Мили деца, вече ви разказах сибирската приказка за „Снежанка и трите енергийни проекта“, която трябва да е стоплила сърчицата ви. В нея се говореше за една мащеха Зубков, на която огледалцето казало, че нейният проект в Белене бил нааааай-добрият на света. А сега пак ще стане дума за един големи зъбки, но не на Зубков, а на Големия сивеещ Бойко. Настанете се удобно в столчетата (и не давайте да ви пуснат по тях тока, че става все по-скъп).

Червената шапчица си вървяла през страшната гора на прехода с потребителска кошничка в ръка. Подсвирквала си химна на МВР, за да си вдъхва смелост. „Мевере – добре, мевере-добре“, припявала тя всеки път, щом й се привиждал някой недоарестуван или вече освободен от корумпираните съдии злодей. А такива в гората ги има на всеки километър.

Отивала при баба си чак на майната си. Бабата била сто годишна и болна от червен вятър в главата. Какво ли нямало в кошничката за нея: нямало лекарства срещу амнезия, защото бабата помнела всичко (макар и избирателно) и не прощавала нищо никому. Но пък имало вкусни договорчета, готвени на дългогодишен газов огън, хрупкави комисионни, пържени в нефтен сос и много други подобни вкусотии, любими на бабата ястия, приготвени по рецептата на мама КПСС.

Не щеш ли, от гъсталака на прехода изскочил голям посивяващ от грижи Бойко. „Залегни“, страшно изръмжал той и заснел с видеокамера успешната акция по респектиране на червените шапчици. Респектираната внучка обаче не проявила голям респект и обяснила на чист руско-български, че просто отива ма майната си при баба си. „ А що дириш в тази тъмна гора, където жив инвеститор не смее да припари“, недоверчиво попитал големият сивеещ Бойко. „Търся си белята за Белене, където по думите ти са заровени едни милиарди, та съм решила да ги изровя и да ги вложа в новата ядрена централа, та да има с какво да стопля душата и кокалите на стогодишната си баба след още сто години“, отвърнала звънко Червената шапчица.

Припнала след туй малката палавница и право при баба си. А тя била на легло и явно не била сама. „Ау, бабо“, с престорено смущение рекла червенушката, „ защо са му толкова големи..ъъъ, зъбките на големия сив до тебе - да не би да те изяде“? „СИВ умря ма, няма го вече Съветът за икономическа взаимопомощ“, троснала се бабата с траурен оттенък в гласеца. Явно малко недочувала. Сълзи на смесица от умиление и носталгия потекли от старческите й очи. Но като една мъдра старица, все пак се усетила: „ Аааа, този тук ли? Не бой се, той само така си приказваше предизборно. Я дай да видя дали ми носиш любимите договорчета и комисионни , че ако разчитах само на СИВ нямаше да имам такъв голям корем, в който доста сиви и зъбати съм побрала“!

Закачили си портрета на Р. Овч. на стената и пратили един есемес на главния ловец на прехода да се присъедини към пикника с пушката си за 50 000 лева, че да ги пази от гадни журналистчета. „Хем и раздавача на порции да доведеш, че аман от министри, чиито деца говорят английски“, наредила бабата, която помнела завета на др. Димитров (бивш раздавач на енергийните порции в руската тройка на властта): да бъдат гонени от гората им такива типове, дето не владеят чистия руско-български.

И си заживели щастливо. Докато някой ден не се появи Червената папчица за изчезващия незащитен дори от Ирина Бокова и нейния юначен ЮНЕСКО вид „български избирател“, комуто дължим щастието да ни разказват приказки преди избори, а след това да ни разказват играта.

Иво Инджев/ivo.bg