През последните дни непрекъснато се сещам за един стар виц, в който лирическият герой непрекъснато се молел на Господ: „Моля те Боже , нека спечеля от тотото... Ето приятелят ми наследи пари от непознат чичо в Америка, съседът намери заровено имане в нивата си, моля те и аз да спечеля пари...” И след като усърдно се молил, героят чул глас: „ Добре, ще спечелиш, но пусни фиш...”
В този виц е ясно чий глас е чул лирическият герой, но е интересно кои гласове диктуват през последните два дни оправданията на вицепремиера Цветан Цветанов. В петък, той изненадващо беше вкаран в сериала с имотите си и начина на придобиването им.

Два дни вътрешният министър излива обяснения по електронните медии, като с всеки изминат ден все повече му се връща паметта и в резултат непрекъснато допълва информацията за това, как се е сдобил с парите, за да си купи апартаменти и гаражи в един от най- скъпите квартали на София.
В петък беше само от депозити, които Цветанов е управлявал с майсторството на финансов магьосник.

В неделя „На четири очи” си призна, че е чрез заплата и заем от банка, а в понеделник сутринта към всичко това добави и консултантски договор.

Това „припомняне” навежда на мисълта, че на него услужлив глас му нашепва, че трябва по- сериозно да печели, за да изглежда вярна версията му за произхода на парите за жилището. Утре може да се окаже, че гласът му е нашепнал и че имотната операция е финансирана и от печалба от тотото. Това ще изглежда съвсем правдоподобно, защото, както и да го смята обикновеният човек, пак не му излизат сметките.

Първо, верният приятел на вътрешния министър Цветан Цветанов му продава апартаменти на символичната цена от 85 хиляди евро. Какъв добър човек... Но, Цветанов навсякъде е заобиколен с добри хора.

Следващите добри хора са банкерите, които му дават 100% от сумата срещу вноска от 950 лева на месец. Но, както припомнянията, така и групите от добри хора, които помагат на Цветанов не провокират никакви съмнения.
Странно, защото почти същата е ситуацията около председателя на Апелативния съд Веселин Пенгезов, който живее в огромна къща на своя близък добър приятел срещу наем от 900 лева. Този факт стана повод „да започнат едни съмнения” и срещу съдебната система.

Налага се затвърждаващиян демокрацията и правата на основните власти извод: „ Вътрешни министри може да имат добри приятели и подходящи банки, а съдиите не!” или както казва Дочо Булгуров: „Кучета и котки може, а прасета не...”. Защо едните да чуват специални гласове кога да пуснат печеливш фиш, а другите не?

В крайна сметка, важно е да ги чуят какво говорят не само оглушелите от надежди граждани, но и членовете на комисията Кушлев. Защото докато в нея се отдават на спомени кой, как е забогатял през последните 20 години, може да пропуснат кой какво говори в момента.
Петра Алексеева /zonabg.info