Дали наистина червената подводница ще се потопи до изборите? И ще има ли торпедни атаки преди парламентарния вот? Ще бъдат ли замесени канонерките от спецслужбите в прегрупирането на властовите субекти? Ще разширява ли БСП „пробива" си в някои големи градове?
БСП очевидно е ограничавана в маневрите си от графика, налаган от „външните фактори". След приемането в НАТО на дневен ред излиза завършването на преговорите за ЕС. Всяко рязко движение на опозиционните формации ще бъде заклеймявано като саботаж на преговорния процес. Шантажираното по тази линия ще се превърне в разменна монета между властовите кохорти. И за БСП ще остане едно средство - нишан към прочервените фигури в кабинета да се оттеглят.
Потапянето на червената подводница е стратегически ход.

Червените ще атакуват „снабдителните линии" на сегашната властова схема. Червените подводничари вече подават ясни сигнали към техните хора в едрия бизнес. И жълтите явно го усещат. Червените акули контролират цели сектори. Жълтите с особено внимание следят в момента процесите в земеделието. Внимателно наблюдават прегрупирането в схемите с житото. Очакват, че през есента червената подводница ще изплува за кратко, за да тества съпротивителните сили на жълтите в края на мандата.
И следващото потапяне ще даде ход на окончателното торпилиране на жълтата власт. Ако сценарият на червените сработи, след като бъде завършен преговорният процес за влизането в ЕС, трябва да се нанесат поредица удари по жълтата конфигурация. Графикът е предсказуем - тотална атака още от края на януари догодина. Енергийното лоби на червените по план трябва да стартира ударите. Очакванията на социалистите вероятно предвиждат изчерпване на ресурса на жълтите, който повтаря сините схеми с прословутите успехи във външната политика. И червените ще ударят с познатите тези - да се „икономизира външната политика". И срещу „историческите успехи" на жълтите, визиращи вече хоризонт от 15 - 20 години, а не предизборната демагогия от 2001 -ва за някакви си „800 дни" и „незабавно и несимволично увеличение на доходите", червените ще изкарат схеми за социално управление и грижа за сигурността на гражданите - тук и сега.

Планирането на политическите ходове по тази линия предполага успешно управление в големите градове, където червените направиха пробив. Варна е очевиден пример. Но червените ще насочат най-големия ресурс в общини, където трайно губят позиции - като Плевен. Търпеливата работа на нивото на общините е може би най-добрата стратегия за червените. Защото на нивото на „голямата политика" нещата могат и да не се наредят според предвижданията на стратегическите им центрове. Ако жълтите разгадаят блъфовете им. Защо?

---

Продължава тук...