Поне в едно нещо българите нямаме равни в света. Царе сме да си търсим белята, особено като се озовем в чужбина. Да се чуди човек как същият този народ е създал поговорки от рода на "Бързата кучка слепи ги ражда" "Седем пъти мери, веднъж режи", "Не дърпай дявола за опашката", "Покритото мляко не го лочат котките", "Не ти трябва от мечка ремък" и т.н.
Явно тези мъдрости са минали покрай ушите
на десетимата български шофьори, които бяха блокирани от американските войници на границата между Ирак и Сирия. Ако те наистина са пренасяли оръжие в камионите, значи направо са си сложили главата в торбата.
Ако пък не, кой дявол ги е пратил в компанията на съмнителни сирийци и ливанци. През лятото цяла България за две седмици бе вперила поглед в Ирак, където се разигра драмата с двамата отвлечени български шофьори. Нима не гледат телевизия всички наши превозвачи и шофьори? Не знаеха ли какво става в Ирак? Не ги ли предупреждаваха от Външно да не влизат в страната? Защо все пак не разтовариха камионите си на граничния пункт със Сирия като всички други, а трябваше да влизат навътре?
Пресен е и примерът с нашите туристи в Тайланд, които невъзмутимо останаха до края на смяната си сред трупове и развалини. Да оставим настрана високите морални категории като съпричастност, съчувствие или психически дискомфорт от страданието край теб. Станахме свидетели на
липсата на всякакъв инстинкт за самосъхранение
е съчетан с чисто ганьовското "що да са минаваме." И нито грам мисъл, че земетресението може да са повтори, да ударят нови цунами, епидемиите да прескочат и през оградите на луксозните хотели. Или просто да станеш жертва на неизбежно появяващите се в такива случаи мародери.
За съжаление подобно поведение е било присъщо и за обществото ни като цяло, и за политиците. И то не от вчера.
През пролетта на 1913 г. и на децата е ясно, че край България се стяга обръч. Всичките й съседи имат претенции към нея, всички й завиждат за славните победи и териториални придобивки.
Предупрежденията идват от най-високо място.
Британският премиер Хърбърт Аскуит води до картата на Балканите Стоян Данев, който предвожда нашата делегация на преговорите в Лондон, и директно му казва: "Спечелихте цяла една империя. Стойте мирни!" В Санкт Петeрбург цар Николай II заявява на посланик Паприков, че ще смята за агресор този, който пръв започне войната за подялба на Македония. Не и не - сякаш са ни казвали точно обратното. И не само цар Фердинанд - цялото българско общество е изпаднало в "престъпно безумие от 16 юни", съгласно популярния израз, довело до първата национална катастрофа.
Същото безумие се повтаря само след две години - по време Първата световна война. На всичкото отгоре тогава, за разлика от 1913 г., сме имали възможността спокойно да се ослушваме и да се пазарим, без да бързаме да си натикваме между шамарите.
И дори да си останем неутрални.
И през 1941 г., обявявайки война на Англия и САЩ, пак сами си усложнихме историческата съдба Защо го направиха цар Борис III и правителството на Богдан Филов, все още не е изяснено. Както остава загадка и кой все пак накара Живков и приближените му през 1984 г. да извършат т. нар. възродителен процес. Сега пък Сергей Станишев дърпа дявола за опашката "по испански" с обещанието си да изтегли контингента ни от Ирак, ако БСП спечели изборите. Тази наша способност да пропиляваме шансовете си и сами да си докарваме беля е забелязал още навремето Апостола на свободата. И написал в знаменитото си тефтерче следната нерадостна констатация: "Цели сме изгорени от парене и пак не се научихме да духаме." Затова често "духаме супата", само че в съвременния смисъл на израза.
Константин Събчев
в-к”Стандарт”, 13 януари 2005г.