До местните избори тази година остават 6-7 месеца. Доста време на пръв поглед. За основните играчи, обаче, изглежда времето вече тече с голяма скорост. Партийните централи се раздвижиха и настана пролетна шетня. Освен незнайните войни, в предстоящата надпревара ще участват няколкото стари и няколкото нови субекта. Каква е разстановката до този момент в БСП?

На местните избори през 99-та БСП утвърди позициите си от 95-та макар, че, тогава, Иван Костов обяви гръмко победата на сините. Последвалите я катастрофални загуби (на парламентарните и президентските избори през 2001-ва година) убедително доказаха сигналите за СДС от местните избори през 99-та.

В момента БСП е впрегнала цялата независима социология, да доказва, как, едва ли не, не е възможно, социалистите да не спечелят местните избори. Техният мирен поход към властта се допълва и от грижливата помощ на близки журналисти. А БСП има приятели в повечето медии. Като се изключи доминиращата роля на Костов във bTV и в Нова Телевизия, в почти всички останали медии се появяват лавинообразно материали под знака и идеите на bandera rosa.

Възмутен от невъзможността за пробив във тези телевизии, и медийният магнат на червените Петър Манджуков реши да си направи предизборно собствена телевизия. Така, в деня на посещението на президента Путин, BBT стартира своята програма. Запознати разправят, че Манджуков имал пари за харчене в този проект поне за година.

По-интересно е, че шлагерът за безспорната победа на БСП се поддържа услужливо и от телевизиите – близки до Костов. Защо? Един Костов знае.

Строевата подготовка на червената армия се допълва и от позицията на кроткия президент Първанов. Който, невинно, и някак си между другото, обяснява при всеки възможен повод, че царят не е лошо момче, но не е редно да се говори в час. А всяко примерно пионерче е длъжно, да докладва провинилите се на другарката, а при по-лошо поведение – и на дружинната. Този рефрен, като че ли, ще бележи президентстването на Първанов дори и след местните избори. А то, за добро или лошо, заприличва, ама много, на това на Желев.

Другата фигура, която се утвърди в бой, е Румен Петков. Ще съумее ли, очевидно способният организатор, да повтори триумфа си от президентските избори през 2001-ва година?

“Пич, та дрънка” е засега заявеното желание на Петков за облика на типичния червен кандидат. Лексика, припомняща маниера на Николай Добрев. Но има ли БСП в актива си достатъчно “пичове”, та да “дрънкат”? Нека хвърлим бегъл поглед върху два големи града.

В София вечният кандидат, и бивш министър от успешния кабинет на Виденов, Румен Овчаров преизпълва стократно със съдържание втората част от сентенцията на Румен Петков. Изказва се, критикува, порицава за щяло и не щяло. Но, нищо не предлага. А, световна истина е, че или си “пич”, или “дрънкаш”. Вариант между двете няма. Запознати със семантиката на понятието “пич”, твърдят, че то е антитеза на “ревльо”.

Но, от друга страна, “Румен Овчаров е способен да предизвика революция в БСП-София, ако не е кандидат” заяви вещ столичен партиен функционер.

Във Варна червеният кандидат Кирил Йорданов добавя нови моменти към мисълта на Румен Петков. Казват, че открай време не бил “пич”, а напоследък, губейки интерес към сивото ежедневие на варненци, престанал и да “дрънка”. Умение, което многократно демонстрирал, преди да загуби ищах към жалкото не-светско ежедневие на съгражданите си.

Във Варна и в София БСП очевидно има сериозни проблеми с кандидатите си, ако следваме критериите на Румен Петков. Към тях като нищо могат да се добавят и явления от типа БСП 2, 3 и т.н. Ако си “пич”, явно ще ти стиска, да се явиш и въпреки БСП. Още повече, по този начин, изпълваш критериите на Румен Петков. Ще съумее ли Румен Петков да извади достатъчно “пичове”? Или тази категория е “кът” в столетницата? И по-важното: ще успее ли да ги обедини около по-смислена теза от тази “да дрънкат”?

Битката предстои. А в нея участват и други играчи…

Руслан Коларов