Първи август не е ден за сериозна политическа равносметка на БСП. Хилядите симпатизанти на социалистическата идея, които всяка година на тази дата изкачват връх Бузлуджа, очакват друго. Те черпят енергия от емоцията и от историята. Сто и осемнайсет години са респектираща традиция. Това са корени. Обръщането с поглед назад сигурно дава усещането за непреходност и устойчивост. Едно послание на времето, което сякаш говори – левицата няма да изчезне, а ще се възроди от само себе си. Импулсът ще я изправя на крака, независимо от обстоятелствата на конкретните й поражения. Историческата поляна, където стана традиционният митинг на социалистическата партия, е нещо като светилище за БСП. Така поне се изразяват лидерите на партията. Място за пречистване и изпълване с оптимизъм. Някой ден нещата ще се върнат по местата си. Пак ще сме силни. България има нужда от нас – подобни мисли се въртят в съзнанието на всички, които са подвластни на социалната емоция.

През деня звучат речи и песни, а вечерта се палят огньове и става купон. В преживяването обаче няма нито политика, нито разсъждение. В храма на БСП на първи август не се чуха думи на разкаяние заради катастрофалното поражение на изборите. Поне на Бузлуджа, изправени очи в очи с истината за себе си, лидерите на разгромената левица можеха да признаят собствената си отговорност. Не го направиха. Думите на Станишев, че българите са оценили партията му не според направеното, а според несвършеното, сякаш трябва да прозвучат като упрек към избирателите. Те са тези, които не са гласували за усилието, а за безсилието. За четири години като министър-председател Станишев може би най-сетне е разбрал, че безсилието се вижда по-ярко, отколкото резултатите. Иронията на политическите двусмислици в българския език направи така, че дори опитът управлението на БСП да се представя като успешно, се превръща в унищожителна самокритика.

Истинските въпроси защо несвършеното е много повече от свършеното не получиха, а и едва ли някога ще получат отговор. Спомнете си какво се случи след 1997 – ма година. Правителството на Жан Виденов си отиде, времето го затрупа с безразличие, та чак тук-там се появи и носталгия. Онова, което никога не се появи, беше истинската оценка за управлението. Никой не направи анализ защо единственият опит БСП да бъде реформирана чрез самостоятелно управление, се провали. Никой не противопостави срещу бузлуджанските емоции нуждата от прагматизъм. Никой не каза на глас, че колкото и дълга да е историята на една партия, нейното оцеляване зависи не от спомените, а от актуалното време. Днес социалистите са глуха и изолирана опозиция. С група от 40 депутати в парламента и с принудата да се дистанцира от ДПС, Коалиция за България нито е в състояние да бъде социална алтернатива, нито да развива активна законодателна дейност.

БСП няма и собствените гласове да сезира по различни поводи Конституционния съд, както и да се съпротивлява срещу евентуална авторитарна тенденция. Досега – в условия на опозиция, левицата е разчитала на естествения за социалния протест популизъм. Сега и той ще й бъде отнет, тъй като харизмата на новите победители тепърва ще разцъфтява. Решението на Бойко Борисов да се изпрати специален самолет за транспортирането на болен български моряк от Иран ще има много по-силен ефект от всички приказки за хората, които ще се изговорят на Бузлуджа. Десетилетния девиз на бившата комунистическа партия „всичко за човека”, на който всички се присмиваха, защото беше неосъществима абстракция, сега – с решението на Борисов, става факт. Самолетът на спонтанното послание ще лети много по-високо над върха и тепърва ще набира политическа скорост, ако социалистите не измислят нещо необичайно, което да ги легитимира по нов начин пред техните избиратели. Преди време Станишев получил предложение да напусне парламента в лично качество и да тръгне като партиен ръководител сред организациите на БСП в страната. И без това в Народното събрание партията му ще бъде без глас – по-добре да говори пряко и неинституционално.

Развиването на извънпарламентарна активност има ресурс да привлече по-сериозен интерес, отколкото парламентарната трибуна. Тя само ще доказва колко е тежка загубата на Станишев. Лидерът на БСП се обидил на идеята. А тя – в основата си – е бузлуджанска. Тя е призив за автентичност, каквато обаче липсва на съвременната лява номенклатура. Затова БСП да не се чуди, че губи, а да се подготви за нови загуби. Онзи ден загубиха лицата си, вчера – властта, а утре могат да загубят парламентарната република и да прегърнат нова конституция. Бузлуджа, Бузлуджа… Вятър на спомените и виелица на бъдещите поражения.
Георги Коритаров/koritarovonline.hostzi.com