Интересно е как активистите на Столетницата гръмко наричат себе си опозиция, а събирането на подписи за вот на недоверие им отне повече от денонощие. Допускам дори вероятността след вътрешнопартийно проучване червените да са установили, че основните им избиратели стръвно гледат турски сериали, което е накарало Станишев да моделира отношенията между червените в някакво подобие я на „Перла”, я на „Листопад”. Като се замисля – „Листопад” не е толкова неуместно име с оглед бавното, почти есенно окапване на гласовете за червената партия.

Когато говорим за отлива на избиратели, може би именно това е двигателят, който кара червения лидер да се насочи към дружески отношения с президента Първанов, чийто нов проект уж назрявал. Цялата тази работа ми прилича малко на разведена двойка, която изневиделица решава да се завърне отново към брачния живот с едничкия мотив – да си делят сметките. Такова упражнение свършиха преди година Командира и Мартин Димитров, които с основни алгебрични умения сметнаха, че подкрепата им, която е по 2% (два!!!), ако се сумира, прави общо 4 и прескачат прага за Народното събрание. Ето ви общо плащане на сметките на старата разведена двойка. Същата работа е двойката Станишев – Първанов. Интересното и в двата случая е, че освен „общите стотинки“ и булката, и младоженецът (не смея да отгатна кой кой между тях) получават старата си любовница – властта, макар и не изпълнителната. Така всички ги обхваща задоволство и благост – вълкът сит, а агнето (избирателят), както обикновено, се превръща в жертвен агнец.

Интересен обаче е и друг момент – в последните две седмици соцлидерът два пъти се самопредложи. Веднъж на президента, ясно с какви мотиви, и веднъж на кмета на Пловдив Славчо Атанасов. Малко се обърках в цялата ситуация. По коя причина точно началникът на най-старата българска партия нежно полага глава на възглавницата на кмет, който е бил избран с подкрепата на ГЕРБ? Вярно – скараха се Славчо Атанасов и Бойко Борисов, ама това изведнъж да се превърне в политическа причина, вече минава границите на благоприличието. Ситуацията напомни на станалата вече крилата фраза от радиоефира „Полегнала е Тодора за всички, които я пожелаха“.

Интересен е и друг момент – ако погледнем на Запад, ще видим, че всички правителства, избрани с огромно мнозинство по време на криза, започват тихо и кротко да губят доверие под опозиционния напор. Защо в България няма такова нещо? Отговорът е прост – никой не вярва на БСП.

Когато една партия със самомнението, че е социална, прибира в пазвата си, на топло и защитено, крупни бизнесмени и олигарси, няма как да говори за работническа класа, социални осигуровки, безплатно здравеопазване... Или по-точно – има как, ние виждаме това в лицето на БСП, но думичките едва ли са искрени.

Не на последно място, заговаряйки за искреност, трябва ясно да се зададе въпросът защо по темата здравеопазване основните действащи червени персони са Мая Манолова и Янаки Стоилов?

Защо някъде между депутатските банки се мъдри бившият здравен министър Евгени Желев, който застава зад думите на съпартийците си, ама тихичко? Това от неудобство ли е или от некомпетентност?

Изобщо всички тези хаотични ходове на Станишев на какво се дължат? Едва ли стъпват на особена тревога преди конгреса този месец. Ако миналата година опонентите на Сергей яростно го призоваваха за битка и мъжки постъпки, сега кротко изчакват краха му. Който няма да е сега по бързата процедура. Краят ще бъде бавен, като затъване в тресавище. Защото, докато Станишев се опитва да привлече всеки, който не е член на ГЕРБ, на своя страна, само и само да покаже някакъв резултат на изборите, скромно стоящата вътрешнопартийна опозиция потрива ръце и чака подходящия момент. Какъв е сигурният знак за това – докато миналата година по всички вестници се изляха тонове мастило за напечатването на безчет социалистически интервюта, ритащи Станишев в кокалчетата, сега единственият знак за конгреса е скромната и тиха група във facebook “Да помогнем на Сергей Станишев да не е лидер на БСП”.
Паулина Паунова /в-к „Монитор“