Продължение...

---

За добро или за зло, проблемът в дясно не е легитимността, а ... миналото.
Натрупаните през годините конфликти водят до убеждението, че ако не си в “списъка” си “аут”. Всъщност, не е така. Когато през 1995г. бяха спечелени местните избори вътрешнопартийнте опоненти на Христо Кирчев, не само че оцеляха – те не след дълго обсебиха властта в СДС.
Но преди това изборите бяха спечелени от ... самия Христо Кирчев и СДС.

След загуба през 2003 г. не се знае дали ще има оцелели.
Нищо, че всички вкупом се плюнчат да стават съветници.
И какво като станат съветници?
Голямата, стратегическа цел, не изключва дребни тактически врътки.
Даже напротив - те са задължителни. БСП ще опита да вкара подставени лица във всички листи.

Кой е сигурен в мнозинството на Общинския съвет?
Кой е сигурен, че ще запази личния си, обществен и политически статус?
Ако изборите бъдат загубени, всичките “сигурни” ще бъдат, меко казано, интересна гледка.

Разбира се, изход има.
Не е задължително да се обичаме за да работим.
Ясни са стратегическите цели, тактическите ходове на БСП, както и основните действащи лица, които обслужват червените.
До старта на кампанията има достатъчно време.
Спокойно може да бъдат приети стандартите за общи политически действия в дясното политическо пространство. Ако се проведе един пълноправен диалог и се подходи внимателно към всяка подробност, рязко ще се стеснят възможностите на БСП за пробиви в различните етажи на властта.

Политикът не може да предвиди всичко, но е длъжен да опита. Например, предврителните разговори на тема “мнозинство в общинския съвет” би трябвало да заложат необходимите рамки, отвъд които двойните задкулисни игри ще са най-малкото затруднени.
Това е и възможно, и задължително.
Бъдещия кмет, излъчен от дясното политическо пространство, трябва да разчита не само на декларирана и легитимна политическа подкрепа. До голяма степен приоритетите на управлението ще бъдат заложени предварително в предизборната програма - защо да не се постигне максимално възможен консенсус и за хората, които пряко ще ги изпълняват – тоест, кметския екип.
И това е възможно. И задължително.

Конкретен приоритет е, например, Общия градоустройствен план (ОГП) на град Варна. Това е може би най-крупният проект, касаещ пряко града, при това, за десетки години напред. Изработването му стартира при администрацията на инж.Христо Кирчев, но бе стопирано при Кирил Йорданов. Причината е ясна - ако планът бе приет, рязко щяха да се ограничат възможностите на архитектурната мафия около настоящия кмет да заработва крупни суми от рушвети. Изводът се налага от само себе си - очевадно е, че тези архитекти, които обслужват сега общината, нямат нито интерес, нито намерение, да работят по въпроса. И трябва да си отидат. Налага се бъдещия кмет на Варна не само да обещае, че ще довърши Общия градоустройствен план – трябва и да изпълни това свое обещание.

Могат да се напишат още много и все конкретни примери, задължаващи политическите лидери в дясно да започнат и успешно да довършат един открит диалог за бъдещето на властта. Ясно е, че интригите няма да спрат, а изкушенията по пътя ще са предостатъчно.

Всички в дясно трябва, веднъж завинаги, да си набият в главите едно нещо – няма толкова голяма интрига и толкова съблазнително изкушение, които да се мерят по мащаби със ... стратегическата цел на БСП за спечелване на местни избори 2003г. във Варна и региона.
Успеят ли..?
Няма да има нито интриги, нито изкушения!
Просто, всичко свършва за години напред.

Антон Луков