Не просто най-мръсната столица, а най-мръсният град в Европа се оказва София. Това твърди центърът за устойчиви политики „Екополис”, цитиран от actualno.com. Същото вероятно твърдят и дробовете ни, но такова допитване няма кой да организира.

Ако си спомняте, навремето състезанията бяха титуловани като „благородни” и „социалистически”. Ето че в днешното благородно състезание между (бившите?) социалистически страни и градове София измести в досегашното първо място Пловдив и изпреварва румънската столица Букурещ. По замърсеност на въздуха растем и стареем тук в обстановка на рекордните за Европа 176 дни в годината, когато лапаме над нормата твърдите частици, разпространявани от разнообразни източници на видима и невидима пушилка.

Да ни е честита поредната победа в класациите на европейското дъно. Трябва да се отбележи особеното обстоятелство, че постигаме този успех при много трудните условия той да бъде отбелязан в подножието на планина, каквато никоя друга столица няма в такава близост. Да си градът с най-мръсни въздух на континента при наличието на естествени зелени дробове не е лесна задача.

Поглеждам през прозореца и въздишам тежко: вече почти няма такова нещо като Витоша (наблизо). София се е „приближила” към Витоша. Покатерила се е по склоновете на планината. Бързо и методично те се застрояват, докато в същото време олигарси с връзки с властта ( нали това означава да си олигарх!) правят всичко възможно да затруднят масовия достъп на гражданите до планината, която не само няма развита модерна инфраструктура за туризъм, но и се е превърнала в музей на разрухата в това отношение- справка, спрените лифтове за кефа на един приятел на управляващите.

Вероятно целта е така да се реши по естествен път изкуствено създадената криза с пренаселването на столицата: колкото по-мръсен е въздухът и колкото повече се пречи на задушаваните граждани да глътнат малко чист кислород, толкова по-скоро ще спре (населението на) София да расте. Дори здравословно ще намалява!

Похвално, е че като временен изход от положението се разширява мрежата на метрото. Ще има поне къде да потънем вдън земя от срам, макар че след като сме ударили дъното по замърсеност вече и това няма как да стане.

Добрата новина е, че следващите местни избори са далеч. Дотогава ще оживеят само най-здравите от нас и ако още не сме мутирали в някакви прахоядни същества с общо три черни дроба, ще можем с чиста съвест да си изберем пак същите управници, на които ще дължим закалката си на шампиони по оцеляване. Така де, все нещо чисто трябва да имаме и ние!
Иво Инджев, ivo.bg