Въпреки, че до старта на предизборната кампания остава не малко време, вече са ясни голяма част от тенденциите, които ще дадат облик на местните избори във Варна.

Започват да се изясняват и стратегическите цели.
А те, колкото и парадоксално да звучи, в никакъв случай не се изчерпват просто със спечелване на кметското място и мнозинството в Общинския съвет.
Сигналите които идват от ляво предполагат много по-мащабни залози.
БСП и коалиция ще се стремят не просто да овладеят Варна. Погледите им са вперени във Варна, Девня, Аксаково и Белослав. Тук става дума не просто за овладяване на местната власт, а за тотален контрол върху буквално целия икономически потенциал на Варненска област. Логично е да се предположи, че тази стратегическа цел не е никак чужда и на среди, близки до руското консулство в морската столица.

Ако погледнете на географска карта четирите селища (Варна, Девня, Аксаково и Белослав) ще видите, че те затварят пространството, в което се намират курортите, летището, пристанищата, каналът “Море–езеро”, Девненската промишленост, митниците и т.н. Тази стратегическа цел на БСП е изцяло в съзвучие с дългогодишната практика на червените да трансформират успешно икономическата власт в политическа. За никого не е тайна, че именно тази партия все още контролира голяма част от потенциала на полицията и службите (бивши в тази област няма). Тоест, ако целта бъде постигната, синхронът между отделните центрове на властта ще е налице. Съвсем отделен е въпросът доколко синхронът е по-важен от взаимния контрол между независимите власти и в името на какво се синхронизират дейностите.

Няма как да не споменем някои подозрения, свързани със закрилата ... на контрабандните канали ... от страна на евентуалните бъдещи червени управници. Подобна мащабна стратегическа цел изисква максимална мобилизация на ресурс. Стриктното овладяване на медиите е от първостепенно значение за недопускане на излишни усложнения от рода на аналитични послания, които могат да разконспирират конкретните цели, интереси и най-лошото (за БСП)... последствията.

Най-малкото, което би трябвало да се случи, е мобилизация на дясното политическо пространство. Осъзнаването на мащабите на стратегическата цел на опонента, би трябвало да отрезви “лудите глави” от целия спектър, самоопределящ се като десен. Този път става дума не за някакъв си 4 годишен кметски мандат, а за налагане на безапелационно проникване от страна на БСП в цялостния живот на всички жители на Варна и областта. Ако този план успее, последиците ще са ужасни.
За всички.

В ляво обаче, имат един много тежък проблем.
Проблем с идентичността.
Очевидно е, че предвидената за Кирил Йорданов особено важна роля, предизвиква вътрешнопартийни спорове. Публична тайна е, че настоящият варненски кмет и екипът му не обичат действията изваждане и делене. Факт е, че болшинството от хората, които работиха за кампанията му през 1999г. бяха измамени. Всъщност, аз лично не познавам такъв, който не е бил излъган. Точно от тук следват проблемите. Като, по правило, личните уговорки на Кирил Йорданов за коалиционна подкрепа (с изключение на БСП, където на недоволните им е забранено да имат собствено мнение), са с частици от политически формации, а не с легитимно избрани и официално оторизирани за целта политически ръководства. БСП, например, може да разчита на подкрепата на депутатката Анелия Атанасова, но не и на НДСВ-Варна.

”Случките” в ПД “Социалдемократи”, около лидерството на Бранимир Балачев, водят до подобни изводи. Тоест, БСП не разполага с много място за маневри при конструирането на коалиция, а малкото, което Кирил Йорданов постига в тази област е меко казано спорно.

Особено спорна е неподлежащата на съмнение близост на настоящия варненски кмет с групировките. По същество, темата е обсъждана толкова много, че не си заслужава да се повтаряме. Само едно уточнение – мащабните стратегически цели обикновено се раждат в главите на ... мащабни играчи. Поради което следва, че сме свидетели на обратна зависимост от класически тип - не групировките (едната, от които опредено е мащабен играч), обслужват целите на партията, а партията, в лицето на своя фаворит, обслужва групировките.

След всичко написано до тук в дясно би трябвало да са светнали предупредителните сигнали. Победата в предстоящите местни избори не би трябвало да е самоцел или фиксидея. Този път битката няма да е заради някакво си кметско място, още по-малко ще касае мнозинството в съвета - става дума за начина ни на живот и за бъдещето на региона в следващите най-малко десет години.

А това означава, че лидерските отговорности ще са много по-изнурителни. Безспорно е, че ако изборите бъдат спечелени от левите, голяма част от партиите в дясно ще бъдат заплашени от изчезване. Не в това обаче, е проблема? Далеч по-важно е, че има сериозна опасност да изчезне алтернативата. А алтернативата на БСП е нормалното политическо, икономическо, социално и културно развитие на целия регион. Някои българи може да са забравили управлението на Виденов и Премянов, но то просто е факт.
И не подлежи на коментар!

---

Продължава тук...